Композиторът Развигор Попов на 78 г.: Дай Боже нещата да се преобърнат и да възкръснат спомени и песни за певци чудесни и звуци небесни
Повод отново да почерпи близки и другари има композиторът Развигор Попов, тъй като чества рожден ден. Известният музикант и композитор е роден на 28 май 1940 година в София. Завършва музикалната академия в столицата. Музикалната му кариера започва в състава “Мелоди ” на Емил Димитров. По-късно минава в “Стакато ”, а по-късно и в група “Старт ”, с която има осем албума. През 1979 година стартира да композира детски песни, като най-известната от тях е “Вълкът и седемте козлета ”, изпята дружно със брачната половинка му, певицата Мими Иванова. Двамата през 1990 година основават музикална детска школа в Двореца на децата в София.
По мотив рождения му ден с него се свърза представител на редакцията на “Над 55”. Известният естраден композитор бе извънредно радушен и даде изявление за нашите читатели, които доста го обичат.
- Как сте през днешния ден и вие, и Стефан Димитров, че и Кайли Миноуг, които сте родени в един ден. Какво ви свързва? Кажете си?
- Свързва ни музиката, любовта към песните, хубостта и насладата от живота. Стефан един път беше ми споделил, че когато чуе моя ария, му се коства, че той би я написал по същия метод. Аз му отговорих, че и с мен от време на време става същото.
- Знаете ли, че в този момент по време на нашето европредседателство, с което доста се гордеем, за какво ли, на доста българи им идва да извикат против именитите ни непознати посетители: “Ау, от апетит умирам” - по какъв начин бихте коментирали това?
- Те, музикантите от оркестровите сформира на БНР, към този момент го демонстрираха пред гостите. Да не приказваме за пенсионерите, които фактически постепенно си умират освен от апетит, само че и от неналичието на здравно съответно обслужване. Но за какво ли би трябвало да се оплакваме и да чакаме някой от Европа да ни избави? Всичко е в нашите ръце и се надявам, че скоро ще пристигна време и нашите пенсионери да се разсънят и както гръцките да излязат по улиците и да изкрещят.
- Продължавате доста да работите, само че докога? Какво тъкмо в тези месеци вършиме? И към този момент свърши ли хубавото време за вас, за нас или?
- Чувствам се задоволен да се занимавам с обичаното си занимание - да изсвирвам в пиано-бар на пиано, да съчинявам песните на нашия детски спектакъл при колежа “Любен Гройс”, където преди малко изкарахме премиера на прелестната пиеса от Недялко Йорданов “Страшни смехории и смешни страшки за герои със опашки”. Отзивите бяха единствено суперлативи и съм доста горделив, че и аз бях в екипа, осъществил това. Особено се вълнувам, когато прелестните деца артисти с голямо наслаждение пеят моите песни и се “кефят” на музиката и танците. Осъществяваме една остаряла моя фантазия към този момент пета година да вършим мюзикъли. Но това не е всичко. Предстоят ни годишни концерти с детската ни музикална школа при читалище “Цанко Церковски”, която съществува от 1999 година Много от учениците ни към този момент пораснаха, като някои от тях станаха артисти и музиканти и жънат триумфи в музикални телевизионни формати, по фестивали и състезания, а за тези от тях, които поеха по различен път в живота си, остана умеенето да свирят и пеят, както и любовта към ценностната музика.
- Пътували сте доста по света. Кога и по какъв начин българският пенсионер ще се пребори за по-достойни старини? Знам какъв брой е пенсията на Стефан Димитров, а вашата и на Мими защо стигат?
- Неприятно ми е, а и под достолепието да разясня въпроса за пенсиите ни. Ние сме, както и всички останали пенсионери с пенсии под минимума, само че популярност богу още сме на крайници и можем да работим. Щастливи сме, че нашите деца от вокалната група, ръководена от Мими Иванова - “Талантите на МЛАДОСТ”, печелят непрекъснато влиятелни награди. Между другото, към този момент това ни храни, само че не знаем докога???
