Защо проектът Въча буксува десетилетия. И една идея, за да...
Позиция на " Аш Индъстрийз " - компанията, която завоюва поръчката за прединвестиционни изследвания по плана " Въча " и ръководителя на плана проф. Борислав Цанков
В последните десетина дни доста се изговори за направените от компания " Аш Индъстрийз " прединвестиционни изследвания (ПИП) за водоснабдяване на гр. Пловдив и още 29 обитаеми места от каскада Доспат-Въча. Изтъкнаха се второстепенни аргументи, само че никой не сподели главната за отхвърлянето му и какво би трябвало да се направи, с цел да се насочи най-сетне планът към посока неговата реализация.
Интересно е, че в мненията на всички институции по отношение на качеството на предадените ПИП се изтъкваше, че се осъзнава значимостта на плана и са „ за “ неговото случване. По дейностите им обаче в последните 13 години откриваме, че тази поддръжка е напълно официална и на езика на съответното ведомство значи „ дано планът да се случи, само че без да се постанова нашата интервенция и без да се накърняват нашите ползи. “
ИСТОРИЯТА
През 2008 година американската компания АЕКОМ печели социална поръчка на Министерство на регионалното развитие за правене на абстрактен и механически план за водоснабдяване на гр. Пловдив от каскада Въча. По време на работата си по задачата, изпълнителят входира 27 публични въпроса към възложителя, на които получава… безмълвие. След близо 3 години, на експертния съвет в Областна администрация Пловдив, всички институции се нахвърлят върху изпълнителя и се предявяват искания, които на никое място не са записани като задание. Решението на експертния съвет тогава е всяка една от институциите да даде документално мнение по показания абстрактен план, Министерство на регионалното развитие в качеството си на възложител да ги заключи и систематизира и да ги показа на изпълнителя за промяна и доработка на плана. След показване на мненията се оказва, че те са диаметрално противоположни едно по отношение на друго и по никакъв метод не може да се откри пресечна точка на ползите на засегнатите ведомства.
Съвсем естествено планът потъва в забвение до 2019 година, когато израелската компания " Аш Индъстрийз " печели социална поръчка, оповестена от Областна администрация Пловдив за правене на Прединвестиционни изследвания за водоснабдяване на гр. Пловдив и още 29 обитаеми места от каскада Доспат-Въча.
СЦЕНАРИЯТ съдебна експертиза ПОВТАРЯ
Сценарият съвсем повтаря този от 2008 година Сега стартира игра на котка и мишка за (не)подаване на нужните изходни данни за правене на плана от страна на възложителя, ВиК ЕООД - Пловдив и Министерство на регионалното развитие. Стига се до такава степен, че изпълнителят е заставен да преписва на ръка обособени пасажи на признатите Регионални прединвестиционни изследвания за обособената територия, обслужвана от ВиК ЕООД - Пловдив от монитора на един от служителите в региона.
Двата експертни съвета, свикани за разглеждане на направените от " Аш Индъстрийз " прединвестиционни изследвания, се развиват по подобен сюжет. Изпълнителят е нападнат, че не е извършил техническото задание, че не е показал най-оптималното решение, че е оскъпил преднамерено плана, че не е обяснил по какъв начин ще реши този или оня подробност (като че ли не става дума за концептуален план, а за разработка, целяща издаване на позволение за строеж) и така нататък Постоянно от страна на възложителя се повтаря мантрата „ Има и друго решение “. Ами, несъмнено, че има! Задачата - по този начин, както е сложена, прилича на система диференциални уравнения, чието решение съставлява фамилия линии или повърхнини. В математиката това се приема за отговор, само че в инженерната процедура е належащо да се зададат гранични условия с оглед приемане на едно-единствено решение. Ще посочим следния образец в тази връзка. В Техническата спецификация на сегашния план е записано буквално: „ Разработката да планува опция за бъдещото уголемение на водоснабдителната системата (площадки, трасета) за водоснабдяване на територии, намиращи се на изток от гр. Пловдив “. Както се вижда, безусловно недефинирана задача. На изток от гр. Пловдив е и гр. Бургас. Не е ясно и той ли да се планува в актуалната разработка.
ПРОЕКТАНТИТЕ ГАДАЯТ
Въпросът тук е кой би трябвало да зададе тези гранични условия. От всичко случило се досега оставаме с усещане, че се разчита проектантът, с изключение на всичко друго, да има свръхсетивни качества и да отгатва какво си е наумила всяка една от страните, забъркани в плана, и да им угоди по най-приемливия за тях метод. Това е все едно да си поръчаш план за жилище и по никакъв метод да не дискутираш с архитекта какво очакваш във функционално, естетическо и финансово отношение от създаването. Е, най-после сигурно резултатът няма да ти хареса.
