Милена Драгийска от Lidl: Трябват реформи. Местната продукция не успява да покрие потреблението
Повишаването на цените на питателните артикули у нас, инфлацията, възможната интервенция на страната и работата на контролиращите органи са въпросите, които влязоха интензивно в дневния ред на общественото говорене у нас.
Миналата седмица една от веригите - " Лидл България ", даде конференция, на която беше обяснена гледната точка на търговеца. Посланията бяха:
Ритейл бизнесът няма интерес от изкуствено завишаване на цените, тъй като главен принцип на работа в този бранш е, че облага се реализира от оборот.Най-коректно е да се съпоставят потребителски кошници, а не обособени артикули, защото главен метод в ритейл бранша, сходно на доста други, е миксираното ценообразуване. Това значи, че при едни артикули Lidl осъществя облага 5%, при други – 1%, при трети – 1,5%, а при четвърти – не осъществя облага.В съпоставяне с други браншове рентабилността по цялата верига на доставки при храните е ниска. В ритейл бранша в България тя всекидневно варира сред 3% и 5%.
Тезата на " Лидл България " е, че обяснението за цените в България се корени в няколко казуса или фактора:
Недостиг на локалното произвеждане и небалансирана политика на дотации и тласъци за него;По-дълги транспортни пътища за българския пазар, спрямо Централна и Западна Европа;По-малък размер стока: в Германия Lidl поръчва количества за над 3000 магазина, а в България – за 116;20% Данък добавена стойност ставка - една от най-високите в Европа. В Германия тя е 7%, във Франция е 10% и 5,5% - според от стоката, в Италия – 10%, 5% и 4%.
От веригата още веднъж подчертаха, че не начисляват входни, логистични, маркетинг и други такси за българските снабдители.
След презентацията на компанията, публицистите зададоха въпроси, които публикуваме под формата на изявление, като са употребявани и такива, заложени от други медии.
Има ли стесняване в потребителската кошница и спад на потреблението поради по-високите цени? И с какъв брой се е повишила междинната сметка в магазин в София, да вземем за пример?
Милена Драгийска, основен изпълнителен шеф на " Лидл България ": Има смяна в структурата на потреблението. По-висок интерес към промоционални продукти е едното събитие, което води до други провокации към нас и производителите на тези артикули, а точно по какъв начин математически да предвидим потреблението по този начин добре, че да няма липса на тези продукти.
Второто събитие, което виждаме, е връщането към по-чести визити в магазина за по-добро обмисляне на бюджета, вместо извършване на покупки за цяла седмица.
На трето място, броят покупки на касов бон понижава, само че не доста – в случай че преди е имало 12 продукта на бон, в този момент има 11 или 10, т.е. не е на половина. Сумата (средно на бон) се трансформира, само че не надвишава 7-8% нагоре.
Говорите за неналичието на задоволително българско произвеждане като фактор за повишение на цените. Производителите на олио обаче създават в пъти повече, в сравнение с използва България и продават на открито, тъй като е по-скъпо, надлежно отново се образува недостиг и растеж на цената и в България. Тоест това фактор ли е изобщо?
Милена Драгийска: Интересът на производителя да изнася води до понижено предложение тук и повдигане на цената, само че ето образец какво пазарът може да свърши, което никой различен не може. Уплашени предходната година от експлоадирането на войната, всички търговци подсигуряваха олио, без значение от цената.
Последва успокоението на пазара и сега, в случай че сравните брошурите на който и да е търговец, няма седмица без промоция на олио. Защо? Защото тези количества би трябвало да излязат. Ето ви характерен образец, когато има свръхпредлагане, без да има недостиг въпреки това, пазарът самичък, посредством количествата на него, контролира цената.
Ако вземете обаче един продукт като цялото пиле да вземем за пример (б.р. – 6,99 лева за кг в България против 9,76 лева за кг в Германия) ще видите, че когато един отрасъл или произвеждане е по-силно застъпен в България, както е птицевъдството, естествено цената в страната е по-достъпна и крайната цена става по-конкурентна. Което единствено удостоверява нуждата за покриване на вътрешното ползване и да не проспим (реформите) в агросектора през идващите години.
