Пръстените на Сатурн изчезват – и астрономите не знаят колко време им остава
Пръстените на Сатурн ерозират с неопределена и притеснителна скорост. От 80-те години на предишния век астрономите знаят, че най-забележителната характерност на Пръстеновидната планета постепенно изчезва, падайки като мразовит дъжд в атмосферата под нея. Те обаче не знаят какъв брой бързо се случва това и какъв брой време им остава.
Намесва се галактическият телескоп Джеймс Уеб (JWST).
Откакто сподели първите си зашеметяващи фотоси през юли предходната година, JWST на НАСА към този момент способства за голям брой пробиви в региона на астрономията, като не на последно място може да преобърне цялата последователност на Вселената, откривайки най-старите галактики, виждани в миналото.
С помощта на JWST и мощния телескоп „ Кек “ в Хавай екип от университета в Рединг възнамерява да изследва явлението на Сатурн в търсене на отговори.
Все още се опитваме да разберем какъв брой тъкмо е бърза ерозията им. Понастоящем проучванията демонстрират, че пръстените ще бъдат част от Сатурн единствено още няколкостотин милиона години. Може да имаме огромен шанс, че ще бъдем в близост по времето, когато пръстените ще съществуват. Няколкостотин милиона години може и да не звучат като бърз ход, само че от галактическа позиция те може да са в своя здрач.
Ръководителят на екипа доктор Джеймс О’Донъхю.
Според някои оценки пръстените са се появили едвам преди 100 млн. Години.
Означава, че хората са имали шанс да са били живи, с цел да ги видят по време на относително късото им битие в 4.5-милиардната история на Слънчевата система. Смята се, че пръстените са формирани от милиарди дребни части лед и скали – елементи от комети, метеорити и луни, които са били разрушени от мощната гравитация на Сатурн.
Те са подравнени с линиите на магнитното поле на планетата, само че това мощно гравитационно привличане дърпа вътрешните пръстени към планетата. След това падат като дъжд.
Според астрономите обаче силата на Слънцето също може да окаже въздействие.
Годината на Сатурн е дълга – една обиколка към Слънцето му лишава 29.5 земни години, а всеки сезон продължава към седем години. Подобно на Земята, Сатурн е накривен към оста си, което значи, че в разнообразни интервали от годината пръстените ще са в друга позиция по отношение на Слънцето.
Някои учени считат, че в двете крайности се случват разнообразни неща.
Колкото по-изложени са на Слънцето, толкоз по-бавен е пръстеновидният дъжд. В противоположния случай се усилва притокът на пръстеновиден дъжд. За да дефинира дали тази догадка е вярна, екипът ще мери равнищата на характерна атомна молекула в горните пластове на атмосферата.
Тя се покачва, когато леденият дъжд на пръстена е слаб, и спада, когато дъждът се усилва. Ще сравнят количествата с разнообразни комсически хипотези, с цел да намерят точната взаимовръзка.
