Уточнение за пренасянето на църквата от с. Беренде в НИМ
Повод за тези редове е разгорялата се полемика в обществените мрежи, по отношение на преместването на църквата в с. Беренде в Националния исторически музей (НИМ). Много хора изричат подозрение, че не съществува технология, която разрешава преместването в музея без да се увредят стонописите и задирията.
Макар че показах образци с сполучливо пренасяне на монументи, доста по-големи, като да вземем за пример двата египетски храма от долината Абу Симбел в Египет, които са щели да бъдат залети от Асуанския язовир, само че са били преместени по план на ЮНЕСКО, хората не престават да се съмняват. Съществуват обаче технологии още от XIX век. Любопитно е да сезнае, че има голям имперски музей, в който съвсем всички експонати са сполучливо пренесени здания, показват от НИМ.
Както е известно през втората половина на от XIX век огромен музей със международни по значение монументи е белег на имперско великолепие на съществуващите тогава Велики сили. Техните емисари, разузнавачи и научни служащи обират всичко, което може да се задигне, останало от Древен Египет, Рим и Гърция. По този метод са комплектувани значително Ермитажът, Британският музей и Лувъра. Нещо повече. Великите сили постоянно в мирните контракти са включвали клаузи за монументи, които да съобщи победената страна. Така след египетската експедиция на Наполеон в края на от XVIII век, в мирния контракт от 1799 година на Франция трябвало да се прададат всички египетски проучени монументи, в това число и триезичният надпис на „ Розетския камък “, разчетен от Жан Франсоа Шамполион. Той в този момент не е в Лувъра, а в Британския музей.
Когато през 1871 година „ железният” канцлер Ото декор Бисмарк съумява да сплоти десетките немски страни в огромна могъща империя, Германия няма подобен музей. Освен това е закъсняла в разграбването на Египет, Гърция и България и други претъпкани с монументи територии. Но германците не се отчайват и основават проект „ Пергамон Музеум”. В него те плануват, като имат поради положителните връзки с Османската империя и единодушието на османския султан, да им бъдат предадени редица здания. Музеят е бил плануван авансово по този начин, че размера на залите да бъде съобразена с размера на постройките, които ще бъдат пренесени. И германците реализират плана. Музеят е наименуван Пергамски, тъй като взима името на най-добре непокътнатия древногръцки Пергамски олгар от Източна Турция.
От Близкия Изток тук постъпват вратите на Вавилон, както други здания, като византийски църкви. Нито една от тези здания не е развалена, а са пренасени и инсталирани на новото си място. Така че е смешно да се мисли, че България няма опция да придвижи една църквица с размер 4 на 5 метра. Съществуват такива технологии.
Искам да успокоя жителите на с. Беренде, че вместно остарялата черква може да бъде издигната нова, т.е. селото ще има по-нов и по-достъпен храм.
Макар че показах образци с сполучливо пренасяне на монументи, доста по-големи, като да вземем за пример двата египетски храма от долината Абу Симбел в Египет, които са щели да бъдат залети от Асуанския язовир, само че са били преместени по план на ЮНЕСКО, хората не престават да се съмняват. Съществуват обаче технологии още от XIX век. Любопитно е да сезнае, че има голям имперски музей, в който съвсем всички експонати са сполучливо пренесени здания, показват от НИМ.
Както е известно през втората половина на от XIX век огромен музей със международни по значение монументи е белег на имперско великолепие на съществуващите тогава Велики сили. Техните емисари, разузнавачи и научни служащи обират всичко, което може да се задигне, останало от Древен Египет, Рим и Гърция. По този метод са комплектувани значително Ермитажът, Британският музей и Лувъра. Нещо повече. Великите сили постоянно в мирните контракти са включвали клаузи за монументи, които да съобщи победената страна. Така след египетската експедиция на Наполеон в края на от XVIII век, в мирния контракт от 1799 година на Франция трябвало да се прададат всички египетски проучени монументи, в това число и триезичният надпис на „ Розетския камък “, разчетен от Жан Франсоа Шамполион. Той в този момент не е в Лувъра, а в Британския музей.
Когато през 1871 година „ железният” канцлер Ото декор Бисмарк съумява да сплоти десетките немски страни в огромна могъща империя, Германия няма подобен музей. Освен това е закъсняла в разграбването на Египет, Гърция и България и други претъпкани с монументи територии. Но германците не се отчайват и основават проект „ Пергамон Музеум”. В него те плануват, като имат поради положителните връзки с Османската империя и единодушието на османския султан, да им бъдат предадени редица здания. Музеят е бил плануван авансово по този начин, че размера на залите да бъде съобразена с размера на постройките, които ще бъдат пренесени. И германците реализират плана. Музеят е наименуван Пергамски, тъй като взима името на най-добре непокътнатия древногръцки Пергамски олгар от Източна Турция.
От Близкия Изток тук постъпват вратите на Вавилон, както други здания, като византийски църкви. Нито една от тези здания не е развалена, а са пренасени и инсталирани на новото си място. Така че е смешно да се мисли, че България няма опция да придвижи една църквица с размер 4 на 5 метра. Съществуват такива технологии.
Искам да успокоя жителите на с. Беренде, че вместно остарялата черква може да бъде издигната нова, т.е. селото ще има по-нов и по-достъпен храм.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