Папата в Урби ет Орби: Децата, умиращи във война, са днешните малки Исусове
Поздравявайки многочислените вярващи и поклонници, събрали се на площад „ Свети Петър “ от централната ложа на базиликата " Свети Петър ", папа Франциск насочи обичайните си пожелания за Рождество Христово с обръщение, което бе последвано от тържествената благословия Urbi et Orbi (Към града и света).
В посланието си папата посочи, че погледът ни през днешния ден е ориентиран към рождественското място на Исус във Витлеем, тъжно белязано от " тъга и безмълвие ", само че все пак раждането на Спасителя там и думите на ангела " Днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ, ” ни дават огромна вяра, защото " Господ се роди за нас... безконечното Слово на Отца, безкрайният Бог, направи Своя дом измежду нас ".
Предлагаме ви цялостния текст на Рождественското обръщение на папа Франциск, оповестен от Vatican News.
" Скъпи братя и сестри, честито Рождество Христово!
Погледът и сърцата на християните по целия свят са обърнати към Витлеем; там, където в наши дни царува болежка и безмълвие, прозвуча чаканото от епохи уведомление: „ Роди Ви се Спасител, Който е Христос Господ “ (Лука 2,11). Това са думите на ангела във витлеемското небе и те са отправени и към нас. Изпълва ни с доверие и вяра да знаем, че Господ е роден за нас; че безконечното Слово на Отца, безкрайният Бог, е направил собствен дом измежду нас. Той стана плът, пристигна „ да живее сред нас " (Йоан 1:14): ето вестта, която трансформира хода на историята!
Това във Витлеем е известието за „ огромна наслада “ (Лука 2,10). Каква наслада? Не мимолетното благополучие на света, не насладата от заниманието, а „ огромна “ наслада, тъй като ни прави „ велики “. Днес в действителност ние, човешките същества, с нашите ограничавания, прегръщаме сигурността на една невиждана вяра, тази да бъдем родени за Небето. Да, Исус, нашият брат, пристигна, с цел да направи своя Баща наш Баща: нежно Дете, ни разкрива нежността на Бог; и доста повече: Той, Единородният на Отца, ни дава „ силата да станем Божии рожби “ (Йоан 1,12). Това е насладата, която утешава сърцето, обновява вярата и дава мир: това е насладата на Светия Дух, насладата да сме обичани рожби.
Братя и сестри, през днешния ден във Витлеем измежду тъмнината на земята се възпламени този нестихващ пламък, през днешния ден в мрака на света надви Божията светлина, „ която просветлява всеки човек “ (Йоан 1,9): дано се радваме на тази берекет! Радвайте се, вие, които сте изгубили доверие и сигурност, тъй като не сте сами, не сте сами: Христос се роди за вас! Радвай се ти, който си изгубил вяра, тъй като Бог ти протяга ръката си: не те сочи с пръст, а ти предлага дребната си детска ръка, с цел да те освободи от страховете, да те избави от компликациите и да ти покаже, че в неговите очи ти струваш повече от всичко друго. Радвай се ти, който не намираш мир в сърцето си, тъй като за теб се извърши античното знамение на Исайя: „ Дете ни се роди, наследник ни се даде […] и името му ще бъде: […] Князът на мира (9.5) “. С Него „ мирът няма да има край “ (9.6).
В Писанието, на Княза на мира се опълчва „ князът на този свят “ (Йоан 12, 31), който, като сее гибел, работи срещу Господа, „ животолюбеца “ (Премъд. 11, 26). Виждаме го в деяние във Витлеем, когато след раждането на Спасителя се прави клането на почтените. Колко кланета на почтени по света: в утробата на майката, в пътуванията на обезверените, търсещи вяра, в животите на доста деца, чието детство е опустошено от войната. Те са дребните днешни Исусове.
