На рядка находка попаднаха археолози в една от църквите на Кокалянски Урвич
Пръстен с двуглав орел бе открит наскоро припроучването на една от черквите в цитаделата на Кокалянски Урвич, оповестява уеб сайтът Българска археология.
Вероятно той е принадлежал на човек от българското царското семейство от втората половина на XIV век. Над орела няма корона, което значи, че не става дума за самия държател. Това е първичната догадка на археолозите от екипа на Виолина Кирякова /НИМ/ със съръководител доктор Филип Петрунов /НАИМ-БАН/.
Пръстенът е открит в един от четирите гроба, маркирани в каменния плочник на черквата-гробница (много необичаен тип) посредством нещо като псевдо арки. Два от тях евентуално ще се окажат ограбени още през XVI век, за което свидетелства фактът, че при премахването на насипа археолозите са намерили пръснати сребърни ажурни елементи от накит, евентуално диадема.
Първия гроб, който са отворили, обаче не е бил обект на похищения, въпреки че костите в ковчега с хоросанова замазка от горната страна не са в положително положение поради просмукването на дъждовна вода.
„ Все отново мога да кажа, че в началото пръстенът би трябвало да е бил на ръката на покойника. Мястото на гроба е в преддверието, т.е. на човек от по-късно заровените в черквата – разяснява доктор Петрунов. – Иконографския вид ни насочва към 60-те-80-те години на XIV век, само че още не сме подготвени да предположим името на индивида, поради който скалата е била изсечена доста мъчно на 1,10 м надолу. Ще прибавя единствено, че розетата в профил върху пръстена символизира последователност и родова памет “, разяснява откривателят.
Снимки: Българска археология
Вероятно той е принадлежал на човек от българското царското семейство от втората половина на XIV век. Над орела няма корона, което значи, че не става дума за самия държател. Това е първичната догадка на археолозите от екипа на Виолина Кирякова /НИМ/ със съръководител доктор Филип Петрунов /НАИМ-БАН/.
Пръстенът е открит в един от четирите гроба, маркирани в каменния плочник на черквата-гробница (много необичаен тип) посредством нещо като псевдо арки. Два от тях евентуално ще се окажат ограбени още през XVI век, за което свидетелства фактът, че при премахването на насипа археолозите са намерили пръснати сребърни ажурни елементи от накит, евентуално диадема.
Първия гроб, който са отворили, обаче не е бил обект на похищения, въпреки че костите в ковчега с хоросанова замазка от горната страна не са в положително положение поради просмукването на дъждовна вода.
„ Все отново мога да кажа, че в началото пръстенът би трябвало да е бил на ръката на покойника. Мястото на гроба е в преддверието, т.е. на човек от по-късно заровените в черквата – разяснява доктор Петрунов. – Иконографския вид ни насочва към 60-те-80-те години на XIV век, само че още не сме подготвени да предположим името на индивида, поради който скалата е била изсечена доста мъчно на 1,10 м надолу. Ще прибавя единствено, че розетата в профил върху пръстена символизира последователност и родова памет “, разяснява откривателят.
Снимки: Българска археология
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