Статистика, доходи и мистика
Прагът на беднотия за 2015 година в България е бил 326 лева През 2016 година е паднал на 308 лева В същото време делът на хората, живеещи с приходи под този предел, се е нараснал с 0,9% ̶ до 22,9%. За мен това значи, че
броят на бедните у нас нараства
През предходната година те са станали повече спрямо 2015 година
Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) обаче назовава подобен извод „ припрян ". И за какво? Защото през тази година Националният статистически институт (НСИ) трансформирал метода на събиране на информация, „ което прави сравнението с предишни интервали непрепоръчително " (1). И по какво толкоз се разграничават методите на Национален статистически институт? Оказва се ̶ по броя на интервюираните. През предходната година калкулации са се правили върху 7300 интервюирани лица, а през тази година ̶ върху 8600 лица. Единственият вероятен извод от смяната на метода обаче е, че евентуално сметките са станали по-точни. Колкото повече хора се включват в проучването, толкоз то е по-достоверно. И от на никое място не следва, че не е правилно да съпоставяме данни и да формулираме трендове.
Тук се постанова да разбираем по какъв начин се пресмята „ прагът на бедността ", тъй като неразбирането е всеобщо. Този предел е 60% от медианния приход на популацията в дадена страна.
Медианният приход не трябва да се бърка със междинния
Един човек разполага с медианен приход тогава, когато половината от популацията получава повече от него, а другата половина - по-малко. В нашия случай, в случай че 308 лева е прагът на бедността и този приход е 60% от медианния, то медианният приход е 513 лева И в случай че аз получавам 513 лева месечно, то половината от българите получават повече, а другата половина ̶ по-малко. Колкото до междинната брутна заплата, в края на предходната година тя стана 1000 лв., само че 70% от работещите получаваха по-малко от нея.
Трябва да отбележим, че прагът на беднотия не приказва за опция (или невъзможност) да се удовлетворяват потребности. Той приказва за това къде се намира в йерархията на приходите човек, който е на този предел. Навсякъде прагът е друг и параленост сред хора, които се намират на този предел в другите страни, е неточна. Например прагът на беднотия в Австрия е от порядъка на 600 евро, а в Дания - от порядъка на 1200 евро.
Директна параленост на сумите обаче също не би трябвало да се прави. Ако българският предел на беднотия е 180 щ.д., това не значи, че с тях можеш да си купиш 7 пъти по-малко неща, в сравнение с в Дания, където този предел е 1340 щ.д. Тук за по-вярна преценка ни идва на помощ понятието „ паритет на покупателна дарба ". Ако включим това разбиране в разбора, можем да твърдим, че с 1 $, извоюван у нас, могат да се купят толкоз неща, колкото в Съединени американски щати с съвсем 3 $. С един $, извоюван в Дания, могат да се купят толкоз неща, колкото в Съединени американски щати за 86 цента. Така с малко броене ще установим, че
с приход на прага на бедността
в Дания могат да се купят 2,3 пъти повече артикули и услуги, в сравнение с с „ праговия " приход в България. На процедура това 2,5 пъти несъмнено е 4-5 пъти, като свием „ кошницата " от артикули и услуги, които употребяват бедните. Така че, в случай че един българин и един датчанин се намират на прага на бедността в своите страни, те ще използват друго. Може да се твърди, че българинът, изключително в случай че е болен, с тази сума не може да оцелее биологически, а датчанинът може да оцелява обикновено, въпреки и доста непретенциозно спрямо тези, които го заобикалят.
Сега се връщам към въпроса, който зададох първоначално. Според данните на Национален статистически институт българските небогати повече ли са станали през 2016 година спрямо 2015 година?
Представете си в редичка девет идентични по брой групи хора. Във всяка група приходите са идентични: 100 - 200 - 300 - 400 - 500 - 600 - 700 - 800 - 900 лв.. Медианният приход е 500 лв. (тук той съответствува със междинния, само че в случай че в последните две групи сумите са 1000 и 2000 да вземем за пример, междинният приход ще стане по-голям, а медианният ще се резервира.) Прагът на бедността ще бъде 300 лева (60% от медианния). Ако той намалее, то това значи, че е намалял медианният приход. А медианният приход ще намалее, в случай че намалеят приходите в групите в дясно и в ляво. С други думи, в случай че в йерархията на приходите си по средата, и тези приходи намалеят, то очевидно са намели приходите по цялата верига. Ако приходите са намалели, това значи, че всеобщият българин е станал по-беден. Това значи, че бедните в България са станали повече.