Кашкавалът е измежду цитираните фрапантни образци за разлика сред цената от производител и цена на рафта – от кое място идва повишаването?
Милена Драгийска: Специално при кашкавалите суровината е нещото, което постоянно се подценява. Кашкавалът, който през днешния ден си купувате, е създаден с мляко от ноември месец, тъй като минималният период на зреене е 45 дни. Няма по какъв начин, в случай че през вчерашния ден се е трансформирала цената на млякото, вие на следващия ден да я видите на рафта. В противоположен случай ние няма да дадем справедливата цена към нашия производител, който е произвеждал при други условия, в това число на бензин и на енергийни дотации.
А борсовата цена на тока през последните дни е към 104 евро за MWh, а имаше и дни на 90 и няколко евро за MWh, а ноември бяхме над 365 евро за MWh, имаше и дни над 500 евро/ MWh. Тоест динамичността при партидите, създадени при разнообразни условия, е налице. Процесите зад завесата са комплицирани и не всеки път са забележими за хората, не е и нужно.
Относно съпоставката на цените сред Lidl Германия и Lidl България, по какъв начин ги изчислихте – за съответен артикул, за усреднен от целия подбор или на различен принцип?
Милена Драгийска: Взели сме сравними продукти, които се продават в Lidl България и в Lidl Германия – сравними и като качество, и като грамаж, с цел да може сравнението да е действително.
Това са 21 продукта, които са с най-голяма тежест за българския консуматор и неговия бюджет. Много е значимо да се приказва за потребителска кошница, тъй като всеки, който отиде да пазари, без значение дали тук или на немския пазар, купува няколко неща.
Как сте предиздвикали огромни зеленчукопроизводители като „ Русев и Русев наследник “ и „ Малджански “ да се ангажират да ревизират качеството на по-малки съперници и да основат кооператив?
Драгомир Илиев, търговски шеф: Подобно на вноса от Турция, дали поради някакъв логистичен проблем или политическо решение в съответната страна (б.р. – засяга се взетото, а след това анулирано решение за прекъсване на износа на домати от Турция), прекъсването на даден импорт се отразява и на нас, и на крайния консуматор като дефицит на суровина, нараснали цени и така нататък Затова наше обвързване е да развиваме качествени български снабдители. Какво направиха те? Инвестираха в логистична база и съумяха да привлекат към себе си над 30 дребни и междинни зеленчукопроизводители от региона. С така наречен коопериране и логистичната поддръжка, която те им оказват – тъй като има дребни производители, които не могат да си разрешат хладилни камиони и хранилища – те ни доставят в нашите два логистични склада.
Икономията от мащаба е налице, карат се цялостни хладилни камиони. Обратно, в случай че всеки от тези 30 производителя кара по половин звук продукция, тогава цената ще се усили доста повече.
А за какво не се отразява цената от рухването на бензина и от компенсирането на част от енергийните разноски на производителите?
Милена Драгийска: На въпроса за бензина незабавно може да извадим през това време с какъв брой се подвигнаха заплатите в бранша, т.е. едното компенсира ли другото? Със сигурност не.
Казвате, че Данък добавена стойност е ценообразуващ фактор, който не може да бъде подминат. Смята се обаче, че даже ставката да се понижи, това ще има отражение единствено за държавния бюджет. Предвид настоящето равнище на цените, в случай че се стигне до понижаване на Данък добавена стойност на някои хранителни артикули, това ще смъкне ли в действителност цената им или просто ще давате на страната по-малко пари под формата на налози?
Милена Драгийска: Примерът със смъкването на Данък добавена стойност ставката юли предходната година (б.р. – депутатите вкараха 0% Данък добавена стойност за хляба и брашното) е доста сладкодумен. Както откриха и органите, при смяната от 20 на 0% преимуществото за потребителя е било предадено едно към едно с тази ставка. Мариана Кукушева (бел.р. ръководител на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите неотдавна също разяснява, че преимуществото от понижената ставка на Данък добавена стойност е отишло напълно към потребителя. Но за тях огромният позитив е бил изсветляването на бранша. Но тематиката с данъчния модел е доста комплицирана и ние не се наемаме да разясняваме такова нещо.
