ПП-ДБ бойкотираха гласуването по законопроектите за промени в Закона за

ПП-ДБ бойкотираха гласуването по законопроектите за промени в Закона за вероизповеданията, само че все пак трите плана бяха утвърдени на първо четене с огромно болшинство от Народното събрание.

Законопроектът на " Възраждане " получи 140 гласа в поддръжка (ГЕРБ-СДС, " Възраждане “, БСП-Обединена левица, " Демокрация за права и свободи “-ДПС, " ИТН “, " Морал, единение, чест “ (МЕЧ), както и един глас от " Продължаваме промяната-Демократична България “. Против бяха 26 депутати от ПГ ДПС-НОВО НАЧАЛО.

Законопроектът на ГЕРБ-СДС събра 176 гласа " за “ – ГЕРБ-СДС, " Възраждане “, ДПС-НОВО НАЧАЛО, БСП-Обединена левица, " Демокрация за права и свободи “-ДПС, Има Такъв Народ, МЕЧ, четирима депутати от ПП-ДБ. Въздържаха се трима народни представители от МЕЧ.

Зад законопроекта на БСП-Обединена левица застанаха 176 депутати – ГЕРБ-СДС, " Възраждане “, ДПС-НОВО НАЧАЛО, " БСП-Обединена левица “, " Демокрация, права и свободи “-ДПС, Има Такъв Народ, МЕЧ и двама от ПП-ДБ. Въздържа се един депутат – от МЕЧ.

Повод за измененията е решение от 16 декември м.г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в обществения указател на съда религиозна институция с название Българска православна старостилна черква, напомня Българска телеграфна агенция.

От " Възраждане “ оферират да се попречи на опцията за регистрация на повече от една православна черква като юридическо лице, която да употребява в своето название названието “православна ”. Цели се обезверяване и принизяване на нравствеността на обществото. Това дава отражение в други страни на публичния живот, показват вносителите в претекстовете си.

Законопроектът на ГЕРБ-СДС дефинира за единствен представител на обичайното за страната изповедание - източното православие, Българската православна черква (БПЦ)-Българска патриаршия (БП). Според плана записаните вероизповедания могат свободно да дефинират своите наименования, само че ясно би трябвало да се отличават от единствената приетата по закон православна черква, а точно БПЦ-БП. В преходните и заключителни разпореждания е планувано заварените производства, които опонират на член 10 алинея 1 от този закон, да се прекратят, а осъществените регистрации на вероизповедания – да се заличат от Софийски градски съд по искане на дирекция " Вероизповедание “ към Министерския съвет или на прокурора. Искането до съда се насочва в 14-дневен период от влизането в действие на закона, като съдът се произнася в едномесечен период.

В чл.10 ал.1 от гласуваните промени е записано - обичайно изповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската страна и настоящо значение за държавния и живот. Единствен изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна черква, която под името Патриаршия е приемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска черква. Тя се управлява от Светия Синод и се съставлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.

" БСП-Обединена левица " предлага да се внесе изясненост в текстове от закона. Става дума за вписване на вероизповеданията, които са в несъгласия със закона. Така ще се резервира името на Българската православна черква (БПЦ) с това название, считат от левицата.

Единственото изявление при разкриване на полемиката беше на Хюсеин Хафъзов, който разгласи, че неговата парламентарна група - ДПС-НОВО НАЧАЛО, ще поддържа някои от законопроектите. В случая обсъждаме статута, събитията и тестванията на БПЦ. Тя е била преследвана, дори заличавана, само че е съществувала духовно като стожер на вярата, уточни той. Не бива да позволяваме това да се случва с една от най-важните и непреходни институции – БПЦ, уточни депутатът. Затова, по думите му, страната със закон ще обезпечи значимите условия за това. Аз като мохамеданин и жител на тази страна не съм склонен да се стига до ерес в БПЦ, съобщи Хафъзов. Наш ред е всички дружно в тази зала да намерим метод на запазим достолепието на българските духовници и да заявим – не сте сами, прикани той. Тук обсъждаме проблема като всемирски лица, като политици, загрижени за българската еднаквост, продължи той. Аз нямам доверие, че през днешния ден тя е сложена под опасност, идентичността ще се запази, макар грешките, които позволяваме със закони и административни актове, посочи депутатът.