Преживявали ли сте обратното на дежавю - жамевю?
Повтаряемостта има чудноват резултат върху човешкия мозък. Явлението дежавю – оня миг, в който ни се коства, че към този момент сме претърпели нещо изцяло ново – от дълго време е обект на научно проучване . Но неговият по-рядък и даже по-странен „ близнак “ – жамевю – разкрива още по-необичайна страна на съзнанието и паметта.
Жамевю (от френски – „ в никакъв случай виждано “) разказва чувството, че нещо познато – дума, лице, място – внезапно наподобява непознато и нереално. В ново проучване, отличено с различната научна премия Ig Nobel за литература, психолозите доктор Акира О’Конър от Университета Сейнт Андрюс и проф. Кристофър Мулен от Университета Гренобъл Алп проучват по какъв начин повтарянето може да унищожи чувството за познатост.
Изследването: когато една дума изгуби смисъл
В серия лабораторни опити 94 студенти били помолени да преписват думи още веднъж и още веднъж. Едни били постоянно срещани като „ врата “, други по-редки като „ меч “. Приблизително 70% от участниците спирали най-малко един път, тъй като започвали да изпитват „ необичайно чувство “, отговарящо на описанието на жамевю. Това нормално се случвало след към 33 повторения на думата – или почти една минута писане.
Вторият опит включвал само думата „ the “ – най-често срещаната дума в британския език. В този случай 55% от участниците спирали след към 27 повторения, съобщавайки, че думата стартира да губи смисъл и даже наподобява като „ небивалица “.
Сред най-описателните отговори били:
„ Колкото повече я гледах, толкоз по-безсмислена ставаше. “
„ Изгубих надзор над ръката си. “
„ Не изглеждаше като същинска дума – все едно някой ме е излъгал да мисля, че е. “
Какво съставлява жамевю?
За разлика от дежавю, което сигнализира системата за памет, че нещо „ ново “ наподобява познато, жамевю алармира за противоположното – че автоматичността на мозъка е прекрачила граница и е изгубила връзка с действителността. Психолозите го преглеждат като самобитен „ защитен механизъм “ на мозъка, който ни измъква от прекомерно монотонни, повтарящи се процеси.
Това чувство може да се появи непринудено или след дълго повторение – както при музиканти, които ненадейно „ изгубват “ нотите на добре познато произведение, или водачи, които се дезориентират на прочут маршрут. Самият доктор О’Конър признава, че един път е трябвало да отбие в спешната лента на автомагистралата, тъй като педалите и кормилото му се сторили изцяло непознати.
Основната догадка е така наречен „ засищане “ – пренасищане на менталното показване, което води до загуба на смисъл . Това е сходно с феномена „ вербална промяна “, при който непрекъснатото повторение на дума кара мозъка да стартира да чува сходни думи.
Жамевю е обвързвано и с някои аспекти на обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Хората, които неведнъж ревизират дали печката е изключена, могат в последна сметка да изгубят увереността си в действителността и по този начин да попаднат в цикъл на подозрение и повторение.
Интересното е, че откритията на О’Конър и Мулен не са изцяло нови. Още през 1907 година пионерката в логиката на психиката Маргарет Флои Уошбърн разгласява опит, показващ по какъв начин думите губят смисъл при дълго повторение. Въпреки това, в актуалната просвета сходни способи бяха занемарени.
Уникалният принос на актуалните откриватели е концепцията, че загубата на смисъл не е просто когнитивен развой, а прочувствено и телесно чувство – чувство, което можем да назовем с едно име: жамевю .
„ Това е метод мозъкът да каже: ‘Стига толкоз. Излез от автопилота.’ “ , обобщава проф. Мулен.
За работата си двамата учени получават Ig Nobel – премия, която отличава научни проучвания, които „ първо те разсмиват, след това те карат да се замислиш “. И в тази ситуация на жамевю – това е изцяло правилно.
Със своя комизъм, само че и дълбочина, проучването слага нов фокус върху метода, по който мозъкът ни се оправя с повторението – и припомня, че даже най-обикновените неща, като писането на дума, могат да отключат невероятни прозрения.
