Позната е с различни имена – шесто чувство, вътрешен глас,

Позната е с разнообразни имена – шесто възприятие, интуиция, предусещане, инстинкт. Петър Дънов я назовава „ Божествено възприятие, вложено във всеки човек, само че не е еднообразно развито във всички хора. ” Тя е оня глас, който ни нашепва, че нещо не е, както би трябвало, въпреки логиката ни да твърди тъкмо противоположното. Без да се подплатени с нея, и най-рационалните доводи на разсъдъка ни нямат мощ. Или другояче казано – това е интуицията, без която не можем.

“Може би до момента не сте се замисляли, дали я притежавате или не? Или сте се чудили по какъв начин да я разпознаете? ”

Ако най-малко един път в живота ви се е случвало да вземете видимо нерационално и голословно решение, на инат на всички рационални причини и водени от необяснимо вътрешно чувство, то сигурно сте си имали работа с вашето шесто възприятие. Не единствено това – след време излиза наяве, че това ви решение ви е предпазило от куп проблеми и неприятни последици.

Някои я разказват като стягане под лъжичката, стесняване на стомаха или просто като вътрешно чувство, което не може да бъде ясно открито и дефинирано. Но то е там и ни приказва. Стига да има кой да го чуе. И не, не бързайте да се оправдавате с това, че единствено шепа изключителни хора носят в себе си дара, наименуван вътрешен глас.

Според някои учени шестото възприятие е резултат от опита на предците ни, трупан с хилядолетия обратно. Нещо като групова памет, запечатана някъде надълбоко в гените, клетките и подсъзнанието ни. Други го свързват с гласа на сърцето, в моментите, в които си позволим да изключим разсъдъка. Едно е несъмнено - всеки се ражда с вътрешен глас. За страдание с годините, ние хората започваме да разчитаме от ден на ден на неща като логичност, непознати препоръки, незабелязано насъбрани предубеждения и усещания за околния свят.

“Главата ни става все по-шумно и комплицирано място и гласът на интуицията се чува все по-тихо и по-тихо. А от време на време тя е единственото свястно решение ”

Добрата вест е, че шестото възприятие мъчно може да бъде изгубено окончателно. Не и в случай че сами не вземем решение да се основаваме единствено на разсъдъка си. Решим ли обаче да вкараме интуицията още веднъж в приложимост, то са ни нужни единствено малко самообладание и извършения и резултатите напълно скоро ще бъдат налице. И напълно неслучайно употребявам думата извършения. Защото интуицията, сходно на всеки мускул в нашето тяло, може да бъде тренирана. И колкото повече я упражняваме, толкоз по-добре ще ни служи тя.

Как да развием интуицията?

Научете се да изключвате. Започнете с минута-две дневно и последователно увеличете времето, в което ще изключите мозъка и ще се отдадете на блажена релаксация. Времето на уединение и разпределяне, умерено реене на мозъка е времето, когато изключваме разсъдъка и освобождаваме място за подсъзнателните страсти, свободните асоциации и интуицията.

Представете си обичана картина или прекарване и се концентрирайте върху чувствата ви в този миг. Сега заменете горната картина с противен спомен или преживелица. Какви физически чувства се появяват в тялото ви? Колкото по-често вършиме това упражнение, с изненада ще отбележите, че физическите чувства в тялото ви в сходни моменти се повтарят, напълно не са инцидентни и имат своето тъкмо значение.

Щом сте усвоили добре горното умеене, може да тествате интуицията и за някои обстановки от всекидневието. Отпуснете тялото и мозъка и формулирайте ясно въпроса, който ви вълнува и на който бихте желали да получите отговор. Сигналите, които ви дава тялото, до момента в който сте отпуснати и съсредоточени върху съответна обстановка, са в действителност тихият глас на интуицията. Колкото по-добре се научите да ги разпознавате, толкоз по-добре ще ви служат те и в напрегнати моменти.

Друго упражнение, което се предлага за насърчаване на интуицията е просто да се пробвате да разпознаете цветовете на колода карти за игра. Но не посредством налучкване, а още веднъж като се концентрирайте върху сигналите, които тялото ви изпраща. След няколко месеца постоянно упражняване на тази „ игра “ ще забележите по какъв начин сетивността ви е доста по-развита и може да ви служи в редица по-комплицирани обстановки.

В кои случаи да се доверим на интуицията?

Глупаво би било да пилеем скъп подарък като интуицията за незначими въпроси и събития. А и някак неестествено е да се допитваме до вътрешния си глас си за въпроси, като „ Дали да отида на служебното празненство идната събота? “. За благополучие, интуицията се появява в най-важните за нас моменти: когато сме на кръстопът и когато най-вече имаме потребност от помощ. От нас зависи, дали ще се вслушаме в нея и ще я превърнем в наш най-ценен консултант. По-добър консултант от най-хубавия ни другар или родственик, тъй като признайте си – даже и да ни мислят положителното, и те бъркат в преценката си от време на време.

Рационалност или вътрешен глас?

Развиването на интуицията надалеч не значи, че тя е на път да измести разсъдъка. Едва ли може да чакаме зараза от спонтанни, само че безразсъдни решения. Едно е несъмнено обаче - ние се отличаваме от останалите скотски типове точно по съществуването на мисъл и тази мисъл е решителен фактор и пръв наш асистент за редица ежедневни провокации, с които се сблъскваме. Колкото и разумни и рационални същества да сме обаче, в случай че в миналото, стоешком на прага на значимо решение в живота си, вътрешният ни глас се пробва да ни подшушне необикновена опция на дълго премисляно наше желание, то не е неприятна концепция да му се доверим.