За страдание, в последните 20-25 години общинските и държавните институции привикнаха да трансферират напълно ръководството на плановете на изпълнителя - визия, идея, осъществяване, ходатайство сред обособените ведомства и така нататък За това съществуват и справедливи аргументи. Във възлагащите институции квалифицираните инженерни фрагменти, способни да водят съответно инфраструктурни планове, липсват. Липсва и така наречен институционална памет. Тоест, пропуснат е методът, който техните прародители са ползвали при решаването на сходни задания.
Когато се касае за план, даващ решението за водоснабдяването на втория по величина град в България и още 29 обитаеми места, сходен метод е безусловно неработещ.
ПРЕПИРНИ МЕЖДУ СВОИ
За да онагледим какво желаеме да кажем, ще споделим следната преживелица. През м. март т.г. изпълнителят провежда работна среща с специалисти на НЕК ЕАД, на която да се съгласува пунктът за водовземане. След като проектантите показаха своите оферти, последваха неколкочасови препирни и кавги сред самите специалисти от НЕК ЕАД на тематика кое от препоръчаните решения е най-приемливо за компанията. И тук приказваме единствено за една институция! А от изпълнителя се чака да съгласува този пункт с още куп ведомства. Очевидно е, че това не може да бъде осъществено от индивид, който няма механизмите да влияе върху обществени институции и да ги накара да проведат спор в посока не по какъв начин това не може да стане, а в посока по какъв начин да се случи.
С цел да не се фокусираме върху второстепенни въпроси, няма да разясняваме откровените неистини, които се чуха по време на експертните препоръки от служители на Областната администрация. Няма да разясняваме техниките за операция, целящи отменяне на създаването. Няма да разясняваме и очевидната техническа некомпетентост на някои от така наречен специалисти, присъстващи на препоръките. И не на последно място - няма да разясняваме надменното отношение на възложителя към препоръчаните от авторитетни интернационалните компании, притежаващи в портфолиото си изпълнени редица сходни планове и решения.
Как да излезем от омагьосания кръг на чиновническата индиферентност
Нека споделим нашето мнение по какъв начин най-сетне този план може да се задвижи и да се стартира неговата същинска реализация.
Необходимо е от страна на възложителя да се сътвори звено за ръководство на плана, в което да влязат специалисти от основни институции, имащи отношение към плана - Министерство на регионалното развитие, Министерство на околната среда и водите, МЕ, МЗХГ, Министерство на здравеопазването, ВиК ЕООД - Пловдив, НЕК ЕАД, Напоителни системи ЕАД, Областна администрация Пловдив. Същото да е управлявано от мощна фигура. Не служител, не специалист, а визионер и комуникатор. Личност, която знае какви цели се преследват и да има способността да ги реализира. Личност, която да има механизмите да принуди обособените институции да намерят пресечната точка на другите си ползи.
Не е възможно към този момент десетилетия наред ориста на този стратегически план да се взема решение от служители, чийто интерес е да не си основават непотребна работа.
Това звено би трябвало да работи интензивно от самото начало на осъществяване на плана. Да провежда ритмично работни срещи, на които да се дебатират всички елементи от задачата. Решенията, взети по време на тези работни срещи, да се протоколират и да се смятат за наложителна част на създаването. Това по никакъв метод не значи, че институциите ще свършат работата, за която проектантът получава възнаграждение и който мисли противното единствено показва недостиг на управническа просвета. Точно противоположното би се случило. Чрез подобен един метод, възложителят ще предизвика проектанта да разгърне всичките си качества, да задейства всичките си подразделения и отдели, само че към този момент бидейки изцяло наясно, че въвлечените в плана ведомства знаят какво тъкмо желаят. Досега това въобще не пролича. Не е задоволително да кажеш „ поддържам плана “, да стоиш със скръстени ръце и да чакаш да пристигна експертният съвет, с цел да покажеш какъв брой си „ компетентен и популярен “.
Следвайки оферти от нас метод, на експертния съвет всички въвлечени в плана ведомства ще отидат с ясното схващане, че са в действителност (а освен на думи) част от този план, и ще работят действително в посока той да се случи. Нека единствено да си зададем въпроса - каква част от обкръжаващата ни материална реалност би съществувала през днешния ден, в случай че за нейната реализация се следваше методът, демонстриран от обществената администрация в последните няколко десетилетия? Нямаше да има нито язовири, нито електроцентрали, нито огромни здания от ранга на НДК. Нямаше да я има и каскадата Доспат-Въча. Всички доста добре знаем, че за построяването на значими обекти е належащо да се търсят компромисни решения. Да се зададат ясно целите и да се следват неразделно. При строителството на редица от огромните водни обекти в предишното се е налагало преместването на цели обитаеми места, а в този момент се вайкаме по какъв начин ще отчуждим 200 дка, с цел да снабдим с качествена и евтина питейна вода половин милион население. Излиза, че ползите на няколко субекти са приоритет пред ползите на стотици хиляди.
