Великите европейци – Сократ, първа част
Познавате ли човек, чиято съществена цел в живота е да бъде досадна конска муха? Много налудничаво, нали? Но не бързайте да казвате, че не познавате подобен, тъй като познавате - или най-малко сте чували името му, няма по какъв начин да не сте.
Той се споделя Сократ и е считан за един от най-великите философи на света въобще. Неговата идея единствено наподобява комплицирана, само че не е. Аз знам, че нищо не знам, а моите съграждани, атиняните, считат, че знаят всякакви неща за всякакви неща, изключително за добродетелите. Когато стартира да ги подпитвам обаче, става известно, че нищо не знаят. Не знаят даже, че не знаят и още повече - не знаят какво не знаят. Така че май тъкмо поради моето неведение, аз знам малко повече от тях. Като добър и съзнателен жител, би трябвало да им оказа помощ да излязат и те на пътя към знанието, тъй като без него няма положително и не може да се реализира щастието. Но няма да им давам познание наготово – освен тъй като го нямам, а и тъй като то не е нещо, което се налива от цялостната чаша на учителя в празната чаша на ученика. То е запалване на пламък, а не пълнене на съд. И няма да оставя атиняните на мира, ще им отегчавам непрестанно, като същинска конска муха, с цел да не не помнят те да търсят знанието, ще им оказвам помощ да го намерят в себе си, тъкмо както акушерката оказва помощ на бебето да се роди.
Горе-долу, това е концепцията на Сократ и той настойчиво се пробва да я осъществя измежду съгражданите си в продължение на най-малко 30-35 години. Нищо чудно, че най-после на атиняните им писва от този досадник и му връчват чашата с бучиниша, с цел да се отърват от него. С което в действителност го обезсмъртяват завинаги.
Рагтайм, 1917
Всеки диалог за Сократ стартира с така наречения Сократов проблем. А той се състои във въпроса що е то Сократ. Всички са съгласни, че през 5 век прочие н. е. вид с това име, противен като сатир и подигравателен като Съдбата, в действителност живее в Атина, философства безпощадно и е наказан на гибел през годината 399 прочие н. е. От една страна – не е малко, за някои гении на човечеството и толкоз не знаем. От друга обаче, дразнещо е чак пък дотам да не познаваме себе си. Казвам „ да не познаваме себе си ”, тъй като към този момент 24 века международната философия, а значи – и цялата човешка цивилизация, е крепко обвързвана със Сократ. И отново да попитам – що е то Сократ.
Дали е реален човек или е книжовен и метафизичен персонаж; дали в действителност е талантлив мъдрец, който не знае нищо и въпреки всичко знае повече от останалите или е замърсен софист, който развращава младежките души и мозъци, като им продава причини против реда и традицията; дали е индивидът, обезсмъртил се както с брилянтна мисъл, по този начин и с почтено държание пред съда и гибелта или е приблизително сръчен и скучен умствен акробат, обезсмъртен от учениците си, с цел да не се окажат те самите издънки на неприятно философско дърво. Никой не знае тъкмо - всеки взема решение по лично убеждение. С това подсещам - оня Сократ, за който ще чуете в този момент, е моят Сократ, не същинският. Ако желаете по-истински – намерете си ваш.
Нямате обаче доста благоприятни условия, защото източниците са извънредно лимитирани и единствено три са ни оставени от хора, персонално познавали Сократ – комедията „ Облаци ” на Аристофан и писанията на двамата най-прочути сократови възпитаници - историка Ксенофонт и философа Платон. Аристотел също написа за Сократ, само че не от първа ръка, той се базира на разказите на учителя си Платон и други, недостигнали до нас текстове. Има и още антични създатели, в това число римски, само че те са доста късни, напълно вторични и фрагментарни. Моят Сократ обаче постоянно стартира с фамозни думи, които в действителност не са негови. Философът не обича да напуща Атина, за цялостен живот го прави два пъти, като единият посещава храма на Аполон в Делфи. Там, на входа, прочита думите, които дефинират ориста му вечно – „ Познай себе си ”.
Глен Милър
„ Аз не съм атинянин или грък, аз съм жител на света ” – това, съгласно Плутарх, са думи на Сократ. Не знам къде ги е прочел, с цел да ги цитира великият гръцки историк, който живее към пет века след великия гръцки мъдрец, само че сходен космополитизъм като че ли е противоположното на мощния локален национализъм, който Сократ показва с целия си живот. А даже и със гибелта си. Философът е роден към 470 година прочие н. е. в Алопека, дем, който се намира току отвън градските стени на Атина, само че е част от територията на полиса. Баща му, Софрониск, е ваятел или майстор-каменоделец, а майка му, Фенарета, е акушерка. Познахте, оттова асоциацията, която философът по-късно отнася към себе си – аз съм човек, който акушира, с цел да се роди знанието у другите хора.
