Повечето имами в Германия идват от чужбина. Новият ислямски колеж

Повечето имами в Германия идват от чужбина. Новият ислямски лицей в Оснабрюк цели да промени това. Един от целите е битката против екстремизма.

" Това е стъпка в вярната посока ", споделя Ендер Четин, който е наследник на турски мигранти, роден и израснал в Берлин. Той е измежду първите, записали се да учат в " Ислямския лицей " в Оснабрюк, който отваря порти през днешния ден. Четин, който и до момента е работил като имам, е уверен, че образованието на имами в Германия е добра концепция.
Редакцията предлага
Ислямският лицей среща поддръжка и на най-високо равнище - от страна на министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер, който дава отговор за религиозните въпроси. По негови думи, откриването на колежа е добра вест за мюсюлманите в Германия. Той изрази и увереността си, че в бъдеще ислямската вяра в Германия ще дава отговор в доста по-голяма степен на упованията на живеещите във Федералната република мюсюлмани. А и ще се стигне до ограничение на " вносния ислям ", който е доминиран от Турция и от най-голямото ислямско съдружие в Германия " Дитиб ".

Обучението ще е на немски

Идеята за откриването на колежа е на откриватели на исляма от университета в Оснабрюк и на немски мюсюлмани с босненски генезис. В плана вземат участие сдружения, които съставляват към 500 от 2 500-те джамии в Германия. Концепцията бе показана през октомври 2020-а година в Берлин от ръководителя на колежа Еснаф Бегич - ислямски свещеник, произхождащ от Босна, и от професора по ислямска теология в университета в Оснабрюк Бюлент Уджар. Първоначалните упования бяха колежът да бъде открит при започване на 2021-а година, само че пандемията отсрочи откриването с няколко месеца - до през днешния ден.

25-има души са се записали за двегодишния курс в колежа за образование на имами. Още 25-има дами и мъже са включени в курсовете за напреднали. Особеното в тази ситуация е, че ще се учи само и единствено на немски. А тези, които към този момент са приключили теология в някой университет, ще имат опция да подобрят качествата си за работа с хората. Това е сравнимо с образованието на бъдещите католически и протестантски духовници, които след академичното си обучение се учат и на практическа работа с богомолците.

Доказателство за значимостта на колежа в политически проект е финансирането на активността му, в което вземат участие и Федералното министерство на вътрешните работи, и провинция Долна Саксония - те са отпуснали 5,5 милиона евро за петгодишен интервал.

Обучаващите се са " пъстра комбинация "

Професорът по ислямска теология Уджар отбелязва, че записалите се в колежа съставляват " пъстра комбинация ", що се отнася до техния етнически генезис и до принадлежността им към мюсюлмански сдружения. " Имаме мюсюлмани с турски, арабски и босненски генезис, както и хора, които са били с друго изповедание, само че са минали към исляма ", споделя той пред Дъждовни води. Делът на дамите е 20 %.

По думите на Уджар, образованието ще сътвори " главните предпоставки " за работа със съответната общественост, като приключилите ще овладеят педагогичен, литургични и проповеднически умения на немски език. В значително случаи миряните не схващат до дъно своите имами, а това води до проблеми в връзката. Особено в случай че имамите останат неразбрани от младежите, те могат да се извърнат към екстремистки групировки в мрежата.

" Имаме неповторимата опция да организираме образованието на имами в Германия в сходство с потребностите на хората в джамиите ", споделя за Дъждовни води ръководителят на Централния съвет на мюсюлманите Айман Мазиек. А Ендер Четин е уверен, че в тази ситуация става дума за повратна точка в история на мюсюлманите в Германия. Той счита, че в бъдеще ползата към този тип образование единствено ще пораства. На базата на усещанията си от срещи с възпитаници Четин отбелязва, че усеща по какъв начин младите " от ден на ден и повече избират немския език, когато желаят да приказват за своята вяра ".