Аз обаче не върша тези калкулации и не предлагам тези абстракции, просто с цел да настоявам, че българинът е обеднял с 10-20 лв. на месец, без да броим инфлацията.
Нека да усложним задачката, с цел да се придвижим към това, което ме вълнува. През 2016 година спрямо 2015 година отчитаме растеж на стопанската система и спад на безработицата. Това значи, че българинът би трябвало да е станал по-богат, а не по-беден. С малко, само че по-богат.
Когато стопанска система дърпа напред,
би трябвало и приходите да се усилват
Когато безработните понижават, медианният приход също би трябвало да се подвига, тъй като хора от група с по-ниски приходи се придвижват в групи с по-високи приходи (през последните три години безработните са намалели с 189 хиляди души, до 247 хиляди - това не е малко!)
Да, но ние отчитаме тъкмо противоположното - приходите на всеобщия българин понижават! И в случай че знаете какви усукани фрази по този мотив артикулират от ИПИ, с цел да признаят обстоятелствата, само че не и извода - че бедността се усилва! Ето коментара на Явор Алексиев от ИПИ: „ От новите данни на Национален статистически институт разбираме, че бедните може би са повече, в сравнение с сме предполагали, само че няма по какъв начин сигурно да знаем дали техният дял се усилва или понижава " (1). Нещо да разбрахте? Ако не, изключете си логиката и включете мистичните си качества. Понякога у нас статистиката е лирика.
Според мен вероятните заключения са в две направления. Първата е, че приказките за растеж на стопанската система не са правилни. Възможно е подобен растеж да се докара да вземем за пример от понижение на цените на вносни енергоносители и по този начин да се усъвършенства външнотърговският баланс. Което счетоводно води до увеличение на вътрешния брутен артикул, само че не и до произвеждане на повече артикули и услуги, нито до по-високо ползване, нито до по-голям експорт. Счетоводно увеличение, което по никакъв метод не се отразява позитивно на приходите на хората.
Втората посока - има някакъв мистериозен растеж на стопанската система, за който знаят единствено експертите от ИПИ, само че приходите на редовия българин понижават и бедните се усилват. Защото
подоходното разслоение се усилва с по-големи темпове от растежа на стопанската система
Къде е истината? Като жител на тази страна желая някой да ми я изясни. Логично е това да бъдат партиите в съпротива. За страдание обаче на тях сякаш даже не им прави усещане несъгласието, че стопанската система имала растеж, само че линията на бедността пада от 326 лева на 308 лева
Зад това несъгласие се крие някаква истина за нас самите. А в случай че не се интересуваме от истините за нас самите, нямаме никакъв късмет да прогресираме в която и да било посока. Връзка сред неистина и напредък няма, най-малко като трайна наклонност.
Точно в този миг се сещам за 2010 година - Европейската година на битката с бедността и общественото изключване. През тази година Министерството на труда и обществената политика провежда и организира 100 начинания, мероприятия и действия, с над 4500 директни участници: проучване по въпросите на бедността и общественото изключване; разбор на законодателството, обвързвано с битката с бедността; 2 национални състезанието за детско есе и за детска рисунка и издаване на книга с най-хубавите творби; 26 осведомителни дни в регионални градове на страната; 8 дебата, 6 кръгли маси, 6 локални срещи на хора, живеещи в бедност; 3 беседи с възпитаници и студенти; семинари с Неправителствени организации, създаване и издаване на брошури за политиките за битка с бедността; фестивал на спорта, музиката и танците за деца, живеещи в специфични институции... (2).
На битка против бедността - с музика, танци и статистика! Вече и с малко мистичност.
