Физик се обяви против всевластието на квантовата механика
Повечето от физиците имат вяра праволинейно в строгия и неизменим набор от закони, които ръководят Вселената. Но има и физици, които не се боят да признаят, че опознаването на земния свят и Вселената е като беленето на безконечен лук – колкото повече белим – толкоз повече има за белене...
„ Това, което постоянно назоваваме закони на физиката, в действителност са просто поредни математически теории, които наподобява съответстват с някои елементи на природата. Тези закони на физиката са предопределени да опишат нашата споделена действителност, даже в случай че те „ еволюират с подобряването на нашето емпирично знание за Вселената “. Това написа теоретичният физик Санкар Дас Сарма в авторската си колонка в New Scientist. „ Въпреки че доста учени акцентират ролята си за откриване на тези висши закони, аз просто нямам доверие, че те съществуват “ – декларира той.
Санкар Дас Сарма e американски научен физик на кондензираната материя. Работил е в необятните проучвателен тематики на теоретичната физика, физика на кондензираната материя, статистическата механика, квантовата физика и квантовата информация. Член е на катедрата по физика в Университета на Мериленд, Колидж Парк от 1980 година
Преди новаторските – и в последна сметка незавършени – опити на Алберт Айнщайн да сътвори „ доктрина за всичко “ и всички последвали скокове в области като квантовата механика, безапелационен е физикът, сходно изказване не би изглеждало необичайно. Според Сарма е „ изумително “, че хората въобще „ могат да осмислят някои аспекти на Вселената посредством законите на физиката “.
„ Когато откриваме повече за природата, можем да усъвършенстваме описанията си за нея, само че тя няма край “, написа той. „ Като беленето на безконечен лук е – колкото повече белим, толкоз повече има за белене. “
По отношение на концепцията за мултивселената или съществуването на безконечен брой вселени, Сарма недоумява по какъв начин хората биха могли да имат такова надменност и да си показват, че очевидните правила, които наподобява ръководят нашата действителност, ще се ползват във всяка Вселена.
Сарма се опира и на теоретични причини, които удрят квантовата механика. Той я разказва като „ по-скоро набор от правила, които използваме, с цел да изразим нашите закони, вместо да е висш закон “. В нея остават прекалено много мистерии и променливи, с цел да се счита тази по този начин наречена фундаментална доктрина за свещена.
„ Трудно е да си представим, че след хиляда години физиците към момента ще употребяват квантовата механика като главно изложение на природата “, продължава той. „ Нещо друго би трябвало да размени квантовата механика до тогава, както самата квантова механика размени Нютоновата механика. “
Каква може да е тази подмяна – Сарма отхвърля да предвижда. Но все пак той не вижда „ особена причина нашето изложение на това по какъв начин наподобява, че работи физическата Вселена да доближи своя връх ненадейно при започване на 21 век и да остане вечно в квантовата механика. " „ Това би било в действителност депресираща мисъл “ - прибавя той!
Източник
„ Това, което постоянно назоваваме закони на физиката, в действителност са просто поредни математически теории, които наподобява съответстват с някои елементи на природата. Тези закони на физиката са предопределени да опишат нашата споделена действителност, даже в случай че те „ еволюират с подобряването на нашето емпирично знание за Вселената “. Това написа теоретичният физик Санкар Дас Сарма в авторската си колонка в New Scientist. „ Въпреки че доста учени акцентират ролята си за откриване на тези висши закони, аз просто нямам доверие, че те съществуват “ – декларира той.
Санкар Дас Сарма e американски научен физик на кондензираната материя. Работил е в необятните проучвателен тематики на теоретичната физика, физика на кондензираната материя, статистическата механика, квантовата физика и квантовата информация. Член е на катедрата по физика в Университета на Мериленд, Колидж Парк от 1980 година
Преди новаторските – и в последна сметка незавършени – опити на Алберт Айнщайн да сътвори „ доктрина за всичко “ и всички последвали скокове в области като квантовата механика, безапелационен е физикът, сходно изказване не би изглеждало необичайно. Според Сарма е „ изумително “, че хората въобще „ могат да осмислят някои аспекти на Вселената посредством законите на физиката “.
„ Когато откриваме повече за природата, можем да усъвършенстваме описанията си за нея, само че тя няма край “, написа той. „ Като беленето на безконечен лук е – колкото повече белим, толкоз повече има за белене. “
По отношение на концепцията за мултивселената или съществуването на безконечен брой вселени, Сарма недоумява по какъв начин хората биха могли да имат такова надменност и да си показват, че очевидните правила, които наподобява ръководят нашата действителност, ще се ползват във всяка Вселена.
Сарма се опира и на теоретични причини, които удрят квантовата механика. Той я разказва като „ по-скоро набор от правила, които използваме, с цел да изразим нашите закони, вместо да е висш закон “. В нея остават прекалено много мистерии и променливи, с цел да се счита тази по този начин наречена фундаментална доктрина за свещена.
„ Трудно е да си представим, че след хиляда години физиците към момента ще употребяват квантовата механика като главно изложение на природата “, продължава той. „ Нещо друго би трябвало да размени квантовата механика до тогава, както самата квантова механика размени Нютоновата механика. “
Каква може да е тази подмяна – Сарма отхвърля да предвижда. Но все пак той не вижда „ особена причина нашето изложение на това по какъв начин наподобява, че работи физическата Вселена да доближи своя връх ненадейно при започване на 21 век и да остане вечно в квантовата механика. " „ Това би било в действителност депресираща мисъл “ - прибавя той!
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