Така че да се каже „ да “ на Княза на мира значи да се каже „ не “ на войната, на всяка война, на самата логичност на войната, пътешестване без дестинация, проваляне без спечелили, безумство без извинения. Но с цел да се каже „ не “ на войната, би трябвало да се каже „ не “ на оръжията. Защото, в случай че индивидът, чието сърце е несигурно и засегнато, откри в ръцете си оръжия на гибелта, рано или късно той ще ги употребява. И по какъв начин да са приказва за мир, в случай че се усилва производството, продажбата и търговията с оръжие? И през днешния ден, както по времето на Ирод, заговорите на злото, които се опълчват на божествената светлина, се движат в сянката на лицемерието и прикриването: какъв брой въоръжени кланета стават в оглушително безмълвие, без знанието на мнозина! Хората, които не желаят оръжие, а самун, които се мъчат да вървят напред и желаят мир, не знаят какъв брой държавни пари се отделят за въоръжаване. Все отново би трябвало да го знаят! Нека приказваме за това, дано пишем за това, с цел да знаем ползите и облагите, които движат нишките на войните.
Исайя, който пророкува Княза на мира, написа за ден, когато „ нация към този момент няма да вдигне меч против нация “; за ден, в който хората „ към този момент няма да учат изкуството на войната “, а „ ще счупят мечовете си и ще ги създадат на рала, и ще създадат копията си на сърпове “ (2, 4). С Божията помощ, дано се заемем съществено, с цел да наближи този ден!
Нека наближи в Израел и Палестина, където войната раздрусва живота на тези нации. Прегръщам ги всички, изключително християнските общности в Газа и цялата Света земя. Нося в сърцето си болката за жертвите на неоправдателното нахлуване от 7 октомври и възобновявам настоятелния апел за освобождението на тези, които към момента са държани като заложници. Умолявам военните интервенции с плашещите последствия от почтени цивилни жертви да бъдат прекъснати и отчайващата филантропична обстановка да бъде поправена, отваряйки за идването на помощи. Нека не се продължава с подхранването на насилието и омразата, а да се върви към решение на палестинския въпрос посредством откровен и непрекъснат разговор сред страните, подсилен от мощна политическа воля и поддръжката на интернационалната общественост.
Мислите ми се насочват и към популацията на измъчената Сирия, както и към това на Йемен, което към момента страда. Мисля за скъпия ливански народ и се апелирам той скоро да откри политическа и обществена непоклатимост.
С очи, ориентирани към Младенеца Исус, се апелирам за мир в Украйна. Нека обновим нашата духовна и човешка непосредственост с нейния изстрадал народ, с цел да усети посредством поддръжката на всеки един от нас конкретността на Божията обич.
Нака наближи денят на окончателния мир сред Армения и Азербайджан. Нека бъде насърчено продължаването на филантропичните начинания, завръщането на разселените лица по домовете им при правда и сигурност и взаимното почитание към религиозните обичаи и местата за поклонение на всяка общественост.
Нека не забравяме напрежението и споровете, които раздрусват района на Сахел, Африканския рог, Судан, както и Камерун, Демократична република Конго и Южен Судан.
Нека наближи денят, когато братските връзки на Корейския полуостров ще бъдат укрепени, откривайки пътища на разговор и помиряване, които могат да основат условия за дълготраен мир.
Нека Божият Син, който стана смирено Дете, да въодушеви политическите управляващи и всички хора с благосклонност на американския континент, с цел да могат да бъдат открити подобаващи решения за превъзмогване на обществените и политически различия, за битка с формите на беднотия, които оскърбяват достолепието на хората, за равнене на неравенствата и за справяне с мъчителното събитие на миграцията.
От яслата Младенеца ни моли да бъдем гласът на тези, които нямат глас: гласът на почтените, които умряха от липса на вода и хляб; глас на тези, които не могат да си намерят работа или са я загубили; глас на тези, които са принудени да изоставен родината си в търсене на по-добро бъдеще, рискувайки живота си в изтощителни пътувания и оставени на милостта на безскрупулни трафиканти.
Братя и сестри, наближава времето на благодатта и вярата на Юбилея, който ще стартира след една година. Този интервал на подготовка е опция за превръщане на сърцето; да кажем „ не “ на войната и „ да “ на мира; да отговорим с наслада на поканата на Господа, който ни приканва, както пророкува Исая, „ да донесем богатства новина на бедните, / да превържем раните на съкрушените сърца, / да провъзгласим свободата на робите, / освобождението на пандизчиите “ (Ис 61,1).
