Фини като японки
Повечето японки са фини, слаби дами и живеят най-дълго от всички народи - за дамите това е приблизително 86 години, като до най-малко 75-тата си година те са здрави и без съществени увреждания. За информация в България за 2008 година междинната дълготрайност на живота при дамите е 77 години.
Нека се замислим за това какво съставлява японската кухня: обред на постепенно хранене, дребни порции, изразходване на повече риба и морски блага, заменяне на хляба с ориз, приемане на зеленчуци и плодове, слаба термична обработка. Ето в това се крие и тайната на " дребната японка ".
Малките порции
Ако не друго, евентуално най-малко сте опитвали или виждали класическото японско суши. Както знаете, сушито е завършено красиво и се яде на дребни порции. Така очите ни имат опция да се насладят на хубостта, небцето ни да желае да резервира оптимално доста усета и с това понижаваме темпото на хранене - от тук и килограмите. Малките порции постоянно оказват помощ - признайте си, колкото храна си сложим в чинията, толкоз и изяждаме.
Ориз вместо самун
Свареният ориз участва на всяко хранене в Япония, сервиран в дребна купичка. Той има относително ниско наличие на мазнини, съществуване на фибри и комплицирани въглехидрати, които спомагат изгарянето на мазнини. Минерали като селен, цинк, калий дружно с витамин PP (никотинова киселина), работят в позитивна тенденция за нервната система и сърцето.
Много риба, морски артикули
За разлика от множеството меса, рибата участва съществено в кухнята на японците. И до момента в който на нас българите ни се пада среднo по 10 грама риба, при японците става въпрос за над 100 грама на ден. Рибата на практика не съдържа въглехидрати, високото наличие на мастни киселини оказва помощ за положителната памет и разтегливост на тъканите. Особено желани са - сардина, херинга, скумрия, сьомга и риба звук.
Соевите артикули
Японците включват в менюто си постоянно соевото мляко, тофуто и други, които употребявани умерено, могат /макар и спорно/ да заместят алените меса.
Но несъмнено същинският японски е прочут с антиоксидантните си свойства.
Зеленчуци (от семейство Кръстоцветни)
В Японската кухня зеленчукът има почетно място даже и на закуска. Най-често подготвят пипер, зелен боб, моркови, бамбук, тиквички, патладжан, домати, картофи, бяла ряпа, гъби шийтаке, водорасли и спанак. И те не са гарнитурата, а в множеството случаи главното ядене.
Японците употребяват пет пъти повече зеленчуци от семейство Кръстоцветни, чиито ензими са присъщи с това, че защищават от рак и усилват детоксикацията на организма. В това семейство влизат брюкселското зеле, те, карфиола, къдравото зеле, китайското зеле, пащърнака, алабаш, бяла и черна ряпа, репички, хряна и синапа.
Кулинарна обработка
Топлинната обработка е доста къса. Най-често ястията се подготвят с бульони, на пара или с малко рапично олио. Сосове и тежки ястия не са типични, соевият сос обаче - да. Стремежът е храната да резервира оптимално първичния си тип, а от там и питателните си субстанции.
За десерт
Сладкишите се употребяват рядко и то в доста дребни порции. Най-често десертът е някой сезонен плод, а най-хубавият свършек за яденето се счита чаша зелен чай.
Не всичко е потребно. Туршийката
Характерно за трапезата на японците е sukemono - мариновани в солена саламура зеленчуци. Но очевидно даже съществуването на храна цялостна с по този начин нездравословния натрий не съумява да опорочи другояче здравословния режим на японската кухня. Така че може би и ние не би трябвало да се отхвърляме от туршийката. Ама единствено от нея!
Нека се замислим за това какво съставлява японската кухня: обред на постепенно хранене, дребни порции, изразходване на повече риба и морски блага, заменяне на хляба с ориз, приемане на зеленчуци и плодове, слаба термична обработка. Ето в това се крие и тайната на " дребната японка ".
Малките порции
Ако не друго, евентуално най-малко сте опитвали или виждали класическото японско суши. Както знаете, сушито е завършено красиво и се яде на дребни порции. Така очите ни имат опция да се насладят на хубостта, небцето ни да желае да резервира оптимално доста усета и с това понижаваме темпото на хранене - от тук и килограмите. Малките порции постоянно оказват помощ - признайте си, колкото храна си сложим в чинията, толкоз и изяждаме.
Ориз вместо самун
Свареният ориз участва на всяко хранене в Япония, сервиран в дребна купичка. Той има относително ниско наличие на мазнини, съществуване на фибри и комплицирани въглехидрати, които спомагат изгарянето на мазнини. Минерали като селен, цинк, калий дружно с витамин PP (никотинова киселина), работят в позитивна тенденция за нервната система и сърцето.
Много риба, морски артикули За разлика от множеството меса, рибата участва съществено в кухнята на японците. И до момента в който на нас българите ни се пада среднo по 10 грама риба, при японците става въпрос за над 100 грама на ден. Рибата на практика не съдържа въглехидрати, високото наличие на мастни киселини оказва помощ за положителната памет и разтегливост на тъканите. Особено желани са - сардина, херинга, скумрия, сьомга и риба звук.
Соевите артикули
Японците включват в менюто си постоянно соевото мляко, тофуто и други, които употребявани умерено, могат /макар и спорно/ да заместят алените меса.
Но несъмнено същинският японски е прочут с антиоксидантните си свойства.
Зеленчуци (от семейство Кръстоцветни)
В Японската кухня зеленчукът има почетно място даже и на закуска. Най-често подготвят пипер, зелен боб, моркови, бамбук, тиквички, патладжан, домати, картофи, бяла ряпа, гъби шийтаке, водорасли и спанак. И те не са гарнитурата, а в множеството случаи главното ядене.
Японците употребяват пет пъти повече зеленчуци от семейство Кръстоцветни, чиито ензими са присъщи с това, че защищават от рак и усилват детоксикацията на организма. В това семейство влизат брюкселското зеле, те, карфиола, къдравото зеле, китайското зеле, пащърнака, алабаш, бяла и черна ряпа, репички, хряна и синапа.
Кулинарна обработка
Топлинната обработка е доста къса. Най-често ястията се подготвят с бульони, на пара или с малко рапично олио. Сосове и тежки ястия не са типични, соевият сос обаче - да. Стремежът е храната да резервира оптимално първичния си тип, а от там и питателните си субстанции.
За десерт
Сладкишите се употребяват рядко и то в доста дребни порции. Най-често десертът е някой сезонен плод, а най-хубавият свършек за яденето се счита чаша зелен чай.
Не всичко е потребно. Туршийката
Характерно за трапезата на японците е sukemono - мариновани в солена саламура зеленчуци. Но очевидно даже съществуването на храна цялостна с по този начин нездравословния натрий не съумява да опорочи другояче здравословния режим на японската кухня. Така че може би и ние не би трябвало да се отхвърляме от туршийката. Ама единствено от нея!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