Поводът за нашия разговор с Георги Мамалев е, че той

Поводът за нашия диалог с Георги Мамалев е, че той за пръв път споделя едни от най-смешните случки в своята кариера със своите фенове в книгата си „ Усмихни се, дребосъче! “ (издателство " Книгомания " ). Тя е написана в съавторство с Весел Цанков и излиза в известната поредност „ Любимци на публиката “. Сред героите в тези истории зад кадър са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и доста други обичани актьори.
От кого ли е наследил находчивостта и комедийния гений? И отговорът на този въпрос е прикрит сред редовете на книгата. В „ Усмихни се, дребосъче! “ липсват само скучни пасажи за прескачане; томчето е богато илюстрирано и се чете като алманах с анекдоти от първата до последната дума.

Георги Мамалев разсмива и с незнайни детайлности към фотосите на паметни филми като „ Господин за един ден “ и „ Оркестър без име “, с истории от театралните гастроли на именитата режисура на Младен Киселов по „ Опит за хвърчене “ от Йордан Радичков. Разбира се, артистът е отделил уместно място и на триумфите си с пародийната групировка „ Иръпшъните “, с „ Клуб НЛО “ и с моноспектаклите.

- Жоро, за какво си толкоз сърдит, това не е типично за теб?
- Преди да поговорим за книгата, дано си кажа. Възмутен съм от отношението или по-точно от неналичието на отношение на управлението на Столична община към парковете, и по-точно към Южния парк в София. Защо тези, които дават отговор, получават пари за това, като нищо не вършат. Асфалтът на алеите е разрушен, човек може да се пребие постоянно. Южният парк се разпада и отговарящите за него би трябвало да си раздвижат меките елементи. Езерата са в пагубно положение, за мръсотията и тинята да не приказваме. Вътре в парка кой каквото си желае прави – строят се барачки, колибки, няма никакъв надзор. Южният парк е оставен на самотек, очевидно желаят да се срине дефинитивно. Аз пребивавам наоколо и виждам с очите си какво става. И това, което се случи с детенцето на година и половина, някакъв вманиачен велосипедист да му нанесе такива контузии, да го потроши, това е тъй като виновността е на Столична община. Никакъв надзор! В Южния парк се карат колелета със страшна скорост право против жителите, всички сме застрашени и този случай с благото малко създание, което пострада, не е индивидуален, през зимата блъснаха отново една баба, а и ще има още доста. Гладна стачка ли би трябвало да разглася, с цел да ни обърне внимание Столичната община. В събота и неделя се появява някаква конна полиция и по-късно ние там дълго време не можем да се отървем от миризмата и фъшкиите, които са оставили. Бива, бива безхаберие, но това тук е върхът!

- Дай да поговорим за твоята книга „ Усмихни се, дребосъче! “…
- Е, това не е книга, връх на литературното изкуство, има известна последователност на събитията в моя живот, забавни, занимателни и смешни случки. Според мен, несъмнено. Случки зад камерата, зад завесата, зад… сцената, най-общо по време на подготовки, представления, турнета и всевъзможни пътувания. С хора, които към този момент не са сред нас, и всичко е с усмивка към читателите. Това е значимото.
- А чия беше концепцията за тази книга, която написахте с Весел Цанков?
- На „ Книгомания “, за което съм доста признателен. Миналата есен ни извикаха с Весел Цанков на диалог. А ние с Весел си работим дружно от дълги години, някъде към 20 години взаимна активност. Ще ти напомня, че беше сценарист на „ Клуб НЛО “. А по какъв начин стана ли? Ами аз приказвам, а Весел записва и по този начин. Никак обаче не е лесна работа и по тази причина, като ме питат ще има ли и втори том, някакво продължение на книгата, аз твърдо давам отговор с „ Не “. След този опит започнах да разбирам писателите – не им е елементарно, нали?! А и аз си имам премного моя си работа. Ей в този момент излизам от подготовка на пиесата „ Опит за хвърчене “ с режисьор този път Стоян Радев. Играл съм в тази пиеса на Радичков през далечната 1979 година Щях да кажа, че аз съм най-стар, обаче взе участие и Марин Янев, тъй че той е доайенът… Има обаче едно креативно успокоение, добре сме в театъра в този момент, въпреки че на шефа по никакъв начин не му е елементарно, по този начин ми се коства. Важното е, че се оправя.