Бележки:
1. „ Линията на бедността пада до 308 лева през 2016 година " в „ Капитал дейли " от 26.06.2017 година
2. Вж. в. „ Дума " от 29.03.2011 година
Източник: Юрий Борисов, pogled.info
броят на бедните у нас нараства
През предходната година те са станали повече спрямо 2015 година
Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) обаче назовава подобен извод „ припрян ". И за какво? Защото през тази година Националният статистически институт (НСИ) трансформирал метода на събиране на информация, „ което прави сравнението с предишни интервали непрепоръчително " (1). И по какво толкоз се разграничават методите на Национален статистически институт? Оказва се ̶ по броя на интервюираните. През предходната година калкулации са се правили върху 7300 интервюирани лица, а през тази година ̶ върху 8600 лица. Единственият вероятен извод от смяната на метода обаче е, че евентуално сметките са станали по-точни. Колкото повече хора се включват в проучването, толкоз то е по-достоверно. И от на никое място не следва, че не е правилно да съпоставяме данни и да формулираме трендове.
Тук се постанова да разбираем по какъв начин се пресмята „ прагът на бедността ", тъй като неразбирането е всеобщо. Този предел е 60% от медианния приход на популацията в дадена страна.
Медианният приход не трябва да се бърка със междинния
Един човек разполага с медианен приход тогава, когато половината от популацията получава повече от него, а другата половина - по-малко. В нашия случай, в случай че 308 лева е прагът на бедността и този приход е 60% от медианния, то медианният приход е 513 лева И в случай че аз получавам 513 лева месечно, то половината от българите получават повече, а другата половина ̶ по-малко. Колкото до междинната брутна заплата, в края на предходната година тя стана 1000 лв., само че 70% от работещите получаваха по-малко от нея.
Трябва да отбележим, че прагът на беднотия не приказва за опция (или невъзможност) да се удовлетворяват потребности. Той приказва за това къде се намира в йерархията на приходите човек, който е на този предел. Навсякъде прагът е друг и параленост сред хора, които се намират на този предел в другите страни, е неточна. Например прагът на беднотия в Австрия е от порядъка на 600 евро, а в Дания - от порядъка на 1200 евро.
Директна параленост на сумите обаче също не би трябвало да се прави. Ако българският предел на беднотия е 180 щ.д., това не значи, че с тях можеш да си купиш 7 пъти по-малко неща, в сравнение с в Дания, където този предел е 1340 щ.д. Тук за по-вярна преценка ни идва на помощ понятието „ паритет на покупателна дарба ". Ако включим това разбиране в разбора, можем да твърдим, че с 1 $, извоюван у нас, могат да се купят толкоз неща, колкото в Съединени американски щати с съвсем 3 $. С един $, извоюван в Дания, могат да се купят толкоз неща, колкото в Съединени американски щати за 86 цента. Така с малко броене ще установим, че
с приход на прага на бедността
в Дания могат да се купят 2,3 пъти повече артикули и услуги, в сравнение с с „ праговия " приход в България. На процедура това 2,5 пъти несъмнено е 4-5 пъти, като свием „ кошницата " от артикули и услуги, които употребяват бедните. Така че, в случай че един българин и един датчанин се намират на прага на бедността в своите страни, те ще използват друго. Може да се твърди, че българинът, изключително в случай че е болен, с тази сума не може да оцелее биологически, а датчанинът може да оцелява обикновено, въпреки и доста непретенциозно спрямо тези, които го заобикалят.
Сега се връщам към въпроса, който зададох първоначално. Според данните на Национален статистически институт българските небогати повече ли са станали през 2016 година спрямо 2015 година?
Представете си в редичка девет идентични по брой групи хора. Във всяка група приходите са идентични: 100 - 200 - 300 - 400 - 500 - 600 - 700 - 800 - 900 лв.. Медианният приход е 500 лв. (тук той съответствува със междинния, само че в случай че в последните две групи сумите са 1000 и 2000 да вземем за пример, междинният приход ще стане по-голям, а медианният ще се резервира.) Прагът на бедността ще бъде 300 лева (60% от медианния). Ако той намалее, то това значи, че е намалял медианният приход. А медианният приход ще намалее, в случай че намалеят приходите в групите в дясно и в ляво. С други думи, в случай че в йерархията на приходите си по средата, и тези приходи намалеят, то очевидно са намели приходите по цялата верига. Ако приходите са намалели, това значи, че всеобщият българин е станал по-беден. Това значи, че бедните в България са станали повече.