Но има и още една връзка. На старогръцки думата за акушерка е „ майя ”, а „ майевтика ” е терминът, с който Платон отбелязва така наречения Сократов способ. Същността му е в това да задаваш на събеседника си верните въпроси, до момента в който в един миг истината стартира да проблясва като бисер сред отговорите. Освен като майевтика, методът става прочут по-късно и като „ диалектика ”. Но това е след това. А изначало момчето получава обичайно обучение – учи гимнастическото и музическо изкуство, поемите на Омир и Хезиод, знае да чете и написа. Първите му учители във философията, която тогава още напълно е натурфилософия, са Анаксагор и Архилай, от които Сократ също се възпламенява по естествените науки. Платон споделя, че учи и реторика при Аспазия, една от най-образованите и забележителни дами на Древна Гърция, държанка и втора брачна половинка на фамозния атински политик Перикъл. Въпреки интереса му към философията обаче, счита се, че като млад Сократ поема занаята на татко си – каменоделството. Някои споделят, че негова е една статуя, която и до през днешния ден е край Акропола, само че актуалните учени отхвърлят. Така или другояче, има и други отговорности, които завладяват младостта и зрелите години на Сократ.
Той е малък и противен, твърди се, а и по непокътнатите му ранни бюстове се вижда, че наподобява на сатир, само че явно е здрав човек с избухлив характер, огромна смелост и умения във военното дело. Между 432 и 422 година прочие н. е., Сократ взе участие като хоплит, т.е., боец от пехотата, въоръжен с щит и дълго копие, в три огромни борби от Пелопонеската война, която се води сред Атина и Спарта. В една от тях той даже избавя живота на фамозния атински военачалник Алкивиад, който след това става негов възпитаник и непосредствен другар.
Милър
Със сигурност се знае, че Сократ е първият мъдрец, който напълно зарязва типичната до тогава за Древна Гърция натурфилософия, т.е., проучването на природата и търсенето на истината за света извън, като стартира да се занимава със света вътре – със самия човек, и по този метод основава моралната философия или така наречената „ нравственос ”. В същото време обаче е безусловно незнайно по кое време той се отдава напълно на философията и за какво. При всички случаи, през 423 година прочие н. е., когато на бял свят се появява комедията на Аристофан „ Облаците ”, Сократ явно към този момент е прочут измежду атиняните с навика си през целия ден да се мотае по пазари и площади, като въвлича в разногласия всевъзможни хора. Какво да ви кажа – „ Облаците ” е жестока ирония против философската еквилибристика с думите, разсъдъка и морала, за която Аристофан упреква софистите, а Сократ е разказан като характерен софист и същински антигерой.
В пиесата той има школа, в която против пари учи хората на така наречения Крив Довод или Несправедлив Аргумент, с който те могат да печелят разногласия и правосъдни борби, без да се интересуват от положително и зло, от мнението на боговете и обичайните публични правила. Този аристофанов облик не е по никакъв начин лицеприятен и дотолкоз опонира на облиците, които ни оставят Ксенофонт и Платон, та човек в действителност стартира да се чуди за същия Сократ ли става дума. Някои изясняват крещящото несъгласие с персонално отношение, други - с опцията в пиесата обликът му да е осмян, просто с цел да извърши своята литературна задача, а в разговорите и апологиите да е идеализиран с страхопочитание от неговите възпитаници. Трети споделят пък, че може с времето самият мъдрец и общественият му облик да са се трансформирали, доколкото Аристофан го познава в много по-ранен интервал, а Ксенофонт и Платон учат при него през последните 7-8 години от живота му, когато той е достигнал човешка и философска зрялост. Никой не може да каже сигурно каква е истината, по тази причина сме принудени да привикваме с този лицемерен облик на един от най-великите философи в историята на човечеството въобще.
Това, което сигурно излиза наяве от комедията на Аристофан обаче е, че преди годината 423, Сократ към този момент е женен. Жена му се споделя Ксантипа, по-млада е от него с най-малко 30 лета, ражда му трима сина и го търпи цялостен живот, въпреки че търпението на моменти се изчерпва и тогава тя се трансформира в най-свадливата и зла жена, известна в историята. Поне по този начин свидетелстват някои реплики, открити на места из старите текстове, както и многочислените анекдоти, които се описват за връзките сред двамата. „ Женен или неженен, постоянно ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се лимитирал единствено с тестът ” – дава отговор Сократ един път, когато го питат кое е по-добре за индивида – бракът или безбрачието. По същата тематика се цитира обаче и различен негов отговор, който гласи: „ Непременно се ожени. Ако вземеш добра жена, ще си благополучен, в случай че вземеш неприятна, ще станеш мъдрец ”.
