Радан Кънев: В политиката съм на полусъединител
Поводът за изявлението с Радан Кънев е премиерата на дебютния му разказ 1 APRIL 2034, която е на 1 април - неделя в 11.00 в литературния клуб " Перото " (НДК). Политикът споделя, че историята е " за отвличания, убийства, здания, хора и свине (кой знае защо), една завивка, един всесилен кмет от мощната ПСП (Православната обществена партия) и един всесилен сътрудник на С.О.Д.Д.О.М. " Радан Кънев е заместник-председател на ДСБ и диалогът включи и политиката.
Какво е общото сред политиката и литературата, за кое би трябвало по-голямо въображение?
- Никога не бях се замислял по въпроса, само че се сетих за един относително малко прочут миг от живота на един от кметове на София, който е бил по днешните показа милиардер. Със славата, която имат и днешните милиардери, обстановката от позиция на публичното мнение е била все едно Васил Божков да стане кмет на София. Както е бил извънредно богат, по този начин е държал децата си извънредно изкъсо и не им е отпускал никакви пари, до момента в който не се е убедил, че и двамата му сина ще се запишат да учат инженерство в Германия, тъй като бил доста обезпокоен да не се отдадат на " двете курви " - литературата и политика. При по този начин заложения въпрос не виждам различен отговор.
Заглавието на романа Ви препраща към Оруел, в " 1984 " историята стартира през априлски ден. Защо 2034- та? И за какво 1 април?
- Никой няма да ми повярва, че четворката най-после не е паралел с Оруел, макар че в действителност не е. Всъщност книгата е писана в интервала 2002-2006-2007. Очевидно съм вкарал датата през 2004 година, с концепцията, че пиша за след 30 години. Денят 1 април си е алегоричен несъмнено. В България е много известна дата, като деня на лъжата, деня на шегата.
Един от безсмъртните цитати от " 1984 " е " Невежеството е мощ ". Как се отнася това към нашата реалност?
- Все по този начин, за това е вечен.
Започвате романа преди 15 години, по кое време в него се появи Православната обществена партия?
- Веднага. Когато се прочете романът, се вижда по кое време е приключен. Той приключва с един същински откъс от 2006 година от вестник " Дневник ". Така че към 2006 година книгата е била с увод и завършек в настоящия си тип. Единствено е ошлайфана и доработвана през 2017 година Православната обществена партия се появи от ден първи с концепцията, че след Българска социалистическа партия следва ПСП, това е една от главните влакна на политическата конспирация в романа.
В него има ли ваши съидейници, пощадили ли сте ги?
- Не. Политически първообраз в книгата няма нито един. Умишлено се постарах по време на последната редакция да не вкарам, да не изневеря на това, което съм правил. Повечето прототипи са житейски. Това са комбинации от характери на хора, които съм познавал тогава преди 15-ина години. Парадоксално, множеството от тях са доста симпатични хора, които са послужили за построяването на отрицателни облици. Явно такава ми е била настройката, както на едно място в книгата загатвам, че в действителност тя има единствено един позитивен воин, останалите са меко казано спорни. И позитивният не е основният.
Кои политици смятате за съидейници?
- Всички, с които се борим за общи цели. Но в българската политика стана много мъчно занятие да дефинираш въобще цели и да се убедиш, че са общи. Това са два разнообразни казуса, които, може би, в персонален проект ме държат на полусъединител в политиката. Единият е, че съвсем не се разискват стратегически цели. Говори се за неща, които са в границите на дни и седмици напред или във безконечното очакване на някакви предварителни избори.
Политическите цели би трябвало да са 10-15 годишни, а не 3 или 6 месечни. Другото е, че неведнъж съм сътрудничил и не преставам да подпомагам с хора, с които имаме декларирани общи цели, въпреки както споделих да са краткосрочни. Твърде постоянно се е случвало да установявам, че тези цели са единствено обществена поръчка, а действителните цели са други – това е казусът с доверието.
