Поведението на “момче-хулиганче” от страна на Facebook ще разпали гнева

Поведението на “момче-хулиганче” от страна на Фейсбук ще разпали гнева на законодателите
(снимка: CC0 Public Domain)

Решението на Фейсбук да попречи на хората да споделят вести в Австралия провокира бурни реакции и занапред ще оказва своето влияние. Мярката беше порицана от законодателите по целия свят. Случилото се носи вероятност за доста огромно, тектонично разбъркване на взаимоотношенията в областта на обществените мрежи и медиите, на държавните управления и новинарските организации.

Официални лица и медийни издатели от Обединеното кралство, Канада, Германия, Съединените щати жигосаха дейностите на Фейсбук по отношение на Австралия, определяйки ги като „ антиконкурентни “. Държавните представители подчертаха нуждата от „ регулаторни ограничения “.

„ Това е един от най-идиотските, само че и надълбоко притеснителни корпоративни ходове в живота ни “, разяснява Джулиан Найт – народен представител, който ръководи комисията по цифрови технологии, просвета, медии и спорт в английския парламент, пред телевизионния оператор Sky News. В изказване, споделено пред, Найт съобщи, че законодателите в Обединеното кралство ще употребяват „ идно ново законодателство, ориентирано към контролиране на фирмите в обществените медии “, с цел да подсигуряват, че платформи като Фейсбук разпространяват „ доверени източници на вести “.

„ Това деяние – това държание на момче-хулиганче – което [Facebook] предприе в Австралия, мисля, ще разпали желанието на законодателите да подхващат дейности “, добави Найт в изявление за Ройтерс. Същото виждане споделя и Дейвид Сицилин, конгресмен и ръководител на антимонополната подкомисията в Народното събрание. „ Ако към момента някому не е станало ясно “, споделя той, дейностите на Фейсбук в Австралия демонстрират, че компанията „ не е съвместима с демокрацията “.

„ Да поставиш цяла страна на колене – да се съгласи с изискванията на Фейсбук – това е безспорното самопризнание за монополна власт “, сподели той в обява в Twitter.

Канадският министър на културното завещание Стивън Гилбо съобщи в Twitter, че „ дейностите на Фейсбук са извънредно безотговорни и са заплашили сигурността на австралийския народ “. „ Ще продължим да напредваме, с цел да въведем заслужено законодателство между [относно взаимоотношенията между] новинарските медии и уеб-гигантите “, добави той.

Издатели от целия свят се възползваха от мотива да обстрелват платформата, която господства в бизнеса с цифрова реклама дружно с Гугъл. В Германия Федерацията на немските издатели на вестници (BDZV) прикани държавните управления да лимитират въздействието на Фейсбук. „ Крайно време е държавните управления по света да лимитират пазарната мощност на платформите “, сподели Дитмар Волф, общоприет управител на BDZV. „ Фактът, че платформата просто затваря страници по своя воля, с цел да ускори политическия напън, демонстрира къде тъкмо в интернет се намира казусът с американския мрежов монопол “, сподели Волф.

Всеобщото неодобрение последва решението на Фейсбук в сряда да забрани на австралийците да намират или споделят вести от локални и интернационалните търговски обекти в „ лицевата книга “. Това бе ескалация на борбата с австралийското държавно управление поради нов закон, който планува да принуди софтуерните компании да заплащат на издателите на вести за наличие, оповестено в обществените мрежи. Споделянето на връзки към вести от австралийски издатели бе лимитирано и отвън страната.
още по тематиката
Фейсбук и Гугъл се борят с издателите по целия свят в продължение на години поради метода, по който демонстрират наличието. Медийните компании, които са изгубили милиарди долари от доходи от реклама в онлайн платформите, настояват, че софтуерните колоси би трябвало да им заплащат за проявление на медийно наличие. Защитниците на платформите споделят, че насочват голяма публика към новинарските уеб страници изцяло гратис.

Междувременно законодателите към този момент подхващат всякакви стъпки за ограничение на силата на платформите на обществените медии в интерес на новинарските организации. Например, новите закони за авторското право в Европейския съюз пожелаха Гугъл да се съгласи да заплаща на френските издатели на вести за тяхното наличие – договорка, която скоро може да бъде повторена другаде.

