Л. Аламанов: Не може представител на властта да казва: Тъй като забраната не се спазва, ще я махнем“
PR-специалистът Любомир Аламанов разкритикува в социалтните мрежи позицията на вицепремиера Симеонов за анулация на възбраната за тютюнопушене, защото не се съблюдава. В комичен текст той предлага 21 хрумвания какво още може да бъде анулирано, защото хората не го съблюдават. Сред предложенията личат ограничения като унищожаване на налозите, на разпоредбите за придвижване по пътищата, на Наказателния кодекс, на пандизите и учебните заведения. Аламанов изясни сериозната си позиция в ефира на предаването „ Преди всички “:
" Като махнем смешната страна на тематиката, за мен има проблем на три равнища в цялата обстановка. Първото равнище е чисто стратегическо. Един вицепремиер по икономическо развиване би трябвало да се грижи за това по какъв начин се развива стопанската система, какво е бъдещето ѝ, а не дали ще се пуши в заведение или не, дали ще има мощна музика, дали някой DJ си пуска музика от преносимия компютър. От тази позиция, той дори нарушава, съгласно мен, личната си длъжностна характерност, призната от Народното събрание.
Второто равнище е, че Народното събрание е приел закон, че всяка законодателна самодейност би трябвало да бъде съпроводена с няколко неща - публично разискване, оценка на влияние, някакви смислени доводи - дали са намалели посетителите в заведенията, дали е паднал оборота и с какъв брой - да има някаква статистическа база, на която да се стъпи. Иначе просто някой отива, приказва нещо и заема времето на Народното събрание с някакви оферти. Не е съществено, първо, и, второ, е нарушаване на закона. Има специфичен закон, който споделя по какъв начин би трябвало да бъдат направени законодателните оферти
Трето, което съгласно мен е най-важно, е, че не може представител на властта да споделя: „ Тъй като един закон, една възбрана не се съблюдават, ние ще махнем възбраната “. Той е там и получава заплата за това да открива и да постанова спазването на законите! Виждаме какъв брой хора да вземем за пример карат безумно. Може би си мислят: „ Щом вицепремиерът не съблюдава законите и сподели, че това е допустимото, за какво ние да съблюдаваме “. Има едно остаряло предписание - добър или неприятен законът си е закон и той би трябвало да се съблюдава. Ако в действителност има някаква страшна драма тъкмо с този закон, дано да си мине по процедура да се направи публично разискване, да се види кой желае да се промени този закон... Скритата загадка на особено този закон е доста ясна. Той по този начин е изработен, че методът за инспекция да не е ефикасен, за какво би трябвало да бъде осъществена най-малко от две институции по едно и също време, едната от които институции не работи нощно време “.
Според специалиста, фокусирането върху самия закон, който поляризира обществото, а не върху метода на анулацията му е „ изкусно употребен метод, който е удивително неприятен, тъй като политиците в действителност доста ерозират същината на обществото “
„ В естествените страни хората знаят и не се бият между тях. Те знаят, че би трябвало да изискват от политиците, че политиците са прислужник на хората, не са ръководещи. Там политикът, админът е просто човек, който получава една заплата, с цел да свърши някаква работа, за която ние нямаме време, до момента в който си гледаме бизнеса, а тук някои политици се взимат за царе “
Според Аламанов, искреността на вицепремиерът по отношение на неспазването на възбраната прилича реалити шоу:
„ Малко ми наподобява на някой реалити шоута, където някоя красива госпожица, като няма какъв различен плюс да си каже, споделя: „ Аз съм такава, каквато съм “! Не е ролята на вицепремиера да бъде подобен какъвто е. Ролята на вицепремиера е да постанова законите да се съблюдават. Той не е женен за поста. Между субекта Симеонов и обекта вицепремиер няма директна релация. Ако субектът Симеонов не може да извърши обекта „ вицепремиер “ със наличие, да стане и да си върви “.
" Като махнем смешната страна на тематиката, за мен има проблем на три равнища в цялата обстановка. Първото равнище е чисто стратегическо. Един вицепремиер по икономическо развиване би трябвало да се грижи за това по какъв начин се развива стопанската система, какво е бъдещето ѝ, а не дали ще се пуши в заведение или не, дали ще има мощна музика, дали някой DJ си пуска музика от преносимия компютър. От тази позиция, той дори нарушава, съгласно мен, личната си длъжностна характерност, призната от Народното събрание.
Второто равнище е, че Народното събрание е приел закон, че всяка законодателна самодейност би трябвало да бъде съпроводена с няколко неща - публично разискване, оценка на влияние, някакви смислени доводи - дали са намалели посетителите в заведенията, дали е паднал оборота и с какъв брой - да има някаква статистическа база, на която да се стъпи. Иначе просто някой отива, приказва нещо и заема времето на Народното събрание с някакви оферти. Не е съществено, първо, и, второ, е нарушаване на закона. Има специфичен закон, който споделя по какъв начин би трябвало да бъдат направени законодателните оферти
Трето, което съгласно мен е най-важно, е, че не може представител на властта да споделя: „ Тъй като един закон, една възбрана не се съблюдават, ние ще махнем възбраната “. Той е там и получава заплата за това да открива и да постанова спазването на законите! Виждаме какъв брой хора да вземем за пример карат безумно. Може би си мислят: „ Щом вицепремиерът не съблюдава законите и сподели, че това е допустимото, за какво ние да съблюдаваме “. Има едно остаряло предписание - добър или неприятен законът си е закон и той би трябвало да се съблюдава. Ако в действителност има някаква страшна драма тъкмо с този закон, дано да си мине по процедура да се направи публично разискване, да се види кой желае да се промени този закон... Скритата загадка на особено този закон е доста ясна. Той по този начин е изработен, че методът за инспекция да не е ефикасен, за какво би трябвало да бъде осъществена най-малко от две институции по едно и също време, едната от които институции не работи нощно време “.
Според специалиста, фокусирането върху самия закон, който поляризира обществото, а не върху метода на анулацията му е „ изкусно употребен метод, който е удивително неприятен, тъй като политиците в действителност доста ерозират същината на обществото “
„ В естествените страни хората знаят и не се бият между тях. Те знаят, че би трябвало да изискват от политиците, че политиците са прислужник на хората, не са ръководещи. Там политикът, админът е просто човек, който получава една заплата, с цел да свърши някаква работа, за която ние нямаме време, до момента в който си гледаме бизнеса, а тук някои политици се взимат за царе “
Според Аламанов, искреността на вицепремиерът по отношение на неспазването на възбраната прилича реалити шоу:
„ Малко ми наподобява на някой реалити шоута, където някоя красива госпожица, като няма какъв различен плюс да си каже, споделя: „ Аз съм такава, каквато съм “! Не е ролята на вицепремиера да бъде подобен какъвто е. Ролята на вицепремиера е да постанова законите да се съблюдават. Той не е женен за поста. Между субекта Симеонов и обекта вицепремиер няма директна релация. Ако субектът Симеонов не може да извърши обекта „ вицепремиер “ със наличие, да стане и да си върви “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