Любомир Хърсев, финансов шеф: За цените дава отговор цялата верига на доставки. Важно е освен по какъв начин ще реагира търговецът, а по какъв начин в бъдеще ще работи и производителят с тези понижения и ставки. Всички участници във веригата е доста значимо да съблюдават разпоредбите, да имат правилно отношение.
Имаше ли инспекции от страна на страната във вашата верига и открити ли са проблеми?
Милена Драгийска: Множество инспекции се направиха – част от тях одобряваме като рутинни, само че някои са пъкъл хок.
Любомир Хърсев: Подложени сме на интензивни инспекции за интервала от 15 февруари до 7 март, когато имаме почти 200 в нашите филиали. В момента имаме една инспекция, приключила с два акта, които са от Националната организация за приходите в обект в София. От Национална агенция за приходите са разкрили един кочан с бележки и една книга, които би трябвало да служат, в случай че спре свързаността на касите с Национална агенция за приходите, да се продължи да се продава на кочан (бел. р. вместо да има на всяка каса). Не е бил признат коментарът от наша страна, че той е в касата, която по този начин или другояче постоянно седи отворена, първата каса. Не е бил признат аргументът, че нашият бизнес и модел не разрешава при хиляди клиенти, които минават в магазин, да попълняме нещо на хартия. Това са актове, които ще апелираме.
Милена Драгийска: Друг е въпросът, че в случай че се случи подобен срив в системата, ние с този един кочан ще обработим хората, които са на каса, затваряме магазина и повече поток няма да има, само че това са детайлности.
Любомир Хърсев: Имаме и едно наставление от БАБХ, което също ще апелираме. То е по сигнал на консуматор, който се е почувствал измамен за страна на генезис на наша лична марка кашу. То е създадено за нашата централа, а той се усеща сугестиран, че произходът на кашуто е Германия, което не отговоря на никакви правила – нито по регламентите, които познаваме, нито може по някакъв метод опаковката да докара до тази илюзия. Това също е наставление, което ще апелираме. Проверките не престават.
Какво мислите за непрекъснатите анонси от служебния кабинет, че би трябвало да се разпишат по-подробни правила против нелоялни търговски практики? Последното такова стартирано желание е да се афишира, когато има надценка над 20-25%, а КЗП да я ревизира.
Милена Драгийска: По отношение на нелоялни практики, имайки хармонизирано законодателство с европейското, сигурно не може да твърдим, че няма задоволително написани сформира и учредения.
Въпросът е до каква степен са тествани, какви са анализите, каква е конкретиката и по-късно по какъв метод биват интерпретирани. Разбира се, държавното управление – било служебно, било постоянно – е свободно да вземе каквито реши решения, да ги разиска и показа пред законодателния орган. Принципно очакване на бизнеса в България е преди всевъзможни законодателни промени да има ясна оценка на въздействието, с цел да не се създадат огромни вреди.
По отношение на 20-25%, като имате поради рентабилността при млекопреработвателите и комерсиалните вериги, даже самото жонглиране с това 20% ли да е, 25% ли, е не доста солидно, тъй като разлика от 5% съставлява самата доходност на работа.
Ще има тежка административна процедура, а точно – в случай че имаш желание да продаваш над тази дефинирана надценка, тогава би трябвало да го заявиш пред КЗП, органът да пристигна да ревизира, да зададе въпрос „ Защо “, компанията да даде учредения и тогава да има информация в обществеността, че нещо се продава по-скъпо. Не мога да си показва по какъв начин това ще действа въобще.
Това значи ние в Lidl, да вземем за пример, да назначим не знам какъв брой на брой индивида, които единствено това да вършат – да подават такава информация, a в КЗП да се случва същото – някой да я обработва.
В България действат над 9400 търговски обекта, и тук идваме до идващия забавен детайл – за кого ще съществува това новосъздадено обвързване. Интересно е по какъв начин си го показва администрацията? Ние нямаме нищо срещу всевъзможни решения, значимото е те да бъдат разисквани, в това число с наше присъединяване, да бъдат претеглени действителните резултати от това. Нека тъкмо да забележим къде са проблемите и да вземем съответните ограничения за тях и евентуално е по-добре политиките в агросектора да бъдат на предна линия.
