Прага, Чехословакия (17 март 1990) Вацлав Хавел, президент на Чехословакия

Прага, Чехословакия (17 март 1990) Вацлав Хавел, президент на Чехословакия и Едуард Шеварднадзе, външен министър на Съюз на съветските социалистически републики по време на среща с външните министри от Варшавския контракт. Снимка: АП

На 1 юли 1991 година в Прага, Чешка и словашка федеративна република (ЧСФР), е подписан Протокол за преустановяване действието на Варшавския контракт (Договор за дружба, съдействие и взаимна помощ). Протоколът е подписан от представителите на България, Полша, Румъния, Съюз на съветските социалистически републики, Унгария и ЧСФР, взели участие в съвещанието на Политическия съвещателен комитет на организацията. Договорът за дружба, съдействие и взаимна помощ е подписан във Варшава, Полша, на 14 май 1955 година и влиза в действие на 5 юни 1955 година Той планува взаимни съвещания по значими интернационалните въпроси, военна помощ при нахлуване върху някоя от договарящите се страни, обединено командване на въоръжените им сили, основаване на Политически съвещателен съвет. 

В началото на 80-те година на ХХ век започналата промяна във вътрешната политика и настройки на народите от източноевропейските държави-членове на Варшавския контракт, водят в края на 80-те години до огромни промени. В резултат на тези промени се стига до рухването на Желязната завеса и на Берлинската стена сред Западна и Източна Германия, основаването и действието на полския профсъюз „ Солидарност “, „ перестройката “ в Съветския съюз, България и останалите източноевропейски страни. Всички тези публично политически събития водят до преустановяване действието на Варшавския контракт през 1991 година

В бюлетин на Българска телеграфна агенция „ Международна информация – Теми, събития и обстоятелства “ четем:

Варшавският контракт не съществува

Прага, 1 юли 1991 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Евгения Манолова/

В чехословашката столица през днешния ден се състоя последното съвещание на Политическия съвещателен комитет на страните - участнички във Варшавския контракт. След къси речи на шестимата представители на страните членки тъкмо в 12.00 ч. в Чернинския замък в Прага бе подписан протоколът, с който Варшавският контракт отива в историята. Церемонията продължи тъкмо 25 минути.

Документът бе подписан от четирима президенти: на Република България - Желю Желев, на ЧСФР - Вацлав Хавел, на Полската република - Лех Валенса, на Румъния - Йон Илиеску и от унгарския министър председател Йожеф Антал. От руска страна протокола подписа вицепрезидентът Генадий Янаев. Съгласно документа Варшавският контракт, чиито военни структури бяха премахнати в Будапеща в края на февруари, официално продължава да съществува до края на 1991 година, когато парламентите на шестте страни би трябвало да ратифицират подписания през днешния ден протокол. Всички утвърдени документи ще се съхраняват в чехословашкото Министерство на външните работи.

Наред с разпускането на пакта в протокола се удостоверява, че страните, които са го подписали, нямат никакви имуществени искания, произлизащи от Варшавския контракт.

Сключен през май 1955 година като „ контракт за дружба, съдействие и взаимна помощ ”, пактът бе последният от знаците на една ера, с която Централна и Източна Европа се разделят. През 36-годишната си история тази организация - знак, както уточни чехословашкият президент Вацлав Хавел, на „ руската имперска надмощие над останалите страни членки, които в действителност бяха спътници ”, бе по-скоро идеологическо оръжие. То влезе в деяние два пъти в отбрана на системата - през 1956 година в Унгария и през 1968 година в Чехословакия.

Като се имат поради дълбоките промени в Европа, обещаващи завършек на борбата и разкола на континента, отмирането на Варшавския контракт е закономерно. Занапред връзките в Европа ще се построяват посредством партньорство и съдействие, бе посочено на днешното съвещание.

Отношението към разпуснатия боен пакт и на днешното съвещание не бе еднопосочно. Според руския вицепрезидент приносът на Варшавския контракт от 1955 година насам за стабилността и мира на континента е безспорен, въпреки и нееднозначен. Президентите дисиденти подчертаваха повече на неравноправния и недемократичен модел на връзките, заложени в основата му.

За мен, уточни пред български публицисти незабавно след подписването на протокола президентът на Република България доктор Желю Желев, това е историческо събитие, поставило завършек на 36-годишното битие на един от стълбовете на тоталитаризма. Знаменателно е, продължи доктор Желев, че за 10 дни се разделихме с двата признака на комунистическата ера - Съвет за икономическа взаимопомощ, който осигуряваше икономическата база на тази система, и Варшавският контракт - който създаваше военни гаранции за съществуването ѝ. Симптоматично е, че Варшавският контракт приключи съществуването си в Прага. Страната, акцентира доктор Желев, в която той най-вече „ поработи ”, бе точно Чехословакия през 1968 година. Може би съществува някакво отмъщение на историята. Днес се постави завършек на една ера и стартира нова - ера на единна демократична Европа, с общи гаранции за всички нации, дребни и огромни, акцентира българският президент.

