Позитивното мислене се превърна в емблема на последното десетилетия. Поп-психологията

Позитивното мислене се трансформира в емблема на последното десетилетия. Поп-психологията и разнообразни течения убеждаваха хората, че е задоволително единствено да мислим положително, с цел да бъдем добре. Че е задоволително единствено да си пожелаем нещо хубаво, с цел да ни се случи или да го получим.

Сблъсъкът с действителността, обаче, разочарова почитателите на позитивната мисъл и нещо по-лошо – стана мотив за тревожни разстройства и депресии заради обезпеченото благополучие, което убягва единствено на нас.

" Важно е тъкмо доколко ние насочваме мисленето за позитивните аспекти в живота си - когато изпаднем в положение на прекалено обсъждане и фокусиране, в каквато и да е посока, започваме да виждаме заобикалящия ни свят по нереалистичен метод ", каза психологът Слави Стоев в ефира на NOVA NEWS.

Според експерта проявата на рискови настройки към живота е тип предпазен механизъм за организма.

" Това е тип отбрана. Така можем да избегнем неща, от които ни е боязън или може да ни наранят. Така обаче се бяга от изначалния ни инстинкт ", каза още психологът. От другата страна идва и несъразмерният позитивизъм - по този метод действителните опасности се подценяват.

" За сходни прояви натискът на външната среда също въздейства. Виждаме мними специалисти в обществените мрежи, виждаме и едно изкуствено подстрекателство, че в случай че човек не е благополучен, то виновността за това е персонално негова ", обясни още Стоев. По думите му, за излизане от клопката на подправените чувства е редно човек да работи върху личните си показа за благополучие, както и за персоналната си самокритика.