Миналата седмица една от веригите - " Лидл България ", даде конференция, на която беше обяснена гледната точка на търговеца. Посланията бяха:
Ритейл бизнесът няма интерес от изкуствено завишаване на цените, тъй като главен принцип на работа в този бранш е, че облага се реализира от оборот.Най-коректно е да се съпоставят потребителски кошници, а не обособени артикули, защото главен метод в ритейл бранша, сходно на доста други, е миксираното ценообразуване. Това значи, че при едни артикули Lidl осъществя облага 5%, при други – 1%, при трети – 1,5%, а при четвърти – не осъществя облага.В съпоставяне с други браншове рентабилността по цялата верига на доставки при храните е ниска. В ритейл бранша в България тя всекидневно варира сред 3% и 5%.
Тезата на " Лидл България " е, че обяснението за цените в България се корени в няколко казуса или фактора:
Недостиг на локалното произвеждане и небалансирана политика на дотации и тласъци за него;По-дълги транспортни пътища за българския пазар, спрямо Централна и Западна Европа;По-малък размер стока: в Германия Lidl поръчва количества за над 3000 магазина, а в България – за 116;20% Данък добавена стойност ставка - една от най-високите в Европа. В Германия тя е 7%, във Франция е 10% и 5,5% - според от стоката, в Италия – 10%, 5% и 4%.
От веригата още веднъж подчертаха, че не начисляват входни, логистични, маркетинг и други такси за българските снабдители.
След презентацията на компанията, публицистите зададоха въпроси, които публикуваме под формата на изявление, като са употребявани и такива, заложени от други медии.
Има ли стесняване в потребителската кошница и спад на потреблението поради по-високите цени? И с какъв брой се е повишила междинната сметка в магазин в София, да вземем за пример?
Милена Драгийска, основен изпълнителен шеф на " Лидл България ": Има смяна в структурата на потреблението. По-висок интерес към промоционални продукти е едното събитие, което води до други провокации към нас и производителите на тези артикули, а точно по какъв начин математически да предвидим потреблението по този начин добре, че да няма липса на тези продукти.
Второто събитие, което виждаме, е връщането към по-чести визити в магазина за по-добро обмисляне на бюджета, вместо извършване на покупки за цяла седмица.
На трето място, броят покупки на касов бон понижава, само че не доста – в случай че преди е имало 12 продукта на бон, в този момент има 11 или 10, т.е. не е на половина. Сумата (средно на бон) се трансформира, само че не надвишава 7-8% нагоре.
Говорите за неналичието на задоволително българско произвеждане като фактор за повишение на цените. Производителите на олио обаче създават в пъти повече, в сравнение с използва България и продават на открито, тъй като е по-скъпо, надлежно отново се образува недостиг и растеж на цената и в България. Тоест това фактор ли е изобщо?
Милена Драгийска: Интересът на производителя да изнася води до понижено предложение тук и повдигане на цената, само че ето образец какво пазарът може да свърши, което никой различен не може. Уплашени предходната година от експлоадирането на войната, всички търговци подсигуряваха олио, без значение от цената.
Последва успокоението на пазара и сега, в случай че сравните брошурите на който и да е търговец, няма седмица без промоция на олио. Защо? Защото тези количества би трябвало да излязат. Ето ви характерен образец, когато има свръхпредлагане, без да има недостиг въпреки това, пазарът самичък, посредством количествата на него, контролира цената.
Ако вземете обаче един продукт като цялото пиле да вземем за пример (б.р. – 6,99 лева за кг в България против 9,76 лева за кг в Германия) ще видите, че когато един отрасъл или произвеждане е по-силно застъпен в България, както е птицевъдството, естествено цената в страната е по-достъпна и крайната цена става по-конкурентна. Което единствено удостоверява нуждата за покриване на вътрешното ползване и да не проспим (реформите) в агросектора през идващите години.
Кашкавалът е измежду цитираните фрапантни образци за разлика сред цената от производител и цена на рафта – от кое място идва повишаването?
