Въздушен ас от Графа възкръсна от моргата, пренаписа история...
Повторих пътя на чичо ми - генерал-полковник Симеон Симеонов. Просто в живота се случват такива неща и аз одобрявам всичко това като орис. Това показа пред публицисти военачалник Симеон Симеонов, който е племенник на титана на авиацията, който е първият пълководец в историята на авиобаза " Граф Игнатиево ", съобщи кореспондент на " Марица ".
Днес той беше измежду специфичните посетители на отбелязването на 100-годишнината от рождението на генерал-полковник Симеон Симеонов.
Племенникът е бил командващ Военновъздушни сили няколко години, по-късно пет години бил на най-високия боен пост - шеф на защитата в интервала 2009-2014 г.
" Чичо си го помня от ученическите години. Той умря до момента в който бях курсант, първи курс. Тъкмо беше приключил първия учебен срок. Като възпитаник се бях записал в аероклуба, бях в секция " моторно хвърчене " и летях на моторен аероплан, още като възпитаник. Това, което съм питал него, това, което ми е споделил, съм си го написал като Светая Светих. И съм го употребил, когато станах боен водач. 35 години бях военн водач. Това, което той ми беше споделил като самоподготовка и най към този момент тренаж в самолета, съм го изпълнявал едно към едно. И това ме е съхранило и запазило до ден сегашен ", описа племенникът.
По думите му, още при първия си опознавателен полет чичо му претърпява случай, при който едвам не умира.
" Инструкторът му е бил един от героите, защитавали небето над София. Предния ден е бил в столицата за връчване на държавна премия за проявен подвиг. На другата заран инструкторът се прибира с влака и слиза. Първият, който трябвало да лети с него се отказал, защото го видял да носи стомна. " С този човек не желая да хвърча ", споделило момчето. Но чичо ми, като куражлия, споделил, че ще лети и първи се качил в самолета. Летели някъде в сектора сред Столетов връх и Бузлуджа. По време на първи опознавателен полет за чичо ми иснтрукторът решил да създадат няколко офанзиви. При една пт тях удрят дърво и катастрофират ", описа племеникът военачалник Симеон Симеонов.
Лекарите вършат всичко по силите си да спасят инструктора, само че той умрял. Въпросният генерал-полковник Симеон Симеонов пък напряко бил отписан и откаран в моргата.
" На идващия ден санитар в моргата чува изохкване и вижда, че чичо ми е жив. Връщат го към живота, поставят всички грижи за него. Възстановява се след шока и физическите рани от случилото се, като се връща в редиците на авиацията с още по-голям хъс. Не се е отказал. Казва на родителите си, че се образова за механик, с цел да са спокойни ", описа племеникът на въздушния ас.
" Той е виждал гибелта в очите ", добави той. Генерал Симеонов добави, че летателната специалност изисква геройство и човек да бъде куражлия, с цел да стане същински войник.
По време на отбелязването на 100-годишнината от рождението на генерал-полковник Симеон Стефанов Симеонов бяха наградени някогашни командири на Военновъздушни сили и ветерани, бяха поднесени венци и цветя пред бюст-паметника на въздушния ас на територията на авиобаза " Граф Игнатиево ".
Днес той беше измежду специфичните посетители на отбелязването на 100-годишнината от рождението на генерал-полковник Симеон Симеонов.
Племенникът е бил командващ Военновъздушни сили няколко години, по-късно пет години бил на най-високия боен пост - шеф на защитата в интервала 2009-2014 г.
" Чичо си го помня от ученическите години. Той умря до момента в който бях курсант, първи курс. Тъкмо беше приключил първия учебен срок. Като възпитаник се бях записал в аероклуба, бях в секция " моторно хвърчене " и летях на моторен аероплан, още като възпитаник. Това, което съм питал него, това, което ми е споделил, съм си го написал като Светая Светих. И съм го употребил, когато станах боен водач. 35 години бях военн водач. Това, което той ми беше споделил като самоподготовка и най към този момент тренаж в самолета, съм го изпълнявал едно към едно. И това ме е съхранило и запазило до ден сегашен ", описа племенникът.
По думите му, още при първия си опознавателен полет чичо му претърпява случай, при който едвам не умира.
" Инструкторът му е бил един от героите, защитавали небето над София. Предния ден е бил в столицата за връчване на държавна премия за проявен подвиг. На другата заран инструкторът се прибира с влака и слиза. Първият, който трябвало да лети с него се отказал, защото го видял да носи стомна. " С този човек не желая да хвърча ", споделило момчето. Но чичо ми, като куражлия, споделил, че ще лети и първи се качил в самолета. Летели някъде в сектора сред Столетов връх и Бузлуджа. По време на първи опознавателен полет за чичо ми иснтрукторът решил да създадат няколко офанзиви. При една пт тях удрят дърво и катастрофират ", описа племеникът военачалник Симеон Симеонов.
Лекарите вършат всичко по силите си да спасят инструктора, само че той умрял. Въпросният генерал-полковник Симеон Симеонов пък напряко бил отписан и откаран в моргата.
" На идващия ден санитар в моргата чува изохкване и вижда, че чичо ми е жив. Връщат го към живота, поставят всички грижи за него. Възстановява се след шока и физическите рани от случилото се, като се връща в редиците на авиацията с още по-голям хъс. Не се е отказал. Казва на родителите си, че се образова за механик, с цел да са спокойни ", описа племеникът на въздушния ас.
" Той е виждал гибелта в очите ", добави той. Генерал Симеонов добави, че летателната специалност изисква геройство и човек да бъде куражлия, с цел да стане същински войник.
По време на отбелязването на 100-годишнината от рождението на генерал-полковник Симеон Стефанов Симеонов бяха наградени някогашни командири на Военновъздушни сили и ветерани, бяха поднесени венци и цветя пред бюст-паметника на въздушния ас на територията на авиобаза " Граф Игнатиево ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