Така че изберете сами кой от двата отговора предпочитате и не забравяйте, че, както демонстрира и животът на самия Сократ, мъдрец елементарно се става, само че мъчно се остава същински мъдрец за цялостен живот.
Милър, Лунна серенада
Той се споделя Сократ и е считан за един от най-великите философи на света въобще. Неговата идея единствено наподобява комплицирана, само че не е. Аз знам, че нищо не знам, а моите съграждани, атиняните, считат, че знаят всякакви неща за всякакви неща, изключително за добродетелите. Когато стартира да ги подпитвам обаче, става известно, че нищо не знаят. Не знаят даже, че не знаят и още повече - не знаят какво не знаят. Така че май тъкмо поради моето неведение, аз знам малко повече от тях. Като добър и съзнателен жител, би трябвало да им оказа помощ да излязат и те на пътя към знанието, тъй като без него няма положително и не може да се реализира щастието. Но няма да им давам познание наготово – освен тъй като го нямам, а и тъй като то не е нещо, което се налива от цялостната чаша на учителя в празната чаша на ученика. То е запалване на пламък, а не пълнене на съд. И няма да оставя атиняните на мира, ще им отегчавам непрестанно, като същинска конска муха, с цел да не не помнят те да търсят знанието, ще им оказвам помощ да го намерят в себе си, тъкмо както акушерката оказва помощ на бебето да се роди.
Горе-долу, това е концепцията на Сократ и той настойчиво се пробва да я осъществя измежду съгражданите си в продължение на най-малко 30-35 години. Нищо чудно, че най-после на атиняните им писва от този досадник и му връчват чашата с бучиниша, с цел да се отърват от него. С което в действителност го обезсмъртяват завинаги.
Рагтайм, 1917
Всеки диалог за Сократ стартира с така наречения Сократов проблем. А той се състои във въпроса що е то Сократ. Всички са съгласни, че през 5 век прочие н. е. вид с това име, противен като сатир и подигравателен като Съдбата, в действителност живее в Атина, философства безпощадно и е наказан на гибел през годината 399 прочие н. е. От една страна – не е малко, за някои гении на човечеството и толкоз не знаем. От друга обаче, дразнещо е чак пък дотам да не познаваме себе си. Казвам „ да не познаваме себе си ”, тъй като към този момент 24 века международната философия, а значи – и цялата човешка цивилизация, е крепко обвързвана със Сократ. И отново да попитам – що е то Сократ.
Дали е реален човек или е книжовен и метафизичен персонаж; дали в действителност е талантлив мъдрец, който не знае нищо и въпреки всичко знае повече от останалите или е замърсен софист, който развращава младежките души и мозъци, като им продава причини против реда и традицията; дали е индивидът, обезсмъртил се както с брилянтна мисъл, по този начин и с почтено държание пред съда и гибелта или е приблизително сръчен и скучен умствен акробат, обезсмъртен от учениците си, с цел да не се окажат те самите издънки на неприятно философско дърво. Никой не знае тъкмо - всеки взема решение по лично убеждение. С това подсещам - оня Сократ, за който ще чуете в този момент, е моят Сократ, не същинският. Ако желаете по-истински – намерете си ваш.
Нямате обаче доста благоприятни условия, защото източниците са извънредно лимитирани и единствено три са ни оставени от хора, персонално познавали Сократ – комедията „ Облаци ” на Аристофан и писанията на двамата най-прочути сократови възпитаници - историка Ксенофонт и философа Платон. Аристотел също написа за Сократ, само че не от първа ръка, той се базира на разказите на учителя си Платон и други, недостигнали до нас текстове. Има и още антични създатели, в това число римски, само че те са доста късни, напълно вторични и фрагментарни. Моят Сократ обаче постоянно стартира с фамозни думи, които в действителност не са негови. Философът не обича да напуща Атина, за цялостен живот го прави два пъти, като единият посещава храма на Аполон в Делфи. Там, на входа, прочита думите, които дефинират ориста му вечно – „ Познай себе си ”.
Глен Милър
„ Аз не съм атинянин или грък, аз съм жител на света ” – това, съгласно Плутарх, са думи на Сократ. Не знам къде ги е прочел, с цел да ги цитира великият гръцки историк, който живее към пет века след великия гръцки мъдрец, само че сходен космополитизъм като че ли е противоположното на мощния локален национализъм, който Сократ показва с целия си живот. А даже и със гибелта си. Философът е роден към 470 година прочие н. е. в Алопека, дем, който се намира току отвън градските стени на Атина, само че е част от територията на полиса. Баща му, Софрониск, е ваятел или майстор-каменоделец, а майка му, Фенарета, е акушерка. Познахте, оттова асоциацията, която философът по-късно отнася към себе си – аз съм човек, който акушира, с цел да се роди знанието у другите хора.