- Този път обаче играеш с доста млади сътрудници, нали? А ти обичаш…
- Точно, даже множеството от тях са на годините на синовете ми. Много е прелестно. Защото с изключение на млади са и надарени, пък и амбициозни. Общо ми се събират участия в 9 постановки. Не е малко. Имам сила. Силен съм. Ще кажа, че смехът, който провокираме, е някак си образован. Радвам се. Изпитвам наслаждение.

- Научих, че ще вървиш с едно шоу с Тончо Токмакчиев в Барселона. Жалко, че твоят другар Христо Стоичков не живее към този момент там…
- А, ние с Камата сме си другари и се виждаме постоянно, когато може. Между другото, с това шоу ще пътуваме и из нашата страна, тъй че всички могат да го видят.

- А различен твой другар, отново звезда от спорта - волейболистът Любо Ганев, не пропуща случай да каже, че постоянно знаеш най-новите вицове…
- А, ние сме огромна двойка с него. Гиганти. Той е 210 сантиметра, а аз съм единствено 159 сантиметра. А, какво ще кажеш!? Незабравими сме (смее се)! И Любо има възприятие за комизъм, по тази причина си харесваме. Интересен човек е.

- Нека се върнем към книгата.
- Иска ми се да има интерес. Написахме я с огромно предпочитание просто да провокира усмивки, а и да напомним случки с огромни наши актьори.

- Всъщност кое е най-смешното, което обаче не влиза в книгата, надали сте съумели да вкарате всичко претърпяно през годините?
- Е, знам ли?! Много, доста са случките. Ето, да вземем за пример отивам да си купя вестник и един мъж на междинна възраст ме оглежда и ми споделя – познах ви, какво работите?! (Бурен смях.) Имам и различен случай. Пазарувам в магазина, против мен потегля някакъв почервенял мъж, май се беше карал с продавача, и на вратата на излизане се вторачва в мене и ми вика: Само ти ми липсваш! Е, имам и доста случаи, все смешни, с Парцалев, с Калоянчев, с моите другари от „ НЛО “, от „ Оркестър без име “… С Борянчето Пунчева също имаме общи смешки…

тя нали ми беше избраница в един прочут филм

Сега работи дамата, и то доста професионално. А, ето, сетих се за моята учителка по танци, когато участвах в „ Дансинг старс “. Тя беше май 18-20-годишна. Идва при мен и ми споделя: „ Жоре, нощес си мислих за теб. На мен, естествено, ми стана доста прелестно, само че тя добави - пресметнах, че ти си тъкмо 6 години по-млад от баба ми! Не се въздържах и се намръщих – момиче, такива работи не се приказват (смее се)! Предадоха ми и че едно детенце, като ме видяло по малкия екран, се развикало: „ Мамо, мамо, ела да видиш Нормалев… Нормалев! “. Хубаво беше, че преди години, като ме срещнеха деца, ме поздравяваха с „ Жоре, здравей “!, а в този момент със „ Здравейте, господин Мамалев “! Все отново по-хубаво е да си млад! Пък и богат…

- Абе, по какъв начин минаваш сред капките, хората те обичат и за теб няма неприятни думи?
- И аз съм като моето куче Чарли, което бях оставил в родното си село Мамарчево и където има ли лай, знам, че е то там и обикаля. И аз съм така… Обикалям, жив съм… Веселие да има.

- И брачната половинка ти Ели продължава да се забавлява от взаимния ви живот май…
- От 1981 година сме женени. Тя е юрист и продължава да работи, гледа си и цветята, които доста обича. Внучката ми Катрин в края на юни ще стане на 4 година, доста е сладка, доста е забавна… Абе, добре сме, няма кавги, работим всички, и двамата ми синове са тук, в България, нека сме здрави и това е. Идва лятото, обичам слънце, ставам тъмен чак през октомври и ноември, зимата не е моят сезон. Очаквам да си умря в Созопол, такива са ми проектите, да забележим. Животът е прекрасен, но не аз да го описвам…

Интервю на Елена КОЦЕВА

ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!