Бяхте съдружни сътрудници с Бойко Борисов и партията му. Как преценявате премиера? Става ли за първообраз на разказ?
- Честно казано, мислих си го. Разговарял съм с другари, тъй като мнозина чакаха, че откакто издавам книга и видяха, че става дума за някакъв мастит кмет, имаше едно такова очакване за язвителен облик на господин Борисов, само че това е доста надалеч от истината. Когато са писани множеството абзаци на тази книга, Бойко беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи и не правеше изключително усещане, с изключение на може би с медийно наличие.
Покрай тези въпроси се замислих, истината е, че доста му липсва компактност, като човек, с цел да бъде сериозен първообраз, без значение дали на позитивен или негативен воин. Доста лек род би била книга, в която Бойко е основен воин, тъкмо заради тази липса на компактност и резистентност на характера - някакъв тип лека ирония, пародия, нещо такова. " Тартюф " ми е в главата.
© Георги Кожухаров
Радан Кънев
Как мислите през днешния ден - Реформаторският блок оправда ли присъединяване си във властта? Имаше ли смисъл в " историческия компромис "?
- То и от вчерашна позиция не го оправда, освен от днешна, което не значи, че би трябвало да бъде еднопосочно, по якобински наказан и гилотиниран.
Реформаторският блок беше доста сериозен опит да бъде изцяло обединено дясното отвън ГЕРБ. И той не се случи точно заради дефицита на воля за обединяване. В този смисъл Реформаторският блок е опит за нещо вярно, само че несполучлив опит. Който не се е опитвал, не е бъркал, и който не е бъркал, не е реализирал. Така, че всички, които са влезнали в Реформаторския блок с откровени планове и с чисто сърце, имат цялостното съображение да се гордеят, че са взели участие в този опит. Естествено, би трябвало да осъзнават, че е бил несполучлив, тъй като другояче е нелепост. Ако не разбираш, че е несполучлив няма по какъв начин идващия път да ти се получи.
Политиката е по-особено занятие, в него неуспехите се санкционират сурово, то не е спорт. В спорта може да се провалиш 1000 пъти и да спечелиш на 1001-ия. В политиката се бориш за доверие, не за секунди. Доверие се връща доста мъчно. По тази причина не мисля, че водачи, които не са успявали във значими задания имат лидерско бъдеще. Всеки има своето бъдеще в политиката, в случай че му се въргаля в тази тиня.
Отговорът за историческия компромис има два аспекта. Първият е, че по пътя на този компромис се реализира доста повече, в сравнение с ГЕРБ и Българска социалистическа партия бяха склонни да дадат, тъй като този компромис имаше няколко участника. Но основните бяха ГЕРБ, Движение за права и свободи и президента Плевнелиев, който досега не е коментирал ролята си в него и затова и аз не бих я коментирал, само че не беше маловажна, без да давам оценка позитивна или негативна. Основните играчи бяха Борисов и Местан. Първоначалните условия на компромиса бяха доста по-тежки от това, което се реализира, даже и след провалянето му през декември, доста по-лоши. Така че даже в този му тип, той способства за една дребна, само че основна и необратима крачка, която да даде късмет да се промени правосъдната система.
Шанс, който досега не е е оползотворен. Не е оползотворен, най-много от вътрешните фактори в системата. На последните избори за Висш правосъден съвет се видя, че те не са склонни на революции, меко казано. Дали са склонни на еволюция занапред следва да забележим от активността на новия съвет, изключително от съдийската му гилдия. Към момента и това не са потвърдили. Но, вратата която преди този момент беше затворена, беше отворена.