Тези думи се извършиха в Исус (виж Лука 4,18), роден през днешния ден във Витлеем. Нека Го приветстваме, дано отворим сърцата си за Него, Спасителя, Княза на мира! "
В посланието си папата посочи, че погледът ни през днешния ден е ориентиран към рождественското място на Исус във Витлеем, тъжно белязано от " тъга и безмълвие ", само че все пак раждането на Спасителя там и думите на ангела " Днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ, ” ни дават огромна вяра, защото " Господ се роди за нас... безконечното Слово на Отца, безкрайният Бог, направи Своя дом измежду нас ".
Предлагаме ви цялостния текст на Рождественското обръщение на папа Франциск, оповестен от Vatican News.
" Скъпи братя и сестри, честито Рождество Христово!
Погледът и сърцата на християните по целия свят са обърнати към Витлеем; там, където в наши дни царува болежка и безмълвие, прозвуча чаканото от епохи уведомление: „ Роди Ви се Спасител, Който е Христос Господ “ (Лука 2,11). Това са думите на ангела във витлеемското небе и те са отправени и към нас. Изпълва ни с доверие и вяра да знаем, че Господ е роден за нас; че безконечното Слово на Отца, безкрайният Бог, е направил собствен дом измежду нас. Той стана плът, пристигна „ да живее сред нас " (Йоан 1:14): ето вестта, която трансформира хода на историята!
Това във Витлеем е известието за „ огромна наслада “ (Лука 2,10). Каква наслада? Не мимолетното благополучие на света, не насладата от заниманието, а „ огромна “ наслада, тъй като ни прави „ велики “. Днес в действителност ние, човешките същества, с нашите ограничавания, прегръщаме сигурността на една невиждана вяра, тази да бъдем родени за Небето. Да, Исус, нашият брат, пристигна, с цел да направи своя Баща наш Баща: нежно Дете, ни разкрива нежността на Бог; и доста повече: Той, Единородният на Отца, ни дава „ силата да станем Божии рожби “ (Йоан 1,12). Това е насладата, която утешава сърцето, обновява вярата и дава мир: това е насладата на Светия Дух, насладата да сме обичани рожби.
Братя и сестри, през днешния ден във Витлеем измежду тъмнината на земята се възпламени този нестихващ пламък, през днешния ден в мрака на света надви Божията светлина, „ която просветлява всеки човек “ (Йоан 1,9): дано се радваме на тази берекет! Радвайте се, вие, които сте изгубили доверие и сигурност, тъй като не сте сами, не сте сами: Христос се роди за вас! Радвай се ти, който си изгубил вяра, тъй като Бог ти протяга ръката си: не те сочи с пръст, а ти предлага дребната си детска ръка, с цел да те освободи от страховете, да те избави от компликациите и да ти покаже, че в неговите очи ти струваш повече от всичко друго. Радвай се ти, който не намираш мир в сърцето си, тъй като за теб се извърши античното знамение на Исайя: „ Дете ни се роди, наследник ни се даде […] и името му ще бъде: […] Князът на мира (9.5) “. С Него „ мирът няма да има край “ (9.6).
В Писанието, на Княза на мира се опълчва „ князът на този свят “ (Йоан 12, 31), който, като сее гибел, работи срещу Господа, „ животолюбеца “ (Премъд. 11, 26). Виждаме го в деяние във Витлеем, когато след раждането на Спасителя се прави клането на почтените. Колко кланета на почтени по света: в утробата на майката, в пътуванията на обезверените, търсещи вяра, в животите на доста деца, чието детство е опустошено от войната. Те са дребните днешни Исусове.
Така че да се каже „ да “ на Княза на мира значи да се каже „ не “ на войната, на всяка война, на самата логичност на войната, пътешестване без дестинация, проваляне без спечелили, безумство без извинения. Но с цел да се каже „ не “ на войната, би трябвало да се каже „ не “ на оръжията. Защото, в случай че индивидът, чието сърце е несигурно и засегнато, откри в ръцете си оръжия на гибелта, рано или късно той ще ги употребява. И по какъв начин да са приказва за мир, в случай че се усилва производството, продажбата и търговията с оръжие? И през днешния ден, както по времето на Ирод, заговорите на злото, които се опълчват на божествената светлина, се движат в сянката на лицемерието и прикриването: какъв брой въоръжени кланета стават в оглушително безмълвие, без знанието на мнозина! Хората, които не желаят оръжие, а самун, които се мъчат да вървят напред и желаят мир, не знаят какъв брой държавни пари се отделят за въоръжаване. Все отново би трябвало да го знаят! Нека приказваме за това, дано пишем за това, с цел да знаем ползите и облагите, които движат нишките на войните.
