Очаква се годишната инфлация да се ускорява през деветте месеца на тази година
Повишената несигурност на цените на съществени първични материали на интернационалните пазари и невъзможността на пазарните участници да дефинират дълготрайното им равновесно равнище поради структурните промени, произлизащи от войната в Украйна, преходът към въглеродна индиферентност в страните от Европейски Съюз и декларираните планове на тези страни да понижат зависимостта си от импорт на енергоизточници от Русия, са аргументи прогнозата за инфлацията да бъде с висока степен на неустановеност.
Това е маркирано в тримесечната макроикономическа прогноза на Българска народна банка, която показва годишни прогнози за съществени макроикономически индикатори за България през настоящата и идващите две години.
Според базисния сюжет на прогнозата, годишната инфлация, измерена посредством изменението на хармонизирания показател на потребителски цени (ХИПЦ), се чака да продължи да се форсира през първите девет месеца на тази година, след което едва да се забави до 9.6% в края на годината (спрямо 6.6% в края на 2021 г.). Възходящата динамичност на потребителските цени ще се дефинира основно от проявлението на директни и косвени резултати по линия на предлагането, свързани с допусканията за значително повишаване на храните, петрола и природния газ на интернационалните пазари, както и с допусканията за продължаващ напредък на годишна база на цените на електрическата енергия за стопанските консуматори. Други фактори с проинфлационно въздействие се чака да бъдат плануваното ускорено повишаване на разноските за труд на единица продукция, както и допусканията за напредък на потребителските цени на промишлените артикули в главните търговски сътрудници на България.
От Българска народна банка чакат през 2022 година
потребителското търсене да продължи да оказва напън за покачване на цените
на базисните съставни елементи на ХИПЦ, само че с намаляващ интензитет, което е в сходство с плануваното закъснение на растежа на частното ползване. По съставни елементи на ХИПЦ максимален принос за инфлацията в края на тази година се чака да има групата на храните, следвана от нехранителните артикули и услугите. Въпреки че цените на транспортните горива се чака да останат относително високи, техният принос за общата инфлация в края на годината ще се намали вследствие на базов резултат от значителното им покачване в края на 2021-а. Групата на административно определяните цени се чака да има невисок позитивен принос за инфлацията. Въпреки нарасналите разноски за произвеждане на електрическа енергия, ВиК услуги и топлинна сила, в базисния сюжет на прогнозата не са включени нараствания на цените на тези услуги за битови консуматори заради липса на публична информация за идни промени на тези цени от страна на регулаторните органи към датата на правенето на прогнозата на националната банка.
Прогнозата на Българска народна банка е, че темпът на повишаване на потребителските цени ще се забави до 3.9% в края на 2023 година и 3.1% в края на 2024 година, като главно въздействие за това оказват техническите допускания за намаляване на интернационалните цени на енергийните артикули (петрол, природен газ, електроенергия). Тези допускания се характеризират със забележителна неустановеност заради нарасналата несигурност на пазарните цени на суровините след началото на войната в Украйна и лимитираната опция на пазарите да дефинират равновесното им равнище заради структурните промени, произлизащи от войната, прехода към въглеродна индиферентност в страните от Европейски Съюз и декларираните планове на тези страни да понижат зависимостта си от импорт на енергоизточници от Русия. Към момента на правене на прогнозата пазарните участници чакат намаляване на цените на енергийните артикули в евро през 2023 и 2024 година, което е допустимо да не отразява протичащите структурни промени на енергийния пазар в Европейски Съюз и по тази линия е допустимо подценяване на инфлационния напън.
Групите на базисните съставни елементи и питателните артикули се чака да продължат да имат максимален позитивен принос за инфлацията през идващите две години в сходство с планувания напредък на разноските за труд на единица продукция и на частното ползване, както и с допусканията за продължаващо повишаване на интернационалните цени на храните. Въпреки че все още на правене на прогнозата не е налична информация за нивото на административно определяните цени през интервала 2023–2024 година, в базисния сюжет е направено допускане, че в средносрочен интервал тези цени ще се покачват в сходство с плануваната динамичност на разноските за труд на компаниите, които създават такива артикули и услуги.