По-големият въпрос е коства ли си присъединяване в политиката, в случай че ще правиш огромни взаимни отстъпки въобще. Тук отговорът ми е безапелационен, че демократична политика без огромни взаимни отстъпки няма. Ние влизаме в процеса на обединяване на огромния континент на практика в обша държавна конструкция. Процес, който очевидно ще е доста сложен, може би доста дълъг, само че става все по-ясен като посока. Той е съпоставим на това, което се е случило в Съединените щати в средата на 19 век. В интервала сред приемането на Конституцията и Гражданската война. Това е ерата на огромните взаимни отстъпки. Само който познава тази история, може да си показа какъв брой огромни могат да бъдат компромисите в политиката в името на главната цел – мира. Пак американската история от 19 век и безпределно доста образци ни учат, че в политиката цената на несполучливия компромис е войната. А демокрацията е основана с цел да избегне насилието при промяната на властта, а не да сътвори съвършено общество. Перфектно общество няма, няма да има и всеки, който се бори за него, рано или късно става изверг. Защото стремежът към парадайс на земята е извънредно рисков. Като съзнаем, че демокрацията е на първо място път да избегнем насилието вътре в обществото, а компромисите са път да избегнем насилието вътре в обществото и сред страните, тогава разбираме, че отхвърлянето на компромиса в действителност е пързаляне по доста стръмна пързалка, което мнозина са правили с едни и същи резултати.
Компромиси, взаимни отстъпки сред персони... Сега вървите по пътя на обединяването сред, заради казуса с дефинирането, да го назовем десни, демократични, демократични партии. С кои някогашни сътрудници, с кои нови сътрудници си коства да се опита?
- Няма да дам отговор на този въпрос напълно умишлено. Не съм се отдръпнал от лидерска позиция, с цел да вземам решение вместо водачите. Има голяма отговорност, с която са се нагърбили Атанас Атанасов и Христо Иванов. Към момента наподобява сполучливо полагането на една основа. Този вид сложни решения са техни. Каквото имам да приказвам по тези въпроси, го приказвам с Атанас или с управлението на ДСБ, само че един път взето решение го поддържам.
Степента на разширение на едно такова обединяване е задача и отговорност на водачите, тъй като в случай че решението е неприятно, в случай че се окаже прекомерно тясно или прекомерно необятно, го отнасят те, а не някой различен. Това е значимо да се знае. Иначе моето персонално мнение е известно - в случай че една конструкция е задоволително единна, тя може да смели доста тела. Може да прави по-големи взаимни отстъпки. Ако има ясно организационно единение, непознатите тела ще бъдат изхвърлени от единствено себе си, а острите ръбове ще бъдат загладени в общия храносмилателен тракт.
Как се реализира това в такива необятни обединения, примерно като Реформаторския блок?
- И Синята коалиция и Реформаторският блок са неприятни образци, че мъчно се реализира. Съюз на демократичните сили във втората половина на 90-те е известният добър образец, въпреки там цената да беше висока.
Има ли личностни спорове, обиди, които са насъбрани през цялото това коалиране и декоалиране, които пречат на бъдещето коалиране?
- Ако някой се занимава с това да натрупа личностни обиди, да си ги натрупа у дома. Няма място в политиката подобен човек.
Какво би трябвало да се направи, какво би трябвало да се преглътне, с цел да има такова обединяване бъдеще?
- Според мен би трябвало да се преглътнат, би трябвало да се лимитират две доста разнообразни трендове. Едната е чистото интересчийство, което е доста солидно показано в политиката, даже и в доста по-прилични страни от нашата. А в България е водеща мотивация на доста хора, които вземат участие в политиката, на цели партийни структури, които имат по-скоро бизнес характерност, в сравнение с политическа. Трябва да се охладят пристрастеностите на хора, които влизат в политиката, с цел да печелят, тъй като те са склонни на недостойни взаимни отстъпки, на взаимни отстъпки с полезности в името на пари. Това е към този момент отвън сферата на политическия компромис, да не приказваме, че нормално е и закононарушение.