Дръзкият ход на Фейсбук по отношение на Австралия пристигна след месеци на напрежение с австралийското държавно управление във връзка с оферти закон, прочут като „ Кодекс за договаряне с новинарските медии “. Компанията има вяра, че дава на държавното управление прекалено много пълномощия да взема решение цената, която платформите заплащат за вести и кои издатели ще получават заплащане. Фейсбук също по този начин твърди, че препоръчаният закон пренебрегва цената, която услугите му носят на издателите.

Степента на въздействие на Фейсбук стана ясна, откакто, наред с блокирането на новинарското наличие, мрежата несъзнателно замрази и сметките на пожарната и незабавната помощ, благотворителните организации и държавните здравни организации. После Фейсбук стартира да възвръща страници, които „ не е възнамерявала да блокира “.

„ Това е илюстрация на невероятната мощ на една частна компания, която владее общественото пространство “, сподели Расмус Нилсен, шеф на Института за проучване на публицистиката Ройтерс. „ Много държавни управления и политици по света са загрижени за това и желаят по-пряк политически и регулаторен контрол върху това по какъв начин обществените медии упражняват такава власт “, сподели той пред CNN Business. „ Аз персонално считам, че е много проблематично, че Фейсбук е взела това едностранно решение без предизвестие или без временен интервал. Но това е частна компания с комерсиална цел. Правят това, което имат вяра, че е в техен личен интерес “, добави Нилсен.

Хенри Форе Уокър, ръководител на Британската асоциация на новинарските медии, съобщи, че дейностите на Фейсбук демонстрират за какво регулаторите би трябвало да се координират световно, с цел да основат „ в действителност равни условия за конкуренция сред софтуерните колоси и издателите на вести “. Това, което направи Фейсбук, е „ типичен образец за монополна мощ, която е „ побойникът в учебния двор “, пробвайки се да отбрани господстващото си състояние “, добави Уокър, който е и основен изпълнителен шеф на най-големия английски издател на локални вестници Newsquest.

Както Фейсбук, по този начин и Гугъл през последните няколко години вкараха схеми за възнаграждение на вести, до момента в който управляващите по света обмислят нови закони, с които да държат под надзор обществените медии. Фейсбук, да вземем за пример, сътвори Фейсбук News – раздел, включващ подбрани новинарски истории, където на определени издатели се заплаща за присъединяване.

В опит да изпревари новото законодателство на Австралия, Гугъл възприе напълно друг метод. През последните дни търсачката разгласи партньорства с някои от най-големите медийни организации в страната, в това число News Corp. на Робърт Мърдок и Seven West Media. Системата се споделя News Showcase. Тя дава на издателите надзор върху метода, по който наличието им се показва в платформата. Гугъл споделя, че е подписала контракти с над 500 издателства по целия свят. News Corp. съобщи, че ще способства със наличие за News Showcase от изявления, включително на Wall Street Journal и The Times, като част от контракта си в подмяна на „ обилни заплащания “ от Гугъл.

Но това не значи, че битката е на път да завърши скоро. Изпълнителният шеф на News Corp. Робърт Томсън съобщи по-рано този месец, че „ в Австралия ще бъдат въведени нови условия за търговия “, само че този спор към този момент се разгръща по целия свят “. „ Няма сериозен цифров регулатор където и да било по света, който да не изследва непрозрачността на логаритмите, целостта на персоналните данни, обществената стойност на професионалната публицистика и дисфункционалния пазар на цифрови реклами “, сподели той.

Професор Чарли Бекет, шеф на Polis – медиен мозъчен концерн в Лондонското учебно заведение по стопанска система – споделя, че заплахата при договореностите сред софтуерни компании и огромни издатели е, че те идват за сметка на по-малките организации, които нямат въздействие върху договарянията. „ Така че, в случай че вярвате в [нуждата от] разнообразна, витална журналистическа промишленост, новият метод наподобява не оказва помощ за това “, сподели той пред CNN Business. „ Истинската загуба [за новинарските организации] е фактът, че рекламодателите избират рекламирането в Гугъл и Фейсбук и други мрежи – и са доста по-малко заинтригувани от рекламирането в уебсайтовете на вестници “, сподели Бекет.