Милена Драгийска: Специално при кашкавалите суровината е нещото, което постоянно се подценява. Кашкавалът, който през днешния ден си купувате, е създаден с мляко от ноември месец, тъй като минималният период на зреене е 45 дни. Няма по какъв начин, в случай че през вчерашния ден се е трансформирала цената на млякото, вие на следващия ден да я видите на рафта. В противоположен случай ние няма да дадем справедливата цена към нашия производител, който е произвеждал при други условия, в това число на бензин и на енергийни дотации.
А борсовата цена на тока през последните дни е към 104 евро за MWh, а имаше и дни на 90 и няколко евро за MWh, а ноември бяхме над 365 евро за MWh, имаше и дни над 500 евро/ MWh. Тоест динамичността при партидите, създадени при разнообразни условия, е налице. Процесите зад завесата са комплицирани и не всеки път са забележими за хората, не е и нужно.
Относно съпоставката на цените сред Lidl Германия и Lidl България, по какъв начин ги изчислихте – за съответен артикул, за усреднен от целия подбор или на различен принцип?
Милена Драгийска: Взели сме сравними продукти, които се продават в Lidl България и в Lidl Германия – сравними и като качество, и като грамаж, с цел да може сравнението да е действително.
Това са 21 продукта, които са с най-голяма тежест за българския консуматор и неговия бюджет. Много е значимо да се приказва за потребителска кошница, тъй като всеки, който отиде да пазари, без значение дали тук или на немския пазар, купува няколко неща.
Как сте предиздвикали огромни зеленчукопроизводители като „ Русев и Русев наследник “ и „ Малджански “ да се ангажират да ревизират качеството на по-малки съперници и да основат кооператив?
Драгомир Илиев, търговски шеф: Подобно на вноса от Турция, дали поради някакъв логистичен проблем или политическо решение в съответната страна (б.р. – засяга се взетото, а след това анулирано решение за прекъсване на износа на домати от Турция), прекъсването на даден импорт се отразява и на нас, и на крайния консуматор като дефицит на суровина, нараснали цени и така нататък Затова наше обвързване е да развиваме качествени български снабдители. Какво направиха те? Инвестираха в логистична база и съумяха да привлекат към себе си над 30 дребни и междинни зеленчукопроизводители от региона. С така наречен коопериране и логистичната поддръжка, която те им оказват – тъй като има дребни производители, които не могат да си разрешат хладилни камиони и хранилища – те ни доставят в нашите два логистични склада.
Икономията от мащаба е налице, карат се цялостни хладилни камиони. Обратно, в случай че всеки от тези 30 производителя кара по половин звук продукция, тогава цената ще се усили доста повече.
А за какво не се отразява цената от рухването на бензина и от компенсирането на част от енергийните разноски на производителите?
Милена Драгийска: На въпроса за бензина незабавно може да извадим през това време с какъв брой се подвигнаха заплатите в бранша, т.е. едното компенсира ли другото? Със сигурност не.
Казвате, че Данък добавена стойност е ценообразуващ фактор, който не може да бъде подминат. Смята се обаче, че даже ставката да се понижи, това ще има отражение единствено за държавния бюджет. Предвид настоящето равнище на цените, в случай че се стигне до понижаване на Данък добавена стойност на някои хранителни артикули, това ще смъкне ли в действителност цената им или просто ще давате на страната по-малко пари под формата на налози?
Милена Драгийска: Примерът със смъкването на Данък добавена стойност ставката юли предходната година (б.р. – депутатите вкараха 0% Данък добавена стойност за хляба и брашното) е доста сладкодумен. Както откриха и органите, при смяната от 20 на 0% преимуществото за потребителя е било предадено едно към едно с тази ставка. Мариана Кукушева (бел.р. ръководител на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите неотдавна също разяснява, че преимуществото от понижената ставка на Данък добавена стойност е отишло напълно към потребителя. Но за тях огромният позитив е бил изсветляването на бранша. Но тематиката с данъчния модел е доста комплицирана и ние не се наемаме да разясняваме такова нещо.
