Пражки Мишеловец
Пражки Мишеловец е дребно куче с атрактивен външен тип, което е идеално за развъждане в градски условия, сходно на пинчерите, чихуахуа и йорки. Пражки Мишеловец е правилен и отзивчив другар на четири лапи и макар дребния си размер е подготвен да пази стопанина си и фамилията му с цената на живота си.
История на Пражки Мишеловец
Пражки Мишеловец, прочут също по този начин с наименованията Пражки Плъхар и Пражка Сърничка, е порода, основана в Чехия, и се счита за една от най-дребните породи в целия свят. Според чешките селекционери породата може да се счита за една от най-древните в родината си, защото в писмени документи от XIX в. се разказват кучета, които наподобяват на актуалните представители на породата Пражки Мишеловец. Представителите на породата са се считали за толкоз скъпи, че се отглеждали единствено в двора на монарха, който подарявал от време на време Пражки Мишеловец на значими посетители от други страни. Пражки Мишеловец е бил употребен за запазване на покоите на чешкия монарх от гризачи.
Интересен факт е, че представители на породата Пражки Мишеловец били употребявани за тест дали на формалната софра има отровна храна. Затова монархът разрешавал тези дребни кученца да се разхождат по масата и да пробват ястията и напитките. Тази мода се популяризирала и в фамилиите на чешките аристократи, които разрешавали на Пражки Мишеловец да пробва храната им от чиниите.
След време Пражкият Мишеловец станал жител и на селските домове, представители на породата взели участие в известните в Европа боеве с плъхове. През XVIII в. Пражкият Мишеловец бил публикуван измежду светските хубавици, които театралничили за портрети с дребно кученце в скута. През 70-те години на ХХ век стартира дейна работа по възстановяване на качествата на породата и в края на века радостните дребни кученца стават известни отвън рамките на Европа.
Стандарт на Пражки Мишеловец
Мъжките представителите на породата Пражки Мишеловец стават високи до 23 сантиметра и тежат до 2. 5 кг, женските доближават до 21 сантиметра височина и тежат към 2 кг. Главата на Пражкия Мишеловец е с солиден за размера на кучето череп, с изпъкнало чело и тясна зурла, която се стеснява още повече към върха. Носът на Пражкия Мишеловец е черен, кафяв и даже мрачно розов на цвят. Очите са овални и са мрачно или ярко кафяви. Ушите на Пражкия Мишеловец са с триъгълна форма и са изправени.
Гръдният панер е добре развъртян, коремът е спретнат, крайниците са стройни и мускулести, с дребни кръгли лапи. Опашката е дълга и може да се носи над гърба, леко подвита в края, само че доста постоянно се купира, както при други породи като ротвайлер, доберман, корги. Козината на Пражки Мишеловец е права, къса, може да има украсителни ресни на ушите, задната страна на крайниците и долната част на опашката. Цветът на козината е черен с жълтеникави или кафеникави петна, кафяв с по-светло кафяви или жълтеникави петна, разнообразни нюанси на пясъчното и даже неясно бежаво. Петната би трябвало да са ситуирани над очите, на бузите, на гърлото, върху вътрешната част на крайниците, под опашката и на гърдите.
Грижи за Пражки Мишеловец
Въпреки че е с къса четина, Пражкият Мишеловец изисква специфични грижи, с цел да наподобява добре - постоянно би трябвало да се отстранява прекомерно прорасналата четина по ушите и задната част на бедрата. Пражкият Мишеловец е съвършено куче за апартамент, защото не заема доста място, а даже най-малкото помещение за него е обстойно пространство, където да тича по през целия ден. Въпреки дребния си размер Пражкият Мишеловец има потребност от разходки на открито, само че не се предлага да се пуска в градски условия без мотив, защото може да подгони котка и да се изгуби. Пражки Мишеловец е доста палав и деятелен, по тази причина е добре да има доста кучешки играчки, с които да се забавлява, до момента в който стопанинът му не се прибере.
Обучение на Пражки Мишеловец
Представителите на породата Пражки Мишеловец елементарно се поддават на образование на обикновени команди. Това дребно, само че доста интелигентно куче елементарно схваща какво се желае от него и с наслада ще направи всичко по силите си, с цел да зарадва стопанина си, даже да не получава лакомство, а единствено хвалба.
Хранене на Пражки Мишеловец
Тъй като има ускорена обмяна на веществата, Пражки Мишеловец би трябвало да бъде хранен 3 или 4 пъти на ден, с цел да се усеща добре. Можете да изберете подготвени гранулирани или консервирани храни за дребни породи или да храните Пражки Мишеловец с натурални артикули, допълнени с витамини и минерали. Пражки Мишеловец обича да хапва плодове и зеленчуци, кисело мляко, нетлъсти меса като агнешко, пилешко, телешко, заешко. Не давайте на Пражки Мишеловец кокали, прясно мляко, шоколад, тестени произведения, мазни и пикантни храни, пържени прекомерно солени храни, сурово месо и сурова риба.
Заболявания на Пражки Мишеловец
Пражки Мишеловец е здрава порода кучета, само че е предразположен на болести на зъбите и венците. Затова постоянно водете своя Пражки Мишеловец на профилактичен обзор при ветеринар за разчистване на зъбния камък. Често се постанова ваденето на млечните зъби на Пражки Мишеловец, тъй като при представителите на тази порода от време на време се получават проблеми с израстването на кътниците, защото са притиснати от млечните зъби. Пражки Мишеловец има фина костна система и крайниците му са податливи на чупене.
Любопитни обстоятелства за Пражки Мишеловец
Пражки Мишеловец е доста пламенно кученце, което постоянно е готово да играе. Към непознати се държи с съмнение и може даже да стане нападателно. Пражки Мишеловец в никакъв случай не се натрапва на стопанина си и чака да бъде извикан, с цел да стои покрай него. Пражки Мишеловец може да живее с други животни, само че се пробва да е водач даже те да са по-едри от него. Пражки Мишеловец има съвършено подушване и може да бъде употребен за търсене на предмети.
Недостатъци на Пражки Мишеловец
Сред минусите на породата Пражки Мишеловец е фактът, че тези кученца са прекомерно дребни и при разходка на открито без мотив може да попаднат под гумите на автомобил или да пострадат при конфликт с едро куче. Пражки Мишеловец не обича дълго време да бъде оставян самичък и може да издава доста неприятни звуци с часове в опит да повика стопанина си.
