Тренд: Повишаването на цените е 3 пъти по-голям проблем от COVID според мнозинството българи |
Повишаването на цените се явява главно предизвикателство пред новата власт. Половината от българите считат, че повишаването е с над 20 на 100.
Това записва първото национално представително изследване на „ Тренд “ за тази година, извършено по поръчка на 24 часа от 12 до 19 януари измежду 1004 пълнолетни жители посредством директно полустандатизирано изявление " лице в лице ".
През 2021 година оценката за работата на Народното събрание падна на сериозно ниски равнища, най-много поради невъзможността да излъчи кабинет. Положителните оценки се движиха към 15%, като даже през септември стигнаха до 12 на 100. Отрицателните пък означиха равнища от 77%.
Изборите за 47-то Народно заседание и триумфът му в съставянето на държавно управление водят до растеж в поддръжката към Народното събрание до 29%, а негативните оценки падат до 51%.
Новият кабинет на Кирил Петков се употребява с поддръжката на 39% от всички запитани, като съвсем толкоз (40%) са и тези, които са на противоположната позиция. Стойностите са изцяло сходни с тези, с които стартира и първото служебно държавно управление на Стефан Янев през май предходната година. Симпатизантите на „ Продължаваме промяната “ съвсем единомислещо показват поддръжка към кабинета, до момента в който тези на Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Демократична България “ са по-колебливи – към две трети от тях дават позитивна оценка, а към една пета негативна.
През втората половина на 2021 година президентът Радев беше влезнал в наклонност на повишение на негативните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-много на отговорността, която той носеше за служебното държавно управление. Неминуемо част от общественото неодобрение по отношение на властта, рефлектираше и върху оценките за работата на президента. Президентските избори през ноември съумяха да презаредят в избрана степен доверието към президента и да го възстановят на равнища от преди назначението на служебния кабинет. През януари позитивната оценката за неговата работа е 49%, а негативната 36%.
На отворен въпрос (без авансово заложени опции) респондентите показват като максимален проблем пред България високите цени (44 процентни пункта) с три пъти повече посочвания от втория – пандемията от COVID-19 (12 процентни пункта). На трето място се подрежда корупцията с 11 процентни пункта. По-надолу не престават да преобладават обществените проблеми – повишение на приходите, обедняването и опазването на здравето.
На въпрос с авансово заложени варианти за това кой е първият проблем, с чиито решение би трябвало да се заеме предпочитано новото държавно управление, още веднъж с голяма преднина пред всички останали се подрежда преодоляването на цените (58%). Второто място се дели от преодоляването на пандемията от COVID-19 и ограничения против корупцията с по 15%. Съдебната промяна остава на 4-то място с 4%.
Половината от интервюираните (50%) декларират, че повишаването на цените е с над 20%. Близо една трета (30%) са на мнение, че повишението е сред 10 и 20%. Опцията, че повишаването е сред 5 и 10% е посочена от една десета от запитаните, а единствено 1% декларират, че покачването на цените е под 5 на 100
Само два месеца след последните предварителни парламентарни избори, предстоящо електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат.
„ Продължаваме промяната “ е първа политическа мощ с 26.4% от деклариралите, че ще гласоподават на възможни избори. ГЕРБ остават близо до изборния си резултат с 22.3%. Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са сходни като резултат надлежно с 11.5% и 10.9%. Проучването се организира на територията на страната и не се регистрира капацитетът на обединенията от чужбина, което може да размести позициите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, прецизират социолозите.
Пета политическа мощ остава „ ИТН “ с 8.1% от деклариралите, че ще гласоподават, а шести остават „ Демократична България “ с 6.8%. Регистрираме лек растеж при „ Възраждане “ спрямо изборния им резултат, като партията се употребява с поддръжката на 5.9% от деклариралите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната преграда остават „ Изправи се БГ! Ние идваме “ с 1.9% и Вътрешна македонска революционна организация с 1.1%.
-------
Това записва първото национално представително изследване на „ Тренд “ за тази година, извършено по поръчка на 24 часа от 12 до 19 януари измежду 1004 пълнолетни жители посредством директно полустандатизирано изявление " лице в лице ".
През 2021 година оценката за работата на Народното събрание падна на сериозно ниски равнища, най-много поради невъзможността да излъчи кабинет. Положителните оценки се движиха към 15%, като даже през септември стигнаха до 12 на 100. Отрицателните пък означиха равнища от 77%.
Изборите за 47-то Народно заседание и триумфът му в съставянето на държавно управление водят до растеж в поддръжката към Народното събрание до 29%, а негативните оценки падат до 51%.
Новият кабинет на Кирил Петков се употребява с поддръжката на 39% от всички запитани, като съвсем толкоз (40%) са и тези, които са на противоположната позиция. Стойностите са изцяло сходни с тези, с които стартира и първото служебно държавно управление на Стефан Янев през май предходната година. Симпатизантите на „ Продължаваме промяната “ съвсем единомислещо показват поддръжка към кабинета, до момента в който тези на Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Демократична България “ са по-колебливи – към две трети от тях дават позитивна оценка, а към една пета негативна.
През втората половина на 2021 година президентът Радев беше влезнал в наклонност на повишение на негативните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-много на отговорността, която той носеше за служебното държавно управление. Неминуемо част от общественото неодобрение по отношение на властта, рефлектираше и върху оценките за работата на президента. Президентските избори през ноември съумяха да презаредят в избрана степен доверието към президента и да го възстановят на равнища от преди назначението на служебния кабинет. През януари позитивната оценката за неговата работа е 49%, а негативната 36%.
На отворен въпрос (без авансово заложени опции) респондентите показват като максимален проблем пред България високите цени (44 процентни пункта) с три пъти повече посочвания от втория – пандемията от COVID-19 (12 процентни пункта). На трето място се подрежда корупцията с 11 процентни пункта. По-надолу не престават да преобладават обществените проблеми – повишение на приходите, обедняването и опазването на здравето.
На въпрос с авансово заложени варианти за това кой е първият проблем, с чиито решение би трябвало да се заеме предпочитано новото държавно управление, още веднъж с голяма преднина пред всички останали се подрежда преодоляването на цените (58%). Второто място се дели от преодоляването на пандемията от COVID-19 и ограничения против корупцията с по 15%. Съдебната промяна остава на 4-то място с 4%.
Половината от интервюираните (50%) декларират, че повишаването на цените е с над 20%. Близо една трета (30%) са на мнение, че повишението е сред 10 и 20%. Опцията, че повишаването е сред 5 и 10% е посочена от една десета от запитаните, а единствено 1% декларират, че покачването на цените е под 5 на 100
Само два месеца след последните предварителни парламентарни избори, предстоящо електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат.
„ Продължаваме промяната “ е първа политическа мощ с 26.4% от деклариралите, че ще гласоподават на възможни избори. ГЕРБ остават близо до изборния си резултат с 22.3%. Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са сходни като резултат надлежно с 11.5% и 10.9%. Проучването се организира на територията на страната и не се регистрира капацитетът на обединенията от чужбина, което може да размести позициите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, прецизират социолозите.
Пета политическа мощ остава „ ИТН “ с 8.1% от деклариралите, че ще гласоподават, а шести остават „ Демократична България “ с 6.8%. Регистрираме лек растеж при „ Възраждане “ спрямо изборния им резултат, като партията се употребява с поддръжката на 5.9% от деклариралите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната преграда остават „ Изправи се БГ! Ние идваме “ с 1.9% и Вътрешна македонска революционна организация с 1.1%.
-------
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