Празнуваме Стефановден
Денят на Свети Стефан се празнува на третия ден след Рождество Христово - 27 декември.
От времето на Апостол Павел насам всички назовават Св. Стефан пръв страдалец (първомъченик), тъй като е една от първите жертви на християнската религия. Свети Стефан е първият християнски страдалец и първи чиновник (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община - черква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли парцелите си за подкрепяне на общината, а Св. Стефан посочвал активност и предопределение на обособените ѝ членове. Може да се каже, че това е била първата действителна християнска община, която била толкоз безапелационно и заслужено построена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието споделя, че Богородица следила мъченическата му гибел и се молела за него.
След Възнесението на Иисус Христос и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и цифрата на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с озлобление и яд виждали триумфите на новото обучение. След като предали Иисус на позорна кръстна гибел, те се надявали, че с него ще загине и неговото слово. Но в този момент те видели, че смирените риболовци храбро и гръмко проповядват името на възкръсналия Христос.
В Йерусалим цифрата на вярващите от ден на ден се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това мощно обезпокоило членовете на синедриона. Те встъпили в спор със Стефан, само че не могли да противостоят на духовната мощ и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкоз повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили против него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че сякаш хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които удостоверили техните думи. Повикали Стефан в синедриона.
Вместо да се пази, той почнал да упреква своите обвинители, че точно те непрекъснато нарушават закона, въпреки да се хвалят с неговото осъществяване. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: по какъв начин той го избавил от тежкото египетско иго, отлично го опазил измежду пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а по-късно и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; по какъв начин тоя определен народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-сетне извършил мярата на своите закононарушения, като разпнал Христа.
Стефан, изпълнен от Дух Свети, незабавно прекъснал речта си, погледнал на небето към разкрилото се пред очите му божествено привидение и радостно извикал: " Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога! " Тогава всички единомислещо се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата котловина, към Кедърския поток, почнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: " Господи Иисусе, приеми духа ми! " След това коленичил и извикал с висок глас: " Господи, не зачитай им тоя грях! " – и с тия думи умрял.
В 415 година мощите на първомъченика Стефан били открити посредством чудно привидение, което имал един духовник. Те били сложени в Сионския храм в Йерусалим.
Честито на всички именици!
От времето на Апостол Павел насам всички назовават Св. Стефан пръв страдалец (първомъченик), тъй като е една от първите жертви на християнската религия. Свети Стефан е първият християнски страдалец и първи чиновник (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община - черква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли парцелите си за подкрепяне на общината, а Св. Стефан посочвал активност и предопределение на обособените ѝ членове. Може да се каже, че това е била първата действителна християнска община, която била толкоз безапелационно и заслужено построена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието споделя, че Богородица следила мъченическата му гибел и се молела за него.
След Възнесението на Иисус Христос и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и цифрата на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с озлобление и яд виждали триумфите на новото обучение. След като предали Иисус на позорна кръстна гибел, те се надявали, че с него ще загине и неговото слово. Но в този момент те видели, че смирените риболовци храбро и гръмко проповядват името на възкръсналия Христос.
В Йерусалим цифрата на вярващите от ден на ден се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това мощно обезпокоило членовете на синедриона. Те встъпили в спор със Стефан, само че не могли да противостоят на духовната мощ и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкоз повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили против него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че сякаш хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които удостоверили техните думи. Повикали Стефан в синедриона.
Вместо да се пази, той почнал да упреква своите обвинители, че точно те непрекъснато нарушават закона, въпреки да се хвалят с неговото осъществяване. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: по какъв начин той го избавил от тежкото египетско иго, отлично го опазил измежду пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а по-късно и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; по какъв начин тоя определен народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-сетне извършил мярата на своите закононарушения, като разпнал Христа.
Стефан, изпълнен от Дух Свети, незабавно прекъснал речта си, погледнал на небето към разкрилото се пред очите му божествено привидение и радостно извикал: " Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога! " Тогава всички единомислещо се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата котловина, към Кедърския поток, почнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: " Господи Иисусе, приеми духа ми! " След това коленичил и извикал с висок глас: " Господи, не зачитай им тоя грях! " – и с тия думи умрял.
В 415 година мощите на първомъченика Стефан били открити посредством чудно привидение, което имал един духовник. Те били сложени в Сионския храм в Йерусалим.
Честито на всички именици!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