Трябва да се ограничи възприятието за морална уникалност, което е особено за разнообразни групи в българското дясно. Така да се каже, това са едни взаимно изключващи се морални уникалности. Не може и аз да съм неповторимо честен и вие да сте. Иначе, всеки самичък по себе си е неповторим. Това значително е грях, който ние от ДСБ вкарахме в тялото на десницата в България.След нас същата логичност разви Движение " България на жителите " и не се коалира с никого по същите аргументи, тъй като някак си Даниел Вълчев се оказал неповторимо честен в българската политика. След това, за жалост, " Да, България " подходи по същия метод. Общо взето когато всички, които сме си счупили главата, узреем, се появява идващият със същата логичност и искания. Това ще би трябвало да се преодолее другояче в никакъв случай няма да има единение.
В отмора ли сте от политиката? Искате ли да с върнете на политическата авансцена?
- В отмора - сигурно, тъй като натоварването не може да се съпостави с това, което беше тъкмо преди една година. Почивка дотолкоз, другояче аз се занимавам интензивно с политика, заемам висока позиция в ДСБ. Авансцена? - зависи по какъв начин я разбираме. Мисля, че за прекомерно малко време се качих прекомерно високо и много бързо паднах, по този начин, че не бързам да давам отговор на такива въпроси.
Кога ще са идващите избори?
- Когато реши Бойко Борисов.
Виждате ли някакви вероятности, благоприятни условия, аргументи?
- Напълно непредвидим е и значително абсурден или по-точно Борисов има лична логичност и вътрешен глас за политиката. Така че който тръгне да го планува, сигурно ще сбърка.
- Според вас историята, която се разиграва към Скрипал и бягането по тъча на Борисов от това България да заеме съответна позиция ще му изиграе ли някаква неприятна смешка в дълготраен проект?
- Мен ме е боязън да не изиграе доста неприятна смешка на България. За него не ми пука, почтено казано. Това се трансформира в наклонност, интернационалната конюнктура е такава, че Борисов лека бавно, само че настойчиво, разголва степента на престореност на западната си ориентировка. Как комплицирано се показах - разкрива какъв брой подправена е прозападната му ориентировка и разкрива очевидната му взаимозависимост, която има от фактори отвън Европейски Съюз и НАТО с огромна скорост. Страх ме е, че това ще докара до македонски сюжет, в който западните сътрудници да признаят някогашните комунисти за автеничната прозападна партия.
То се случи един път с Мистър Клийн, както беше прочут Станишев...
- И последствията не бяха положителни за никого.
Какво е общото сред политиката и литературата, за кое би трябвало по-голямо въображение?
- Никога не бях се замислял по въпроса, само че се сетих за един относително малко прочут миг от живота на един от кметове на София, който е бил по днешните показа милиардер. Със славата, която имат и днешните милиардери, обстановката от позиция на публичното мнение е била все едно Васил Божков да стане кмет на София. Както е бил извънредно богат, по този начин е държал децата си извънредно изкъсо и не им е отпускал никакви пари, до момента в който не се е убедил, че и двамата му сина ще се запишат да учат инженерство в Германия, тъй като бил доста обезпокоен да не се отдадат на " двете курви " - литературата и политика. При по този начин заложения въпрос не виждам различен отговор.
Заглавието на романа Ви препраща към Оруел, в " 1984 " историята стартира през априлски ден. Защо 2034- та? И за какво 1 април?
- Никой няма да ми повярва, че четворката най-после не е паралел с Оруел, макар че в действителност не е. Всъщност книгата е писана в интервала 2002-2006-2007. Очевидно съм вкарал датата през 2004 година, с концепцията, че пиша за след 30 години. Денят 1 април си е алегоричен несъмнено. В България е много известна дата, като деня на лъжата, деня на шегата.
Един от безсмъртните цитати от " 1984 " е " Невежеството е мощ ". Как се отнася това към нашата реалност?
- Все по този начин, за това е вечен.
Започвате романа преди 15 години, по кое време в него се появи Православната обществена партия?
