Правилният отговор днес не е свръхреакция, а последователност - в

Правилният отговор през днешния ден не е свръхреакция, а поредност - в макроикономическата политика, във фискалните решения, в институционалната посока и в дълготрайните старания за възстановяване на продуктивността и конкурентоспособността. Това сподели шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев на бизнес закуска " Икономически вероятности пред България през 2026 ", проведена от Американската комерсиална камара в България, представен от Българска телеграфна агенция. В срещата взе участие също служебният министър на финансите Георги Клисурски.

Ако останем дисциплинирани в тези области, България ще бъде в добра позиция освен да поеме настоящия потрес, само че и да излезе от него по-силна, по-конкурентоспособна и по-добре готова за идващия стадий на напредък, сподели шефът на Българска народна банка.

Радев разяснява, че идният интервал евентуално ще остане сложен - външните шокове няма да изчезнат, волатилността на енергийните пазари ще продължи, геополитическата неустановеност ще продължи да оформя средата. Той означи, че икономическият резултат от шоковете в никакъв случай не се дефинира единствено извън, а зависи и от това какво вършим вкъщи - от качеството на институциите, от дисциплината на политиката и от способността на компаниите да се приспособяват.

В интервали на нараснала неустановеност качеството на вътрешната политика става още по-важно, сподели Радев, отбелязвайки, че колкото по-нестабилна става външната среда, толкоз по-предсказуема би трябвало да бъде вътрешната. По думите му това важи изключително за България, която е дребна и отворена стопанска система и това е един от моторите на нашия напредък и конвергенция. Той обаче изясни, че това също значи, че сме по-изложени на намаляване на външното търсене, на търговски разтърсвания и на импортирани ценови шокове. Тъй като България остава една от по-енергоемките стопански системи в Европа енергийните шокове ни засягат по-пряко - посредством индустриалните разноски, инфлацията и конкурентоспособността, уточни той.

Затова съгласно Радев в тази среда политиката би трябвало да се концентрира върху три целта. Първият е фискалната политика да остане дисциплинирана, сподели Радев, обяснявайки, че тя би трябвало да резервира буферите, а не да ги отслабва в допълнение. Това е още по-важно през днешния ден точно, тъй като част от тези буфери към този момент бяха употребявани през последните години, сподели той. По думите му това значи нужда от надеждна средносрочна фискална рамка и отбягване на ограничения, които носят краткосрочно облекчение, само че основават по-дългосрочна неустойчивост. Когато е нужна поддръжка, тя би трябвало да бъде целева, краткотрайна и ефикасна, уточни Радев.

Урокът от последните години не е, че фискалната политика би трябвало да бъде пасивна. Урокът е, че тя би трябвало да бъде по-добре ориентирана, сподели шефът на Българска народна банка. По думите му широкообхватните ограничения постоянно наподобяват политически привлекателни, само че стопански могат да бъдат скъпи и от време на време контрапродуктивни, изключително когато поддържат търсенето по метод, който ускорява инфлационния напън. Въпросът не е дали страната би трябвало да работи, а дали тя работи по метод, който пази стабилността, вместо последователно да я подкопава, сподели още Радев. Той добави, че за бизнеса предсказуемостта е значима, тъй като стабилната макроикономическа среда не е просто цел на обществените финанси, тя е част от капиталовия климат.

Димитър Радев означи значимостта на възстановяване на бизнес средата, добавяйки, че тя е част от икономическата политика. Когато разноските нарастват и маржовете са под напън, пречките в бизнес средата стават още по-скъпи. Затова подобряването на бизнес средата не е второстепенна промяна - то е част от макроикономическия отговор, сподели Радев. Намаляването на административната тежест, подобряването на институционалната успеваемост, укрепването на върховенството на закона и повишението на предвидимостта на регулациите имат директен стопански резултат. Те понижават разноските за правене на бизнес, усъвършенстват планирането и поддържат вложенията, сподели още шефът на Българска народна банка. Той добави, че това е значимо за локалните компании и за интернационалните вложители, тъй като по думите му в свят, в който капиталът става все по-избирателен, качеството на институциите не е вторичен въпрос - то е част от капиталовата прелест.

В дълготраен проект устойчивостта не може да бъде построена главно посредством компенсиране. Тя би трябвало да се построи посредством акомодация, сподели още Димитър Радев. Той изясни, че това значи по-добра инфраструктура, повече цифровизация, повече нововъведения, по-висока успеваемост и по-силен напредък на продуктивността.

Един от най-ясните образци за това по какъв начин стратегически политически избор може да ускори както краткосрочното доверие, по този начин и дълготрайната резистентност, е присъединението на България към еврозоната, сподели още Радев. Той уточни, че участието ни в еврозоната не заменя нуждата от осъществяване на национална политика, само че укрепва рамката, в която тази политика действа. То покачва доверието, понижава несигурността, поддържа доверието на вложителите и задълбочава финансовата интеграция, сподели Радев.

За финансовата система изгодите са също толкоз значими, а за частния бранш това се трансформира в нещо доста практично - по-предсказуема среда, в която дълготрайните решения могат да се вземат с по-голяма убеденост, сподели Димитър Радев, добавяйки, че в свят като днешния предсказуемостта сама по себе си се трансформира в конкурентно преимущество.