В последните десетина дни доста се изговори за направените от компания " Аш Индъстрийз " прединвестиционни изследвания (ПИП) за водоснабдяване на гр. Пловдив и още 29 обитаеми места от каскада Доспат-Въча. Изтъкнаха се второстепенни аргументи, само че никой не сподели главната за отхвърлянето му и какво би трябвало да се направи, с цел да се насочи най-сетне планът към посока неговата реализация.
Интересно е, че в мненията на всички институции по отношение на качеството на предадените ПИП се изтъкваше, че се осъзнава значимостта на плана и са „ за “ неговото случване. По дейностите им обаче в последните 13 години откриваме, че тази поддръжка е напълно официална и на езика на съответното ведомство значи „ дано планът да се случи, само че без да се постанова нашата интервенция и без да се накърняват нашите ползи. “
ИСТОРИЯТА
През 2008 година американската компания АЕКОМ печели социална поръчка на Министерство на регионалното развитие за правене на абстрактен и механически план за водоснабдяване на гр. Пловдив от каскада Въча. По време на работата си по задачата, изпълнителят входира 27 публични въпроса към възложителя, на които получава… безмълвие. След близо 3 години, на експертния съвет в Областна администрация Пловдив, всички институции се нахвърлят върху изпълнителя и се предявяват искания, които на никое място не са записани като задание. Решението на експертния съвет тогава е всяка една от институциите да даде документално мнение по показания абстрактен план, Министерство на регионалното развитие в качеството си на възложител да ги заключи и систематизира и да ги показа на изпълнителя за промяна и доработка на плана. След показване на мненията се оказва, че те са диаметрално противоположни едно по отношение на друго и по никакъв метод не може да се откри пресечна точка на ползите на засегнатите ведомства.
Съвсем естествено планът потъва в забвение до 2019 година, когато израелската компания " Аш Индъстрийз " печели социална поръчка, оповестена от Областна администрация Пловдив за правене на Прединвестиционни изследвания за водоснабдяване на гр. Пловдив и още 29 обитаеми места от каскада Доспат-Въча.
СЦЕНАРИЯТ съдебна експертиза ПОВТАРЯ
Сценарият съвсем повтаря този от 2008 година Сега стартира игра на котка и мишка за (не)подаване на нужните изходни данни за правене на плана от страна на възложителя, ВиК ЕООД - Пловдив и Министерство на регионалното развитие. Стига се до такава степен, че изпълнителят е заставен да преписва на ръка обособени пасажи на признатите Регионални прединвестиционни изследвания за обособената територия, обслужвана от ВиК ЕООД - Пловдив от монитора на един от служителите в региона.
Двата експертни съвета, свикани за разглеждане на направените от " Аш Индъстрийз " прединвестиционни изследвания, се развиват по подобен сюжет. Изпълнителят е нападнат, че не е извършил техническото задание, че не е показал най-оптималното решение, че е оскъпил преднамерено плана, че не е обяснил по какъв начин ще реши този или оня подробност (като че ли не става дума за концептуален план, а за разработка, целяща издаване на позволение за строеж) и така нататък Постоянно от страна на възложителя се повтаря мантрата „ Има и друго решение “. Ами, несъмнено, че има! Задачата - по този начин, както е сложена, прилича на система диференциални уравнения, чието решение съставлява фамилия линии или повърхнини. В математиката това се приема за отговор, само че в инженерната процедура е належащо да се зададат гранични условия с оглед приемане на едно-единствено решение. Ще посочим следния образец в тази връзка. В Техническата спецификация на сегашния план е записано буквално: „ Разработката да планува опция за бъдещото уголемение на водоснабдителната системата (площадки, трасета) за водоснабдяване на територии, намиращи се на изток от гр. Пловдив “. Както се вижда, безусловно недефинирана задача. На изток от гр. Пловдив е и гр. Бургас. Не е ясно и той ли да се планува в актуалната разработка.
ПРОЕКТАНТИТЕ ГАДАЯТ
Въпросът тук е кой би трябвало да зададе тези гранични условия. От всичко случило се досега оставаме с усещане, че се разчита проектантът, с изключение на всичко друго, да има свръхсетивни качества и да отгатва какво си е наумила всяка една от страните, забъркани в плана, и да им угоди по най-приемливия за тях метод. Това е все едно да си поръчаш план за жилище и по никакъв метод да не дискутираш с архитекта какво очакваш във функционално, естетическо и финансово отношение от създаването. Е, най-после сигурно резултатът няма да ти хареса.