Но има и още една връзка. На старогръцки думата за акушерка е „ майя ”, а „ майевтика ” е терминът, с който Платон отбелязва така наречения Сократов способ. Същността му е в това да задаваш на събеседника си верните въпроси, до момента в който в един миг истината стартира да проблясва като бисер сред отговорите. Освен като майевтика, методът става прочут по-късно и като „ диалектика ”. Но това е след това. А изначало момчето получава обичайно обучение – учи гимнастическото и музическо изкуство, поемите на Омир и Хезиод, знае да чете и написа. Първите му учители във философията, която тогава още напълно е натурфилософия, са Анаксагор и Архилай, от които Сократ също се възпламенява по естествените науки. Платон споделя, че учи и реторика при Аспазия, една от най-образованите и забележителни дами на Древна Гърция, държанка и втора брачна половинка на фамозния атински политик Перикъл. Въпреки интереса му към философията обаче, счита се, че като млад Сократ поема занаята на татко си – каменоделството. Някои споделят, че негова е една статуя, която и до през днешния ден е край Акропола, само че актуалните учени отхвърлят. Така или другояче, има и други отговорности, които завладяват младостта и зрелите години на Сократ.
Той е малък и противен, твърди се, а и по непокътнатите му ранни бюстове се вижда, че наподобява на сатир, само че явно е здрав човек с избухлив характер, огромна смелост и умения във военното дело. Между 432 и 422 година прочие н. е., Сократ взе участие като хоплит, т.е., боец от пехотата, въоръжен с щит и дълго копие, в три огромни борби от Пелопонеската война, която се води сред Атина и Спарта. В една от тях той даже избавя живота на фамозния атински военачалник Алкивиад, който след това става негов възпитаник и непосредствен другар.
Милър
Със сигурност се знае, че Сократ е първият мъдрец, който напълно зарязва типичната до тогава за Древна Гърция натурфилософия, т.е., проучването на природата и търсенето на истината за света извън, като стартира да се занимава със света вътре – със самия човек, и по този метод основава моралната философия или така наречената „ нравственос ”. В същото време обаче е безусловно незнайно по кое време той се отдава напълно на философията и за какво. При всички случаи, през 423 година прочие н. е., когато на бял свят се появява комедията на Аристофан „ Облаците ”, Сократ явно към този момент е прочут измежду атиняните с навика си през целия ден да се мотае по пазари и площади, като въвлича в разногласия всевъзможни хора. Какво да ви кажа – „ Облаците ” е жестока ирония против философската еквилибристика с думите, разсъдъка и морала, за която Аристофан упреква софистите, а Сократ е разказан като характерен софист и същински антигерой.
В пиесата той има школа, в която против пари учи хората на така наречения Крив Довод или Несправедлив Аргумент, с който те могат да печелят разногласия и правосъдни борби, без да се интересуват от положително и зло, от мнението на боговете и обичайните публични правила. Този аристофанов облик не е по никакъв начин лицеприятен и дотолкоз опонира на облиците, които ни оставят Ксенофонт и Платон, та човек в действителност стартира да се чуди за същия Сократ ли става дума. Някои изясняват крещящото несъгласие с персонално отношение, други - с опцията в пиесата обликът му да е осмян, просто с цел да извърши своята литературна задача, а в разговорите и апологиите да е идеализиран с страхопочитание от неговите възпитаници. Трети споделят пък, че може с времето самият мъдрец и общественият му облик да са се трансформирали, доколкото Аристофан го познава в много по-ранен интервал, а Ксенофонт и Платон учат при него през последните 7-8 години от живота му, когато той е достигнал човешка и философска зрялост. Никой не може да каже сигурно каква е истината, по тази причина сме принудени да привикваме с този лицемерен облик на един от най-великите философи в историята на човечеството въобще.
Това, което сигурно излиза наяве от комедията на Аристофан обаче е, че преди годината 423, Сократ към този момент е женен. Жена му се споделя Ксантипа, по-млада е от него с най-малко 30 лета, ражда му трима сина и го търпи цялостен живот, въпреки че търпението на моменти се изчерпва и тогава тя се трансформира в най-свадливата и зла жена, известна в историята. Поне по този начин свидетелстват някои реплики, открити на места из старите текстове, както и многочислените анекдоти, които се описват за връзките сред двамата. „ Женен или неженен, постоянно ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се лимитирал единствено с тестът ” – дава отговор Сократ един път, когато го питат кое е по-добре за индивида – бракът или безбрачието. По същата тематика се цитира обаче и различен негов отговор, който гласи: „ Непременно се ожени. Ако вземеш добра жена, ще си благополучен, в случай че вземеш неприятна, ще станеш мъдрец ”.
Така че изберете сами кой от двата отговора предпочитате и не забравяйте, че, както демонстрира и животът на самия Сократ, мъдрец елементарно се става, само че мъчно се остава същински мъдрец за цялостен живот.
Милър, Лунна серенада
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