Исайя, който пророкува Княза на мира, написа за ден, когато „ нация към този момент няма да вдигне меч против нация “; за ден, в който хората „ към този момент няма да учат изкуството на войната “, а „ ще счупят мечовете си и ще ги създадат на рала, и ще създадат копията си на сърпове “ (2, 4). С Божията помощ, дано се заемем съществено, с цел да наближи този ден!
Нека наближи в Израел и Палестина, където войната раздрусва живота на тези нации. Прегръщам ги всички, изключително християнските общности в Газа и цялата Света земя. Нося в сърцето си болката за жертвите на неоправдателното нахлуване от 7 октомври и възобновявам настоятелния апел за освобождението на тези, които към момента са държани като заложници. Умолявам военните интервенции с плашещите последствия от почтени цивилни жертви да бъдат прекъснати и отчайващата филантропична обстановка да бъде поправена, отваряйки за идването на помощи. Нека не се продължава с подхранването на насилието и омразата, а да се върви към решение на палестинския въпрос посредством откровен и непрекъснат разговор сред страните, подсилен от мощна политическа воля и поддръжката на интернационалната общественост.
Мислите ми се насочват и към популацията на измъчената Сирия, както и към това на Йемен, което към момента страда. Мисля за скъпия ливански народ и се апелирам той скоро да откри политическа и обществена непоклатимост.
С очи, ориентирани към Младенеца Исус, се апелирам за мир в Украйна. Нека обновим нашата духовна и човешка непосредственост с нейния изстрадал народ, с цел да усети посредством поддръжката на всеки един от нас конкретността на Божията обич.
Нака наближи денят на окончателния мир сред Армения и Азербайджан. Нека бъде насърчено продължаването на филантропичните начинания, завръщането на разселените лица по домовете им при правда и сигурност и взаимното почитание към религиозните обичаи и местата за поклонение на всяка общественост.
Нека не забравяме напрежението и споровете, които раздрусват района на Сахел, Африканския рог, Судан, както и Камерун, Демократична република Конго и Южен Судан.
Нека наближи денят, когато братските връзки на Корейския полуостров ще бъдат укрепени, откривайки пътища на разговор и помиряване, които могат да основат условия за дълготраен мир.
Нека Божият Син, който стана смирено Дете, да въодушеви политическите управляващи и всички хора с благосклонност на американския континент, с цел да могат да бъдат открити подобаващи решения за превъзмогване на обществените и политически различия, за битка с формите на беднотия, които оскърбяват достолепието на хората, за равнене на неравенствата и за справяне с мъчителното събитие на миграцията.
От яслата Младенеца ни моли да бъдем гласът на тези, които нямат глас: гласът на почтените, които умряха от липса на вода и хляб; глас на тези, които не могат да си намерят работа или са я загубили; глас на тези, които са принудени да изоставен родината си в търсене на по-добро бъдеще, рискувайки живота си в изтощителни пътувания и оставени на милостта на безскрупулни трафиканти.
Братя и сестри, наближава времето на благодатта и вярата на Юбилея, който ще стартира след една година. Този интервал на подготовка е опция за превръщане на сърцето; да кажем „ не “ на войната и „ да “ на мира; да отговорим с наслада на поканата на Господа, който ни приканва, както пророкува Исая, „ да донесем богатства новина на бедните, / да превържем раните на съкрушените сърца, / да провъзгласим свободата на робите, / освобождението на пандизчиите “ (Ис 61,1).
Тези думи се извършиха в Исус (виж Лука 4,18), роден през днешния ден във Витлеем. Нека Го приветстваме, дано отворим сърцата си за Него, Спасителя, Княза на мира! "
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