- Веднага. Когато се прочете романът, се вижда по кое време е приключен. Той приключва с един същински откъс от 2006 година от вестник " Дневник ". Така че към 2006 година книгата е била с увод и завършек в настоящия си тип. Единствено е ошлайфана и доработвана през 2017 година Православната обществена партия се появи от ден първи с концепцията, че след Българска социалистическа партия следва ПСП, това е една от главните влакна на политическата конспирация в романа.
В него има ли ваши съидейници, пощадили ли сте ги?
- Не. Политически първообраз в книгата няма нито един. Умишлено се постарах по време на последната редакция да не вкарам, да не изневеря на това, което съм правил. Повечето прототипи са житейски. Това са комбинации от характери на хора, които съм познавал тогава преди 15-ина години. Парадоксално, множеството от тях са доста симпатични хора, които са послужили за построяването на отрицателни облици. Явно такава ми е била настройката, както на едно място в книгата загатвам, че в действителност тя има единствено един позитивен воин, останалите са меко казано спорни. И позитивният не е основният.
Кои политици смятате за съидейници?
- Всички, с които се борим за общи цели. Но в българската политика стана много мъчно занятие да дефинираш въобще цели и да се убедиш, че са общи. Това са два разнообразни казуса, които, може би, в персонален проект ме държат на полусъединител в политиката. Единият е, че съвсем не се разискват стратегически цели. Говори се за неща, които са в границите на дни и седмици напред или във безконечното очакване на някакви предварителни избори.
Политическите цели би трябвало да са 10-15 годишни, а не 3 или 6 месечни. Другото е, че неведнъж съм сътрудничил и не преставам да подпомагам с хора, с които имаме декларирани общи цели, въпреки както споделих да са краткосрочни. Твърде постоянно се е случвало да установявам, че тези цели са единствено обществена поръчка, а действителните цели са други – това е казусът с доверието.
Бяхте съдружни сътрудници с Бойко Борисов и партията му. Как преценявате премиера? Става ли за първообраз на разказ?
- Честно казано, мислих си го. Разговарял съм с другари, тъй като мнозина чакаха, че откакто издавам книга и видяха, че става дума за някакъв мастит кмет, имаше едно такова очакване за язвителен облик на господин Борисов, само че това е доста надалеч от истината. Когато са писани множеството абзаци на тази книга, Бойко беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи и не правеше изключително усещане, с изключение на може би с медийно наличие.
Покрай тези въпроси се замислих, истината е, че доста му липсва компактност, като човек, с цел да бъде сериозен първообраз, без значение дали на позитивен или негативен воин. Доста лек род би била книга, в която Бойко е основен воин, тъкмо заради тази липса на компактност и резистентност на характера - някакъв тип лека ирония, пародия, нещо такова. " Тартюф " ми е в главата.
© Георги Кожухаров
Радан Кънев
Как мислите през днешния ден - Реформаторският блок оправда ли присъединяване си във властта? Имаше ли смисъл в " историческия компромис "?
- То и от вчерашна позиция не го оправда, освен от днешна, което не значи, че би трябвало да бъде еднопосочно, по якобински наказан и гилотиниран.
Реформаторският блок беше доста сериозен опит да бъде изцяло обединено дясното отвън ГЕРБ. И той не се случи точно заради дефицита на воля за обединяване. В този смисъл Реформаторският блок е опит за нещо вярно, само че несполучлив опит. Който не се е опитвал, не е бъркал, и който не е бъркал, не е реализирал. Така, че всички, които са влезнали в Реформаторския блок с откровени планове и с чисто сърце, имат цялостното съображение да се гордеят, че са взели участие в този опит. Естествено, би трябвало да осъзнават, че е бил несполучлив, тъй като другояче е нелепост. Ако не разбираш, че е несполучлив няма по какъв начин идващия път да ти се получи.
Политиката е по-особено занятие, в него неуспехите се санкционират сурово, то не е спорт. В спорта може да се провалиш 1000 пъти и да спечелиш на 1001-ия. В политиката се бориш за доверие, не за секунди. Доверие се връща доста мъчно. По тази причина не мисля, че водачи, които не са успявали във значими задания имат лидерско бъдеще. Всеки има своето бъдеще в политиката, в случай че му се въргаля в тази тиня.