XXX

В официалното съобщение, признато на съвещанието, страните участнички показват единодушието си, че в актуалната конюнктура в Европа са нужни качествено нови връзки на добросъседство, партньорство, взаимно почитание и приятелско съдействие сред равностойните суверенни страни, показани на съвещанието. Изхождайки от това, те се афишират за развиване на връзките във всички области на актуализирана двустранна договорно - правна основа.

Страните, се акцентира в официалното съобщение, се изрекоха за по-нататъшен прогрес на общоевропейския развой в полза на основаването на нови структури на сигурността и съдействието на континента в сходство със споразуменията на СССР от ноември 1990 година за създаване на общоевропейски рамки за съдействие в региона на сигурността, стопанската система, правото, културата, екологията и филантропичната сфера, както бе несъмнено в Парижката харта за нова Европа.

Участниците в съвещанието, се сочи в официалното съобщение, установяваха готовността си случай на заинтригуваност да водят „ пъкъл хок ” двустранни и многостранни съвещания по настоящи въпроси от общ интерес, в това число и свързани с осъществяването на контракта за елементарните оръжия в Европа.

В документа се удостоверяват и ситуациите от декларацията, призната на изключителното съвещание на ПКК в Будапеща на 25 февруари тази година. ЕМА/ЦЛ

XXX

На конференция следобяд на ръководителите на делегациите въпросите на публицистите бяха групирани в две съществени тематики - сигурността на Източна Европа след разпускането на Варшавския контракт и рецесията в Югославия.

Завърши един неприятен брак, сподели унгарският министър председател Йожеф Антал, в този момент може да стартира другарство. Съветският вицепрезидент Генадий Янаев изрази вяра, че НАТО като блокова конструкция няма да надживее дълго Варшавския контракт и скоро ще показа ориста му макар очевидните промени, които настъпват в Северноатлантическия съюз. Според Йожеф Антал разликата сред Варшавския контракт и НАТО е явна още от основаването им - НАТО поражда като съюз на суверенни страни, което не може да се каже за Варшавския контракт.

Що се отнася до Югославия, президентът Желю Желев удостовери позицията на България, че тя в никакъв случай няма да се възползва от компликациите на съседката си. Правото на всички югославски нации на самоопределяне би трябвало да се реализира по кротичък път единствено с политически средства, акцентира българският държавен началник.

Правото на самоопределяне не може да бъде отречено на нито един народ, уточни Йожеф Антал. Трябва да се внимава армиите да не стартират да водят независим живот. Генадий Янаев удостовери руската позиция, че неделима Югославия е значим детайл за стабилността на Европа. Според Лех Валенса югославската рецесия демонстрира какъв брой доста нерешени и непредвидими проблеми стоят по пътя на демократизацията.

Запитан за ситуацията на България в тази конюнктура, президентът Желю Желев уточни, че сигурността ѝ е в новите структури, които се построяват в Европа. /ЕМА/МГ

Българска телеграфна агенция разгласява и изявлението на доктор Желю Желев, президент на Република България:

Изказване на ръководителя на Република България доктор Желю Желев на съвещанието на Политическия съвещателен комитет на страните – участнички във Варшавския контракт

Прага, 1 юли 1991 година

Господин Председател!

Уважаеми сътрудници!

Дами и господа!

Настоящото, последно заседание на Политическия съвещателен комитет на държавите-участнички във Варшавския контракт, е призвано да вземе историческо решение. Следвайки логиката на революционните демократични преобразования в нашите страни и коренните промени в Европа, довели до преустановяване на борбата и разделянето на континента, през днешния ден ние ще сложим подписите си под протокола за преустановяване на действието на Варшавския контракт, С този акт ще създадем нова стъпка в освобождението на европейските нации от печалното завещание от епохата на „ студената война “.

Под въздействието на демократичните процеси в нашите страни и новите действителности в Европа и света бе прекъснато действието на военните съглашение и структури в границите на контракта. Заложеният в основите на съюза неравноправен и недемократичен модел на взаимоотношения, преобладаващата военна устременост и дейности доведоха до днешния логически и натурален завършек(…)

Саморазпускането на Варшавския контракт изправя страните ни пред нови провокации, само че в това време открива пред тях нови вероятности да се изявят като суверенни субекти в интернационалния живот, интензивно да вземат участие в построяването на общоевропейските структури за сигурност и съдействие. Този развой ще бъде нескончаем и нелишен от опасности, само че България е изпълнена с самообладание и решителност да поеме своя дял от общата отговорност(…)

Инфо: Българска телеграфна агенция

Следвайте " Гласове " в Телеграм