- Имате ли куче? Имам някакъв спомен...
- Много обичаме животни и след пекинеза Пуци и трите генерации йоркширски териери, от които последното се спомина на 18 години, повече нямаме сили още веднъж да отглеждаме куче. Това е голяма отговорност и тежко прекарване да загубиш подобен другар, който си обичал, а и той ти е отвръщал със същото.
- Сещате ли се и по кое време за Георги Минчев, за Богомил Гудев, за Жул Леви... Забравени ли са?
- Не единствено за тях, а и за още доста другари поети и музиканти непрекъснато се сещам, освен аз, а и останалите от нашето потомство. За страдание, паметта на медиите ни е къса и последователно имена и творчество потъват в давност. Но това е болест, от която боледуват освен спомените за хора от нашия отрасъл. Масово се не помни всичко скъпо и потъва в потоците нова и нова информация. Изглежда, по този начин ще бъде и отсега нататък, само че дай Боже в миналото нещата да се преобърнат и да възкръснат мемоари и песни за артисти чудесни и звуци небесни.
- И при вас работата и участията евентуално са били постоянно преди всичко и въпреки всичко идва лято, няма ли да му отпуснете края? Как са щерка ви Ина и синът ви Петър, съумяват ли да се осъществят?
- Надявам се скоро да му отпуснем края и най-накрая да си починем край някое море, а щерка ни от дълго време живее в чужбина и твърди, че е щастлива. Синът ми също е пианист, композитор, аранжор, има студио за записи, а най-голямата му наслада е да играе с внука - също Петър.
- Малцина могат да кажат като вас: “Когато се влюбвах, по-лесно ми бе да го изразя с мелодия, в сравнение с с думи” - да чакаме ли нови песни от вас, и то изпълнени от самата Мими Иванова?!
- Отдавна не съм писал песни за Мими и това ми тежи. Обещавам скоро да напиша. Нямате визия какъв брой благополучен ме вършат тези хора, които ни помнят от годините, когато бяхме млади и на върха. Често даже непознати ме стопират с въпроса “Вие не бяхте ли Развигор Попов?”. Аз давам отговор: “Да, БЯХ, само че и към момента съм”. Тогава постоянно те заявяват обичта си към това, което БЯХМЕ, и уповавам се - което сме! Желаем на читателите доста радостно лято! АМИН!!!
Елена КОЦЕВА
/вестник " Над 55 " /
По мотив рождения му ден с него се свърза представител на редакцията на “Над 55”. Известният естраден композитор бе извънредно радушен и даде изявление за нашите читатели, които доста го обичат.
- Как сте през днешния ден и вие, и Стефан Димитров, че и Кайли Миноуг, които сте родени в един ден. Какво ви свързва? Кажете си?
- Свързва ни музиката, любовта към песните, хубостта и насладата от живота. Стефан един път беше ми споделил, че когато чуе моя ария, му се коства, че той би я написал по същия метод. Аз му отговорих, че и с мен от време на време става същото.
- Знаете ли, че в този момент по време на нашето европредседателство, с което доста се гордеем, за какво ли, на доста българи им идва да извикат против именитите ни непознати посетители: “Ау, от апетит умирам” - по какъв начин бихте коментирали това?
- Те, музикантите от оркестровите сформира на БНР, към този момент го демонстрираха пред гостите. Да не приказваме за пенсионерите, които фактически постепенно си умират освен от апетит, само че и от неналичието на здравно съответно обслужване. Но за какво ли би трябвало да се оплакваме и да чакаме някой от Европа да ни избави? Всичко е в нашите ръце и се надявам, че скоро ще пристигна време и нашите пенсионери да се разсънят и както гръцките да излязат по улиците и да изкрещят.
- Продължавате доста да работите, само че докога? Какво тъкмо в тези месеци вършиме? И към този момент свърши ли хубавото време за вас, за нас или?
- Чувствам се задоволен да се занимавам с обичаното си занимание - да изсвирвам в пиано-бар на пиано, да съчинявам песните на нашия детски спектакъл при колежа “Любен Гройс”, където преди малко изкарахме премиера на прелестната пиеса от Недялко Йорданов “Страшни смехории и смешни страшки за герои със опашки”. Отзивите бяха единствено суперлативи и съм доста горделив, че и аз бях в екипа, осъществил това. Особено се вълнувам, когато прелестните деца артисти с голямо наслаждение пеят моите песни и се “кефят” на музиката и танците. Осъществяваме една остаряла моя фантазия към този момент пета година да вършим мюзикъли. Но това не е всичко. Предстоят ни годишни концерти с детската ни музикална школа при читалище “Цанко Церковски”, която съществува от 1999 година Много от учениците ни към този момент пораснаха, като някои от тях станаха артисти и музиканти и жънат триумфи в музикални телевизионни формати, по фестивали и състезания, а за тези от тях, които поеха по различен път в живота си, остана умеенето да свирят и пеят, както и любовта към ценностната музика.
- Пътували сте доста по света. Кога и по какъв начин българският пенсионер ще се пребори за по-достойни старини? Знам какъв брой е пенсията на Стефан Димитров, а вашата и на Мими защо стигат?
- Неприятно ми е, а и под достолепието да разясня въпроса за пенсиите ни. Ние сме, както и всички останали пенсионери с пенсии под минимума, само че популярност богу още сме на крайници и можем да работим. Щастливи сме, че нашите деца от вокалната група, ръководена от Мими Иванова - “Талантите на МЛАДОСТ”, печелят непрекъснато влиятелни награди. Между другото, към този момент това ни храни, само че не знаем докога???
- Имате ли куче? Имам някакъв спомен...
- Много обичаме животни и след пекинеза Пуци и трите генерации йоркширски териери, от които последното се спомина на 18 години, повече нямаме сили още веднъж да отглеждаме куче. Това е голяма отговорност и тежко прекарване да загубиш подобен другар, който си обичал, а и той ти е отвръщал със същото.
- Сещате ли се и по кое време за Георги Минчев, за Богомил Гудев, за Жул Леви... Забравени ли са?
- Не единствено за тях, а и за още доста другари поети и музиканти непрекъснато се сещам, освен аз, а и останалите от нашето потомство. За страдание, паметта на медиите ни е къса и последователно имена и творчество потъват в давност. Но това е болест, от която боледуват освен спомените за хора от нашия отрасъл. Масово се не помни всичко скъпо и потъва в потоците нова и нова информация. Изглежда, по този начин ще бъде и отсега нататък, само че дай Боже в миналото нещата да се преобърнат и да възкръснат мемоари и песни за артисти чудесни и звуци небесни.
- И при вас работата и участията евентуално са били постоянно преди всичко и въпреки всичко идва лято, няма ли да му отпуснете края? Как са щерка ви Ина и синът ви Петър, съумяват ли да се осъществят?
- Надявам се скоро да му отпуснем края и най-накрая да си починем край някое море, а щерка ни от дълго време живее в чужбина и твърди, че е щастлива. Синът ми също е пианист, композитор, аранжор, има студио за записи, а най-голямата му наслада е да играе с внука - също Петър.
- Малцина могат да кажат като вас: “Когато се влюбвах, по-лесно ми бе да го изразя с мелодия, в сравнение с с думи” - да чакаме ли нови песни от вас, и то изпълнени от самата Мими Иванова?!
- Отдавна не съм писал песни за Мими и това ми тежи. Обещавам скоро да напиша. Нямате визия какъв брой благополучен ме вършат тези хора, които ни помнят от годините, когато бяхме млади и на върха. Често даже непознати ме стопират с въпроса “Вие не бяхте ли Развигор Попов?”. Аз давам отговор: “Да, БЯХ, само че и към момента съм”. Тогава постоянно те заявяват обичта си към това, което БЯХМЕ, и уповавам се - което сме! Желаем на читателите доста радостно лято! АМИН!!!
Елена КОЦЕВА
/вестник " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