Отговорът за историческия компромис има два аспекта. Първият е, че по пътя на този компромис се реализира доста повече, в сравнение с ГЕРБ и Българска социалистическа партия бяха склонни да дадат, тъй като този компромис имаше няколко участника. Но основните бяха ГЕРБ, Движение за права и свободи и президента Плевнелиев, който досега не е коментирал ролята си в него и затова и аз не бих я коментирал, само че не беше маловажна, без да давам оценка позитивна или негативна. Основните играчи бяха Борисов и Местан. Първоначалните условия на компромиса бяха доста по-тежки от това, което се реализира, даже и след провалянето му през декември, доста по-лоши. Така че даже в този му тип, той способства за една дребна, само че основна и необратима крачка, която да даде късмет да се промени правосъдната система.
Шанс, който досега не е е оползотворен. Не е оползотворен, най-много от вътрешните фактори в системата. На последните избори за Висш правосъден съвет се видя, че те не са склонни на революции, меко казано. Дали са склонни на еволюция занапред следва да забележим от активността на новия съвет, изключително от съдийската му гилдия. Към момента и това не са потвърдили. Но, вратата която преди този момент беше затворена, беше отворена.
По-големият въпрос е коства ли си присъединяване в политиката, в случай че ще правиш огромни взаимни отстъпки въобще. Тук отговорът ми е безапелационен, че демократична политика без огромни взаимни отстъпки няма. Ние влизаме в процеса на обединяване на огромния континент на практика в обша държавна конструкция. Процес, който очевидно ще е доста сложен, може би доста дълъг, само че става все по-ясен като посока. Той е съпоставим на това, което се е случило в Съединените щати в средата на 19 век. В интервала сред приемането на Конституцията и Гражданската война. Това е ерата на огромните взаимни отстъпки. Само който познава тази история, може да си показа какъв брой огромни могат да бъдат компромисите в политиката в името на главната цел – мира. Пак американската история от 19 век и безпределно доста образци ни учат, че в политиката цената на несполучливия компромис е войната. А демокрацията е основана с цел да избегне насилието при промяната на властта, а не да сътвори съвършено общество. Перфектно общество няма, няма да има и всеки, който се бори за него, рано или късно става изверг. Защото стремежът към парадайс на земята е извънредно рисков. Като съзнаем, че демокрацията е на първо място път да избегнем насилието вътре в обществото, а компромисите са път да избегнем насилието вътре в обществото и сред страните, тогава разбираме, че отхвърлянето на компромиса в действителност е пързаляне по доста стръмна пързалка, което мнозина са правили с едни и същи резултати.
Компромиси, взаимни отстъпки сред персони... Сега вървите по пътя на обединяването сред, заради казуса с дефинирането, да го назовем десни, демократични, демократични партии. С кои някогашни сътрудници, с кои нови сътрудници си коства да се опита?
- Няма да дам отговор на този въпрос напълно умишлено. Не съм се отдръпнал от лидерска позиция, с цел да вземам решение вместо водачите. Има голяма отговорност, с която са се нагърбили Атанас Атанасов и Христо Иванов. Към момента наподобява сполучливо полагането на една основа. Този вид сложни решения са техни. Каквото имам да приказвам по тези въпроси, го приказвам с Атанас или с управлението на ДСБ, само че един път взето решение го поддържам.
Степента на разширение на едно такова обединяване е задача и отговорност на водачите, тъй като в случай че решението е неприятно, в случай че се окаже прекомерно тясно или прекомерно необятно, го отнасят те, а не някой различен. Това е значимо да се знае. Иначе моето персонално мнение е известно - в случай че една конструкция е задоволително единна, тя може да смели доста тела. Може да прави по-големи взаимни отстъпки. Ако има ясно организационно единение, непознатите тела ще бъдат изхвърлени от единствено себе си, а острите ръбове ще бъдат загладени в общия храносмилателен тракт.
