Росица Димитрова, директор „Социални дейности и здравеопазване“ във Велико Търново, пред „Труд“: Над 3000 души чакат за настаняване в 161 социални домове
Поводът за диалога с Росица Димитрова е отзвукът от разразилия се скандал със скъпа командировка до Ню Йорк, за заслугите й в обществената сфера и работата й като зам.-министър. Като обществен специалист тя споделя за създаването на план на Закон за обществените услуги, какъвто България все още няма. Споделя още и за разработeния и признат първи План за осъществяване на Националната тактика за дълготрайна грижа за интервала 2018-2021 година
– Госпожо Димитрова, след разразилия се скандал със скъпата командировка до Ню Йорк, още веднъж оглавихте общинската дирекция „ Социални действия и опазване на здравето “ във Велико Търново. Кой съгласно вас имаше интерес да бъдете отстранена от поста на зам.-министър на труда и обществената политика?
– Непрекъснато си задавам този въпрос. Постовете са преходно нещо. Никой не се ражда- нито министър, нито заместник-министър. Аз ще продължа да пазя идеята и ползите на хората в обществената сфера. Единственото, което разбра цяла България, е за съществуването на Наредбата за командировките в чужбина и никой не разбра какъв беше смисълът на конференцията в Ню Йорк и политиката, която България води според Конвенцията за правата на хора с увреждания, подписана през 2012 година Страната в този момент извършва втория проект по конвенцията за интервала 2015-2020 година. На 3 и 4 септември в Женева пред Комитета по правата на хората с увреждания, който е самостоятелен орган, ще бъде отбраната на първия отчет на България по осъществяване на Конвенцията. България бе показана на високо равнище на конференцията и се надявам да бъде по този начин и в бъдеще.
– Кои са най-уязвими от хората с увреждания в България?
– Това са хората с увреждания, които са трайно институционализирани. В момента в цялата страна към момента има 161 профилирани институции. От тях над 80 са домовете за остарели хора. Това значи, че останалите профилирани институции са за хора с психологични разстройства, с умствена назадничавост, с физически и сетивни увреждания. И най-големият абсурд е, че има дълга листа на чакащи за настаняване. Това значи, че обществото към момента припознава институциите като несъмнено място, където се поставят грижи за хора с тежки увреждания, които нямат близки или роднините им не могат или не желаят да се грижат за тях. По последните информации над 3000 души чакат за настаняване в профилирани заведения и резидентни услуги за хора с увреждания. От тях 1500 са претенденти за домове за остарели хора. При работата по правенето на първия проект по Националната тактика за дълготрайна грижа, от информация на Министерството на здравеопазването се очерта като сериозен проблем трайно престояване на лица с психологични разстройства от над 1 година в държавните психиатрични лечебни заведения. Това значи, че е изминал интервалът, в който те са признати в лечебното заведение, назначена е терапия, само че по-късно няма къде да се завърнат, или пък няма кой да ги одобри. И тези хора, които са към 200 души, са евентуални консуматори на новите услуги, които ще се изградят през интервала 2018-2021 година.
– От думите ви се схваща, че се работи интензивно в обществената сфера, само че проблемите не престават да са съществени в тази област.
– Работи се извънредно интензивно! Докато бях заместник-министър доста промени бяха стартирани, а по други работата беше продължена. Успяхме да изготвим Концепцията на Закон за обществените услуги. Досега подобен не е имало в България, а ние успяхме да го предложим в периода на Пътната карта.
– На какъв стадий е този закон?
– На стадий публично разискване. Разпратени са писма до всички регионални шефове, до НСОРБ, с цел да може на районни равнища да съберат специалисти от всички общини, доставчиците на обществени услуги, дружно с Дирекциите „ Социално подкрепяне “. Целта е всички оферти и бележки, които бъдат направени при разискванията, да се вземат поради и концепцията да е основа на Закона за обществените услуги. Поставили сме период до 15 октомври да има планов вид. Надяваме се в това публично разискване да се включат и още неправителствени организации и жителите. Колкото повече отзиви съберем, толкоз по-добър ще бъде този закон. Важно е, тъй като обществената сфера няма потребност от документи, които откакто се одобряват, да влизат за корекция. Законът би трябвало да служи на хората, да пази ползите им, а не да ги лимитира.