Аз обаче не върша тези калкулации и не предлагам тези абстракции, просто с цел да настоявам, че българинът е обеднял с 10-20 лв. на месец, без да броим инфлацията.
Нека да усложним задачката, с цел да се придвижим към това, което ме вълнува. През 2016 година спрямо 2015 година отчитаме растеж на стопанската система и спад на безработицата. Това значи, че българинът би трябвало да е станал по-богат, а не по-беден. С малко, само че по-богат.
Когато стопанска система дърпа напред,
би трябвало и приходите да се усилват
Когато безработните понижават, медианният приход също би трябвало да се подвига, тъй като хора от група с по-ниски приходи се придвижват в групи с по-високи приходи (през последните три години безработните са намалели с 189 хиляди души, до 247 хиляди - това не е малко!)
Да, но ние отчитаме тъкмо противоположното - приходите на всеобщия българин понижават! И в случай че знаете какви усукани фрази по този мотив артикулират от ИПИ, с цел да признаят обстоятелствата, само че не и извода - че бедността се усилва! Ето коментара на Явор Алексиев от ИПИ: „ От новите данни на Национален статистически институт разбираме, че бедните може би са повече, в сравнение с сме предполагали, само че няма по какъв начин сигурно да знаем дали техният дял се усилва или понижава " (1). Нещо да разбрахте? Ако не, изключете си логиката и включете мистичните си качества. Понякога у нас статистиката е лирика.
Според мен вероятните заключения са в две направления. Първата е, че приказките за растеж на стопанската система не са правилни. Възможно е подобен растеж да се докара да вземем за пример от понижение на цените на вносни енергоносители и по този начин да се усъвършенства външнотърговският баланс. Което счетоводно води до увеличение на вътрешния брутен артикул, само че не и до произвеждане на повече артикули и услуги, нито до по-високо ползване, нито до по-голям експорт. Счетоводно увеличение, което по никакъв метод не се отразява позитивно на приходите на хората.
Втората посока - има някакъв мистериозен растеж на стопанската система, за който знаят единствено експертите от ИПИ, само че приходите на редовия българин понижават и бедните се усилват. Защото
подоходното разслоение се усилва с по-големи темпове от растежа на стопанската система
Къде е истината? Като жител на тази страна желая някой да ми я изясни. Логично е това да бъдат партиите в съпротива. За страдание обаче на тях сякаш даже не им прави усещане несъгласието, че стопанската система имала растеж, само че линията на бедността пада от 326 лева на 308 лева
Зад това несъгласие се крие някаква истина за нас самите. А в случай че не се интересуваме от истините за нас самите, нямаме никакъв късмет да прогресираме в която и да било посока. Връзка сред неистина и напредък няма, най-малко като трайна наклонност.
Точно в този миг се сещам за 2010 година - Европейската година на битката с бедността и общественото изключване. През тази година Министерството на труда и обществената политика провежда и организира 100 начинания, мероприятия и действия, с над 4500 директни участници: проучване по въпросите на бедността и общественото изключване; разбор на законодателството, обвързвано с битката с бедността; 2 национални състезанието за детско есе и за детска рисунка и издаване на книга с най-хубавите творби; 26 осведомителни дни в регионални градове на страната; 8 дебата, 6 кръгли маси, 6 локални срещи на хора, живеещи в бедност; 3 беседи с възпитаници и студенти; семинари с Неправителствени организации, създаване и издаване на брошури за политиките за битка с бедността; фестивал на спорта, музиката и танците за деца, живеещи в специфични институции... (2).
На битка против бедността - с музика, танци и статистика! Вече и с малко мистичност.
Бележки:
1. „ Линията на бедността пада до 308 лева през 2016 година " в „ Капитал дейли " от 26.06.2017 година
2. Вж. в. „ Дума " от 29.03.2011 година
Източник: Юрий Борисов, pogled.info
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