Как се реализира това в такива необятни обединения, примерно като Реформаторския блок?
- И Синята коалиция и Реформаторският блок са неприятни образци, че мъчно се реализира. Съюз на демократичните сили във втората половина на 90-те е известният добър образец, въпреки там цената да беше висока.
Има ли личностни спорове, обиди, които са насъбрани през цялото това коалиране и декоалиране, които пречат на бъдещето коалиране?
- Ако някой се занимава с това да натрупа личностни обиди, да си ги натрупа у дома. Няма място в политиката подобен човек.
Какво би трябвало да се направи, какво би трябвало да се преглътне, с цел да има такова обединяване бъдеще?
- Според мен би трябвало да се преглътнат, би трябвало да се лимитират две доста разнообразни трендове. Едната е чистото интересчийство, което е доста солидно показано в политиката, даже и в доста по-прилични страни от нашата. А в България е водеща мотивация на доста хора, които вземат участие в политиката, на цели партийни структури, които имат по-скоро бизнес характерност, в сравнение с политическа. Трябва да се охладят пристрастеностите на хора, които влизат в политиката, с цел да печелят, тъй като те са склонни на недостойни взаимни отстъпки, на взаимни отстъпки с полезности в името на пари. Това е към този момент отвън сферата на политическия компромис, да не приказваме, че нормално е и закононарушение.
Трябва да се ограничи възприятието за морална уникалност, което е особено за разнообразни групи в българското дясно. Така да се каже, това са едни взаимно изключващи се морални уникалности. Не може и аз да съм неповторимо честен и вие да сте. Иначе, всеки самичък по себе си е неповторим. Това значително е грях, който ние от ДСБ вкарахме в тялото на десницата в България.След нас същата логичност разви Движение " България на жителите " и не се коалира с никого по същите аргументи, тъй като някак си Даниел Вълчев се оказал неповторимо честен в българската политика. След това, за жалост, " Да, България " подходи по същия метод. Общо взето когато всички, които сме си счупили главата, узреем, се появява идващият със същата логичност и искания. Това ще би трябвало да се преодолее другояче в никакъв случай няма да има единение.
В отмора ли сте от политиката? Искате ли да с върнете на политическата авансцена?
- В отмора - сигурно, тъй като натоварването не може да се съпостави с това, което беше тъкмо преди една година. Почивка дотолкоз, другояче аз се занимавам интензивно с политика, заемам висока позиция в ДСБ. Авансцена? - зависи по какъв начин я разбираме. Мисля, че за прекомерно малко време се качих прекомерно високо и много бързо паднах, по този начин, че не бързам да давам отговор на такива въпроси.
Кога ще са идващите избори?
- Когато реши Бойко Борисов.
Виждате ли някакви вероятности, благоприятни условия, аргументи?
- Напълно непредвидим е и значително абсурден или по-точно Борисов има лична логичност и вътрешен глас за политиката. Така че който тръгне да го планува, сигурно ще сбърка.
- Според вас историята, която се разиграва към Скрипал и бягането по тъча на Борисов от това България да заеме съответна позиция ще му изиграе ли някаква неприятна смешка в дълготраен проект?
- Мен ме е боязън да не изиграе доста неприятна смешка на България. За него не ми пука, почтено казано. Това се трансформира в наклонност, интернационалната конюнктура е такава, че Борисов лека бавно, само че настойчиво, разголва степента на престореност на западната си ориентировка. Как комплицирано се показах - разкрива какъв брой подправена е прозападната му ориентировка и разкрива очевидната му взаимозависимост, която има от фактори отвън Европейски Съюз и НАТО с огромна скорост. Страх ме е, че това ще докара до македонски сюжет, в който западните сътрудници да признаят някогашните комунисти за автеничната прозападна партия.
То се случи един път с Мистър Клийн, както беше прочут Станишев...
- И последствията не бяха положителни за никого.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