За страдание, в последните 20-25 години общинските и държавните институции привикнаха да трансферират напълно ръководството на плановете на изпълнителя - визия, идея, осъществяване, ходатайство сред обособените ведомства и така нататък За това съществуват и справедливи аргументи. Във възлагащите институции квалифицираните инженерни фрагменти, способни да водят съответно инфраструктурни планове, липсват. Липсва и така наречен институционална памет. Тоест, пропуснат е методът, който техните прародители са ползвали при решаването на сходни задания.
Когато се касае за план, даващ решението за водоснабдяването на втория по величина град в България и още 29 обитаеми места, сходен метод е безусловно неработещ.
ПРЕПИРНИ МЕЖДУ СВОИ
За да онагледим какво желаеме да кажем, ще споделим следната преживелица. През м. март т.г. изпълнителят провежда работна среща с специалисти на НЕК ЕАД, на която да се съгласува пунктът за водовземане. След като проектантите показаха своите оферти, последваха неколкочасови препирни и кавги сред самите специалисти от НЕК ЕАД на тематика кое от препоръчаните решения е най-приемливо за компанията. И тук приказваме единствено за една институция! А от изпълнителя се чака да съгласува този пункт с още куп ведомства. Очевидно е, че това не може да бъде осъществено от индивид, който няма механизмите да влияе върху обществени институции и да ги накара да проведат спор в посока не по какъв начин това не може да стане, а в посока по какъв начин да се случи.
С цел да не се фокусираме върху второстепенни въпроси, няма да разясняваме откровените неистини, които се чуха по време на експертните препоръки от служители на Областната администрация. Няма да разясняваме техниките за операция, целящи отменяне на създаването. Няма да разясняваме и очевидната техническа некомпетентост на някои от така наречен специалисти, присъстващи на препоръките. И не на последно място - няма да разясняваме надменното отношение на възложителя към препоръчаните от авторитетни интернационалните компании, притежаващи в портфолиото си изпълнени редица сходни планове и решения.
Как да излезем от омагьосания кръг на чиновническата индиферентност
Нека споделим нашето мнение по какъв начин най-сетне този план може да се задвижи и да се стартира неговата същинска реализация.
Необходимо е от страна на възложителя да се сътвори звено за ръководство на плана, в което да влязат специалисти от основни институции, имащи отношение към плана - Министерство на регионалното развитие, Министерство на околната среда и водите, МЕ, МЗХГ, Министерство на здравеопазването, ВиК ЕООД - Пловдив, НЕК ЕАД, Напоителни системи ЕАД, Областна администрация Пловдив. Същото да е управлявано от мощна фигура. Не служител, не специалист, а визионер и комуникатор. Личност, която знае какви цели се преследват и да има способността да ги реализира. Личност, която да има механизмите да принуди обособените институции да намерят пресечната точка на другите си ползи.
Не е възможно към този момент десетилетия наред ориста на този стратегически план да се взема решение от служители, чийто интерес е да не си основават непотребна работа.
Това звено би трябвало да работи интензивно от самото начало на осъществяване на плана. Да провежда ритмично работни срещи, на които да се дебатират всички елементи от задачата. Решенията, взети по време на тези работни срещи, да се протоколират и да се смятат за наложителна част на създаването. Това по никакъв метод не значи, че институциите ще свършат работата, за която проектантът получава възнаграждение и който мисли противното единствено показва недостиг на управническа просвета. Точно противоположното би се случило. Чрез подобен един метод, възложителят ще предизвика проектанта да разгърне всичките си качества, да задейства всичките си подразделения и отдели, само че към този момент бидейки изцяло наясно, че въвлечените в плана ведомства знаят какво тъкмо желаят. Досега това въобще не пролича. Не е задоволително да кажеш „ поддържам плана “, да стоиш със скръстени ръце и да чакаш да пристигна експертният съвет, с цел да покажеш какъв брой си „ компетентен и популярен “.
Следвайки оферти от нас метод, на експертния съвет всички въвлечени в плана ведомства ще отидат с ясното схващане, че са в действителност (а освен на думи) част от този план, и ще работят действително в посока той да се случи. Нека единствено да си зададем въпроса - каква част от обкръжаващата ни материална реалност би съществувала през днешния ден, в случай че за нейната реализация се следваше методът, демонстриран от обществената администрация в последните няколко десетилетия? Нямаше да има нито язовири, нито електроцентрали, нито огромни здания от ранга на НДК. Нямаше да я има и каскадата Доспат-Въча. Всички доста добре знаем, че за построяването на значими обекти е належащо да се търсят компромисни решения. Да се зададат ясно целите и да се следват неразделно. При строителството на редица от огромните водни обекти в предишното се е налагало преместването на цели обитаеми места, а в този момент се вайкаме по какъв начин ще отчуждим 200 дка, с цел да снабдим с качествена и евтина питейна вода половин милион население. Излиза, че ползите на няколко субекти са приоритет пред ползите на стотици хиляди.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