Това е маркирано в тримесечната макроикономическа прогноза на Българска народна банка, която показва годишни прогнози за съществени макроикономически индикатори за България през настоящата и идващите две години.
Според базисния сюжет на прогнозата, годишната инфлация, измерена посредством изменението на хармонизирания показател на потребителски цени (ХИПЦ), се чака да продължи да се форсира през първите девет месеца на тази година, след което едва да се забави до 9.6% в края на годината (спрямо 6.6% в края на 2021 г.). Възходящата динамичност на потребителските цени ще се дефинира основно от проявлението на директни и косвени резултати по линия на предлагането, свързани с допусканията за значително повишаване на храните, петрола и природния газ на интернационалните пазари, както и с допусканията за продължаващ напредък на годишна база на цените на електрическата енергия за стопанските консуматори. Други фактори с проинфлационно въздействие се чака да бъдат плануваното ускорено повишаване на разноските за труд на единица продукция, както и допусканията за напредък на потребителските цени на промишлените артикули в главните търговски сътрудници на България.
От Българска народна банка чакат през 2022 година
потребителското търсене да продължи да оказва напън за покачване на цените
на базисните съставни елементи на ХИПЦ, само че с намаляващ интензитет, което е в сходство с плануваното закъснение на растежа на частното ползване. По съставни елементи на ХИПЦ максимален принос за инфлацията в края на тази година се чака да има групата на храните, следвана от нехранителните артикули и услугите. Въпреки че цените на транспортните горива се чака да останат относително високи, техният принос за общата инфлация в края на годината ще се намали вследствие на базов резултат от значителното им покачване в края на 2021-а. Групата на административно определяните цени се чака да има невисок позитивен принос за инфлацията. Въпреки нарасналите разноски за произвеждане на електрическа енергия, ВиК услуги и топлинна сила, в базисния сюжет на прогнозата не са включени нараствания на цените на тези услуги за битови консуматори заради липса на публична информация за идни промени на тези цени от страна на регулаторните органи към датата на правенето на прогнозата на националната банка.
Прогнозата на Българска народна банка е, че темпът на повишаване на потребителските цени ще се забави до 3.9% в края на 2023 година и 3.1% в края на 2024 година, като главно въздействие за това оказват техническите допускания за намаляване на интернационалните цени на енергийните артикули (петрол, природен газ, електроенергия). Тези допускания се характеризират със забележителна неустановеност заради нарасналата несигурност на пазарните цени на суровините след началото на войната в Украйна и лимитираната опция на пазарите да дефинират равновесното им равнище заради структурните промени, произлизащи от войната, прехода към въглеродна индиферентност в страните от Европейски Съюз и декларираните планове на тези страни да понижат зависимостта си от импорт на енергоизточници от Русия. Към момента на правене на прогнозата пазарните участници чакат намаляване на цените на енергийните артикули в евро през 2023 и 2024 година, което е допустимо да не отразява протичащите структурни промени на енергийния пазар в Европейски Съюз и по тази линия е допустимо подценяване на инфлационния напън.
Групите на базисните съставни елементи и питателните артикули се чака да продължат да имат максимален позитивен принос за инфлацията през идващите две години в сходство с планувания напредък на разноските за труд на единица продукция и на частното ползване, както и с допусканията за продължаващо повишаване на интернационалните цени на храните. Въпреки че все още на правене на прогнозата не е налична информация за нивото на административно определяните цени през интервала 2023–2024 година, в базисния сюжет е направено допускане, че в средносрочен интервал тези цени ще се покачват в сходство с плануваната динамичност на разноските за труд на компаниите, които създават такива артикули и услуги.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