Любомир Хърсев, финансов шеф: За цените дава отговор цялата верига на доставки. Важно е освен по какъв начин ще реагира търговецът, а по какъв начин в бъдеще ще работи и производителят с тези понижения и ставки. Всички участници във веригата е доста значимо да съблюдават разпоредбите, да имат правилно отношение.
Имаше ли инспекции от страна на страната във вашата верига и открити ли са проблеми?
Милена Драгийска: Множество инспекции се направиха – част от тях одобряваме като рутинни, само че някои са пъкъл хок.
Любомир Хърсев: Подложени сме на интензивни инспекции за интервала от 15 февруари до 7 март, когато имаме почти 200 в нашите филиали. В момента имаме една инспекция, приключила с два акта, които са от Националната организация за приходите в обект в София. От Национална агенция за приходите са разкрили един кочан с бележки и една книга, които би трябвало да служат, в случай че спре свързаността на касите с Национална агенция за приходите, да се продължи да се продава на кочан (бел. р. вместо да има на всяка каса). Не е бил признат коментарът от наша страна, че той е в касата, която по този начин или другояче постоянно седи отворена, първата каса. Не е бил признат аргументът, че нашият бизнес и модел не разрешава при хиляди клиенти, които минават в магазин, да попълняме нещо на хартия. Това са актове, които ще апелираме.
Милена Драгийска: Друг е въпросът, че в случай че се случи подобен срив в системата, ние с този един кочан ще обработим хората, които са на каса, затваряме магазина и повече поток няма да има, само че това са детайлности.
Любомир Хърсев: Имаме и едно наставление от БАБХ, което също ще апелираме. То е по сигнал на консуматор, който се е почувствал измамен за страна на генезис на наша лична марка кашу. То е създадено за нашата централа, а той се усеща сугестиран, че произходът на кашуто е Германия, което не отговоря на никакви правила – нито по регламентите, които познаваме, нито може по някакъв метод опаковката да докара до тази илюзия. Това също е наставление, което ще апелираме. Проверките не престават.
Какво мислите за непрекъснатите анонси от служебния кабинет, че би трябвало да се разпишат по-подробни правила против нелоялни търговски практики? Последното такова стартирано желание е да се афишира, когато има надценка над 20-25%, а КЗП да я ревизира.
Милена Драгийска: По отношение на нелоялни практики, имайки хармонизирано законодателство с европейското, сигурно не може да твърдим, че няма задоволително написани сформира и учредения.
Въпросът е до каква степен са тествани, какви са анализите, каква е конкретиката и по-късно по какъв метод биват интерпретирани. Разбира се, държавното управление – било служебно, било постоянно – е свободно да вземе каквито реши решения, да ги разиска и показа пред законодателния орган. Принципно очакване на бизнеса в България е преди всевъзможни законодателни промени да има ясна оценка на въздействието, с цел да не се създадат огромни вреди.
По отношение на 20-25%, като имате поради рентабилността при млекопреработвателите и комерсиалните вериги, даже самото жонглиране с това 20% ли да е, 25% ли, е не доста солидно, тъй като разлика от 5% съставлява самата доходност на работа.
Ще има тежка административна процедура, а точно – в случай че имаш желание да продаваш над тази дефинирана надценка, тогава би трябвало да го заявиш пред КЗП, органът да пристигна да ревизира, да зададе въпрос „ Защо “, компанията да даде учредения и тогава да има информация в обществеността, че нещо се продава по-скъпо. Не мога да си показва по какъв начин това ще действа въобще.
Това значи ние в Lidl, да вземем за пример, да назначим не знам какъв брой на брой индивида, които единствено това да вършат – да подават такава информация, a в КЗП да се случва същото – някой да я обработва.
В България действат над 9400 търговски обекта, и тук идваме до идващия забавен детайл – за кого ще съществува това новосъздадено обвързване. Интересно е по какъв начин си го показва администрацията? Ние нямаме нищо срещу всевъзможни решения, значимото е те да бъдат разисквани, в това число с наше присъединяване, да бъдат претеглени действителните резултати от това. Нека тъкмо да забележим къде са проблемите и да вземем съответните ограничения за тях и евентуално е по-добре политиките в агросектора да бъдат на предна линия.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