Изненадващо откритие: Учени изчислиха кога достигаме пика на психическото си здраве
Много хора одобряват, че доближават най-хубавата си форма преди 30-годишна възраст, само че ново проучване слага под подозрение тази визия. Учени откриват, че най-високото ниво на изцяло психическо действие при индивида настава доста по-късно, сред 55 и 60 години.
Според създателите повода е, че насъбраните познания, прочувствената зрялост, житейският опит и личностната непоклатимост с времето стартират да компенсират спада в някои по-базови когнитивни качества, като скоростта на обработка на информация и работната памет.
Проучването, оповестено в списание Intelligence, отбелязва, че флуидната просветеност, обвързвана с бързото решение на нови проблеми и гъвкавото мислене, доближава пик към 20-годишна възраст и последователно понижава в зрелост. Въпреки това действителните достижения в области като професионална кариера, водачество и сложно взимане на решения нормално доближават най-високи равнища по-късно, най-често сред 55 и 60 години.
Екипът от Университета на Западна Австралия е направил огромен обзор на оповестени проучвания, проследяващи по какъв начин разнообразни психически качества се трансформират с възрастта. Учените са анализирали девет необятни области, които съгласно тях имат значение за триумфа в действителния живот. Сред тях са способността за размишление, речниковият ресурс, знанията, работната памет и скоростта на обработка на информация.
В разбора са включени и основни личностни характерности, като сериозност, т.е. организираност, надеждност и дисциплинираност, както и прочувствена непоклатимост, обвързвана със способността човек да резервира успокоение напрегнат. Всички тези индикатори са обединени в общ показател, наименуван Cognitive-Personality Functioning Index.
Резултатите демонстрират, че някои качества стартират да понижават още след 20-те години, в това число скоростта на мислене и работната памет. Други обаче не престават да се развиват с възрастта. Сред тях са речниковият ресурс, финансовата просветеност, прочувствената просветеност, съвестността и прочувствената резистентност.
Когато всички индикатори се преглеждат дружно, учените откриват, че цялостното психическо действие доближава най-висока точка сред 55 и 60 години. Според създателите този интервал може да се дефинира като същински пик на психическа подготвеност, изключително за функции, които изискват преценка, опит, самоконтрол и дълготрайно мислене.
Изследователите показват, че хората евентуално са най-подходящи за комплицирани управнически и лидерски функции точно в късната междинна възраст. Това може да се отнася до позиции като висши ръководители, съдии, политически водачи и други специалности, при които триумфът зависи освен от бърза мисъл, само че и от насъбран опит, резистентност и дарба за уравновесено решение.
В публикацията се отбелязва, че хората на сходни позиции евентуално не доближават оптималното си равнище преди 40-годишна възраст, а след 65 години част от качествата към този момент могат последователно да отслабват. Авторите акцентират, че късната междинна възраст може да бъде интервал освен на високи обществени и професионални достижения, само че и на най-хубава композиция от психически качества, които поддържат ефикасното взимане на решения.
Учените прецизират, че въпреки размерът на мозъка да стартира да понижава още при започване на 30-те години, други невронни и психически механизми могат да компенсират тези промени. Натрупването на познания, по-богатият речник, по-доброто прочувствено контролиране и опитът в оправянето със комплицирани обстановки евентуално играят основна роля.
Изводите не значат, че всички качества се усъвършенстват с възрастта или че всеки човек доближава пик в един и същи миг. Те по-скоро демонстрират, че визията за младостта като единствен интервал на оптималната успеваемост е непълна. При задания, изискващи мъдрост, резистентност, обществена преценка и отговорност, най-силният интервал може да настъпи десетилетия по-късно.