– През 2010 г.стартира процесът по деинституциализацията на грижите за деца. Каква е равносметката досега?
– До края на 2017 година от 137 институции за деца, се закриха 106. Незакрити останаха 31 институции, като 14 от тях са медико-социални домове за деца, а останалите са домове за деца лишени от родителска грижа. До привършване на осъществяването на тактиката през 2025 година, а аз мисля, че доста по-рано, и тези домове ще бъдат закрити. Най-добре би било децата, които имат фамилии, да се върнат при тях, а с останалите да се работи, тъй като имаме задоволително добре разгърната мрежата от приемни фамилии в цялата страна. Необходимо е да бъдат готови още спомагателни приемни фамилии. Голяма част от децата в тези домове, навършват пълноправие и хората, които са до тях, експертите от екипите се стараят да ги приготвят за независим метод на живот. В обновения проект е заложено въвеждането на значителен набор от обществени услуги.
– Какви други акценти за заложени в новия закон?
– Акцент е подложен и на подвижността на обществените услуги. Ако до в този момент считахме, че дейностите, които се оферират и ограниченията, които се подхващат, са там, където е постройката, в която е разкрита дадена обществена услуга, отсега нататък екипът, който прави услугата, ще бъде там, където е нуждаещият се човек- в дома му, в училище… Важно е да се унифицират и стандартите. В момента липсват такива за пълнолетни лица. Когато приказваме за успеваемост на обществените услуги, би трябвало да имаме стандарти, посредством които да измерваме качеството на обществените услуги и резултатите за съответния човек. Заради това концепцията е предоставена до 7 юли за публично разискване.
– Според вас кои ще са най-силните страни на новия закон?
– Смятам, че този закон ще даде опция да отворим достъпа за всички хора, които се нуждаят от поддръжка даже и да не са в риск. Ще се работи да не се стига до отделянето на индивида от неговата фамилна среда. Това няма да се случи с магическа пръчка, само че е необходимо да има законодателство, което да регламентира тази превантивна активност. Предвижда се да има и сериозна подзаконова нормативна база, в това число и във връзка с стандартите за обществените услуги и за натовареността на обществените служащи, което в този момент не се мери. За контрола, мониторинга, които също са доста значими. Включително и за промени, застъпени в концепцията, свързани с лицензирането на дейностите на доставчиците. Много значимо е да издигнем на по-голяма висота същинската обществена работа и тези, които я извършват.
– Социалната активност е доста тежък сектор, по какъв начин стои въпросът с фрагментите?
– За страдание динамичността, в която живеем и с демографската рецесия, в която се намираме, постановат да бъдем гъвкави и това да се демонстрира и в образованието на студентите- бъдещи обществени служащи. Има 10 упълномощени университета, които приготвят фрагменти за обществените услуги. Радвам се, че университетите са дейни сътрудници на Министерството на труда и обществената политика и на общините. Във Велико Търново можем да се похвалим с добра процедура със взаимни действия, които от години изпълняваме с ВТУ. На национално равнище към този момент се разисква престижа и регулацията на специалността на обществения служащ.Това е значимо за кариерното развиване, повишение на квалификацията и последващото от това увеличение на заплащането на тази специалност. Болно ми е, че заплащането на труда на обществените служащи сега е извънредно ниско, което не допуска задържането им в тази специалност. Има огромно текучество на експерти, само че и на хора от междинния ешелон, т.е. подпомагащите длъжности в домовете за лица с умствена назадничавост, в старческите домове, в предпазените и преходните жилища, в Центровете за деца от фамилен вид. С растежа на минималната работна заплата, по отношение на стандарта, който дава страната като финансиране на обществените услуги, се получава абсурд. Оказва се, че помощният личен състав и експерти са с унифициран размер на главните заплати, което най-малкото не е заслужено и чиновниците напущат.
– Какво се планува да се направи за задържането на фрагментите?
– Надявам се, че диалозите, които започнахме с Министерството на финансите след излизане на решението на Министерски съвет за финансиране на услугите през 2019 година и по-конкретно за 24-часовите услуги, да бъде преразгледано в границите на подготовката на новия бюджет и да има промяна към по-висок стандарт на финансиране.
– Община Велико Търново дава доста типове обществени услуги. Какви са вероятностите в това отношение?
– Община Велико Търново кандидатства за създаване на още един Дневен център за деца с тежки множествени увреждания, както и за преходно жилище за младежи от 15 до 18 години. Освен това ще се направи уголемение на услугата Център за социална поддръжка за деца и фамилии, която е консултативна, подкрепяща, учаща и дейностите, които извършва, са ориентирани към предварителна защита на изоставянето и поддръжка на фамилиите при развъждане на децата.
– На какъв брой ще възлиза инвестицията?
– На над 1 милион лв., които ще бъдат вложени в постройката на някогашния филиал на Дом за медико-социални грижи за деца в квартал „ Колю Фичето “. В новия Дневен център пространствата, оборудването и обзавеждането ще са приспособени към потребностите на деца с тежки множествени увреждания, методът към тях ще е още по-индивидуален, а експертите, които ще работя с децата и със фамилиите им, с подготовка и образования, съответни на потребностите на децата.
– Говорите с възторг за обществените действия, имате построен имидж и на извънреден експерт, по какъв начин ще продължи отсега нататък кариерата ви?
– Наистина си обичам работата. Не мога да кажа, че не ме боли, че не можах да продължа това, което започнах, само че пък мощно имам вяра, че Министерството на труда и обществената политика и специалистите, които са там, ще доведат до сполучлив край всичко това, което стартирахме. Това са Законът за обществените услуги, Законът за хората с увреждания, чиито план би трябвало да е подготвен до 31. 07. 2018 година, в който особено място да откри персоналния бюджет, персоналната помощ. Експертите от всички институции и организации, които са в работната група, която аз ръководех, бяхме единомислещи, че хората с увреждания имат нужда от персонална помощ, съобразена с самостоятелните потребности и потребности. В концепцията на Закона за обществените услуги е заложена асистентската услуга, която е доста значима. Стартирахме и разбор на цялата система за протекция на детето дружно с УНИЦЕФ. Това е идващото предизвикателство и през 2019 година следва да стартира изработването на Закон за детето и фамилията. Аз персонално няма да се спра и ще продължа да работя на равнище община Велико Търново, макар основаната мрежа от обществени услуги, има още доста провокации и задания, които ще свършим.
– Какво следва като начинания и действия?
– Целта ни е да създадем достъпа до персонални асистенти на по-вече хора, които имат потребност. В момента имаме 75 ползватели с 54 предоставящи. Чакащите за услугата персонален помощник, домакински асистент обаче са над 300, което демонстрира, че потребността е голяма. И поради това стартирахме правене на стандарт за персоналните асистенти, който се надявам да бъде препоръчан в период и очакван в бюджета за 2019 година Изчислихме, че за година ще са нужни сред 83 и 85 милиона лв. за грижа в домашна среда за най-уязвимите-възрастни хора, както и деца с до 90 % понижени благоприятни условия за обществена акомодация. Подготвя се и Закон за хората с увреждания, който планува да бъде обезпечен персонален бюджет, който лицата с увреждания да преценят по какъв начин да разходват. Омбудсманът внесе Закон за персоналната помощ. Отделните групи хора може да имат даден % неработоспособност, само че потребностите са разнообразни. Нужни са обаче необятни публични диспути и да се откри най-оптималния вид за пълноценна поддръжка на хората с увреждания.
Нашият посетител
Росица Димитрова е магистър по обществени действия и здравноосигурителни системи, по стопанско ръководство и ръководство на европейски планове от университетите във Велико Търново и Пловдив. Притежава още професионална подготовка „ Мениджър “ и „ Медицински фелдшер “. От 2006 година досега е шеф на дирекция „ Социални действия и опазване на здравето “ в община Велико Търново. Председател е на непрекъснатата комисия по труд и обществена политика към НСОРБ до 15. 05. 2017 година После беше зам.-министър на труда и обществената политика.
– Госпожо Димитрова, след разразилия се скандал със скъпата командировка до Ню Йорк, още веднъж оглавихте общинската дирекция „ Социални действия и опазване на здравето “ във Велико Търново. Кой съгласно вас имаше интерес да бъдете отстранена от поста на зам.-министър на труда и обществената политика?
– Непрекъснато си задавам този въпрос. Постовете са преходно нещо. Никой не се ражда- нито министър, нито заместник-министър. Аз ще продължа да пазя идеята и ползите на хората в обществената сфера. Единственото, което разбра цяла България, е за съществуването на Наредбата за командировките в чужбина и никой не разбра какъв беше смисълът на конференцията в Ню Йорк и политиката, която България води според Конвенцията за правата на хора с увреждания, подписана през 2012 година Страната в този момент извършва втория проект по конвенцията за интервала 2015-2020 година. На 3 и 4 септември в Женева пред Комитета по правата на хората с увреждания, който е самостоятелен орган, ще бъде отбраната на първия отчет на България по осъществяване на Конвенцията. България бе показана на високо равнище на конференцията и се надявам да бъде по този начин и в бъдеще.
– Кои са най-уязвими от хората с увреждания в България?
– Това са хората с увреждания, които са трайно институционализирани. В момента в цялата страна към момента има 161 профилирани институции. От тях над 80 са домовете за остарели хора. Това значи, че останалите профилирани институции са за хора с психологични разстройства, с умствена назадничавост, с физически и сетивни увреждания. И най-големият абсурд е, че има дълга листа на чакащи за настаняване. Това значи, че обществото към момента припознава институциите като несъмнено място, където се поставят грижи за хора с тежки увреждания, които нямат близки или роднините им не могат или не желаят да се грижат за тях. По последните информации над 3000 души чакат за настаняване в профилирани заведения и резидентни услуги за хора с увреждания. От тях 1500 са претенденти за домове за остарели хора. При работата по правенето на първия проект по Националната тактика за дълготрайна грижа, от информация на Министерството на здравеопазването се очерта като сериозен проблем трайно престояване на лица с психологични разстройства от над 1 година в държавните психиатрични лечебни заведения. Това значи, че е изминал интервалът, в който те са признати в лечебното заведение, назначена е терапия, само че по-късно няма къде да се завърнат, или пък няма кой да ги одобри. И тези хора, които са към 200 души, са евентуални консуматори на новите услуги, които ще се изградят през интервала 2018-2021 година.
– От думите ви се схваща, че се работи интензивно в обществената сфера, само че проблемите не престават да са съществени в тази област.
– Работи се извънредно интензивно! Докато бях заместник-министър доста промени бяха стартирани, а по други работата беше продължена. Успяхме да изготвим Концепцията на Закон за обществените услуги. Досега подобен не е имало в България, а ние успяхме да го предложим в периода на Пътната карта.
– На какъв стадий е този закон?
– На стадий публично разискване. Разпратени са писма до всички регионални шефове, до НСОРБ, с цел да може на районни равнища да съберат специалисти от всички общини, доставчиците на обществени услуги, дружно с Дирекциите „ Социално подкрепяне “. Целта е всички оферти и бележки, които бъдат направени при разискванията, да се вземат поради и концепцията да е основа на Закона за обществените услуги. Поставили сме период до 15 октомври да има планов вид. Надяваме се в това публично разискване да се включат и още неправителствени организации и жителите. Колкото повече отзиви съберем, толкоз по-добър ще бъде този закон. Важно е, тъй като обществената сфера няма потребност от документи, които откакто се одобряват, да влизат за корекция. Законът би трябвало да служи на хората, да пази ползите им, а не да ги лимитира.
– През 2010 г.стартира процесът по деинституциализацията на грижите за деца. Каква е равносметката досега?
– До края на 2017 година от 137 институции за деца, се закриха 106. Незакрити останаха 31 институции, като 14 от тях са медико-социални домове за деца, а останалите са домове за деца лишени от родителска грижа. До привършване на осъществяването на тактиката през 2025 година, а аз мисля, че доста по-рано, и тези домове ще бъдат закрити. Най-добре би било децата, които имат фамилии, да се върнат при тях, а с останалите да се работи, тъй като имаме задоволително добре разгърната мрежата от приемни фамилии в цялата страна. Необходимо е да бъдат готови още спомагателни приемни фамилии. Голяма част от децата в тези домове, навършват пълноправие и хората, които са до тях, експертите от екипите се стараят да ги приготвят за независим метод на живот. В обновения проект е заложено въвеждането на значителен набор от обществени услуги.
– Какви други акценти за заложени в новия закон?
– Акцент е подложен и на подвижността на обществените услуги. Ако до в този момент считахме, че дейностите, които се оферират и ограниченията, които се подхващат, са там, където е постройката, в която е разкрита дадена обществена услуга, отсега нататък екипът, който прави услугата, ще бъде там, където е нуждаещият се човек- в дома му, в училище… Важно е да се унифицират и стандартите. В момента липсват такива за пълнолетни лица. Когато приказваме за успеваемост на обществените услуги, би трябвало да имаме стандарти, посредством които да измерваме качеството на обществените услуги и резултатите за съответния човек. Заради това концепцията е предоставена до 7 юли за публично разискване.
– Според вас кои ще са най-силните страни на новия закон?
– Смятам, че този закон ще даде опция да отворим достъпа за всички хора, които се нуждаят от поддръжка даже и да не са в риск. Ще се работи да не се стига до отделянето на индивида от неговата фамилна среда. Това няма да се случи с магическа пръчка, само че е необходимо да има законодателство, което да регламентира тази превантивна активност. Предвижда се да има и сериозна подзаконова нормативна база, в това число и във връзка с стандартите за обществените услуги и за натовареността на обществените служащи, което в този момент не се мери. За контрола, мониторинга, които също са доста значими. Включително и за промени, застъпени в концепцията, свързани с лицензирането на дейностите на доставчиците. Много значимо е да издигнем на по-голяма висота същинската обществена работа и тези, които я извършват.
– Социалната активност е доста тежък сектор, по какъв начин стои въпросът с фрагментите?
– За страдание динамичността, в която живеем и с демографската рецесия, в която се намираме, постановат да бъдем гъвкави и това да се демонстрира и в образованието на студентите- бъдещи обществени служащи. Има 10 упълномощени университета, които приготвят фрагменти за обществените услуги. Радвам се, че университетите са дейни сътрудници на Министерството на труда и обществената политика и на общините. Във Велико Търново можем да се похвалим с добра процедура със взаимни действия, които от години изпълняваме с ВТУ. На национално равнище към този момент се разисква престижа и регулацията на специалността на обществения служащ.Това е значимо за кариерното развиване, повишение на квалификацията и последващото от това увеличение на заплащането на тази специалност. Болно ми е, че заплащането на труда на обществените служащи сега е извънредно ниско, което не допуска задържането им в тази специалност. Има огромно текучество на експерти, само че и на хора от междинния ешелон, т.е. подпомагащите длъжности в домовете за лица с умствена назадничавост, в старческите домове, в предпазените и преходните жилища, в Центровете за деца от фамилен вид. С растежа на минималната работна заплата, по отношение на стандарта, който дава страната като финансиране на обществените услуги, се получава абсурд. Оказва се, че помощният личен състав и експерти са с унифициран размер на главните заплати, което най-малкото не е заслужено и чиновниците напущат.
– Какво се планува да се направи за задържането на фрагментите?
– Надявам се, че диалозите, които започнахме с Министерството на финансите след излизане на решението на Министерски съвет за финансиране на услугите през 2019 година и по-конкретно за 24-часовите услуги, да бъде преразгледано в границите на подготовката на новия бюджет и да има промяна към по-висок стандарт на финансиране.
– Община Велико Търново дава доста типове обществени услуги. Какви са вероятностите в това отношение?
– Община Велико Търново кандидатства за създаване на още един Дневен център за деца с тежки множествени увреждания, както и за преходно жилище за младежи от 15 до 18 години. Освен това ще се направи уголемение на услугата Център за социална поддръжка за деца и фамилии, която е консултативна, подкрепяща, учаща и дейностите, които извършва, са ориентирани към предварителна защита на изоставянето и поддръжка на фамилиите при развъждане на децата.
– На какъв брой ще възлиза инвестицията?
– На над 1 милион лв., които ще бъдат вложени в постройката на някогашния филиал на Дом за медико-социални грижи за деца в квартал „ Колю Фичето “. В новия Дневен център пространствата, оборудването и обзавеждането ще са приспособени към потребностите на деца с тежки множествени увреждания, методът към тях ще е още по-индивидуален, а експертите, които ще работя с децата и със фамилиите им, с подготовка и образования, съответни на потребностите на децата.
– Говорите с възторг за обществените действия, имате построен имидж и на извънреден експерт, по какъв начин ще продължи отсега нататък кариерата ви?
– Наистина си обичам работата. Не мога да кажа, че не ме боли, че не можах да продължа това, което започнах, само че пък мощно имам вяра, че Министерството на труда и обществената политика и специалистите, които са там, ще доведат до сполучлив край всичко това, което стартирахме. Това са Законът за обществените услуги, Законът за хората с увреждания, чиито план би трябвало да е подготвен до 31. 07. 2018 година, в който особено място да откри персоналния бюджет, персоналната помощ. Експертите от всички институции и организации, които са в работната група, която аз ръководех, бяхме единомислещи, че хората с увреждания имат нужда от персонална помощ, съобразена с самостоятелните потребности и потребности. В концепцията на Закона за обществените услуги е заложена асистентската услуга, която е доста значима. Стартирахме и разбор на цялата система за протекция на детето дружно с УНИЦЕФ. Това е идващото предизвикателство и през 2019 година следва да стартира изработването на Закон за детето и фамилията. Аз персонално няма да се спра и ще продължа да работя на равнище община Велико Търново, макар основаната мрежа от обществени услуги, има още доста провокации и задания, които ще свършим.
– Какво следва като начинания и действия?
– Целта ни е да създадем достъпа до персонални асистенти на по-вече хора, които имат потребност. В момента имаме 75 ползватели с 54 предоставящи. Чакащите за услугата персонален помощник, домакински асистент обаче са над 300, което демонстрира, че потребността е голяма. И поради това стартирахме правене на стандарт за персоналните асистенти, който се надявам да бъде препоръчан в период и очакван в бюджета за 2019 година Изчислихме, че за година ще са нужни сред 83 и 85 милиона лв. за грижа в домашна среда за най-уязвимите-възрастни хора, както и деца с до 90 % понижени благоприятни условия за обществена акомодация. Подготвя се и Закон за хората с увреждания, който планува да бъде обезпечен персонален бюджет, който лицата с увреждания да преценят по какъв начин да разходват. Омбудсманът внесе Закон за персоналната помощ. Отделните групи хора може да имат даден % неработоспособност, само че потребностите са разнообразни. Нужни са обаче необятни публични диспути и да се откри най-оптималния вид за пълноценна поддръжка на хората с увреждания.
Нашият посетител
Росица Димитрова е магистър по обществени действия и здравноосигурителни системи, по стопанско ръководство и ръководство на европейски планове от университетите във Велико Търново и Пловдив. Притежава още професионална подготовка „ Мениджър “ и „ Медицински фелдшер “. От 2006 година досега е шеф на дирекция „ Социални действия и опазване на здравето “ в община Велико Търново. Председател е на непрекъснатата комисия по труд и обществена политика към НСОРБ до 15. 05. 2017 година После беше зам.-министър на труда и обществената политика.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