Лешоядова токачка
Повечето хора си спомнят кино лентата на Алфред Хичкок Птиците, в който нападателни пернати атакуват хората и трансформират живота им в призрачен сън онлайн. Тази визия мощно се опълчва на построения в човешкото схващане облик на птиците като безопасен скотски тип, символизиращ свободния дух и осъществената фантазия на индивида да полети.
Ако обаче се вгледаме по-внимателно в птичето царство ще забележим, че гениалният режисьор е бил напълно прав, показвайки ни и друга страна на симпатичните летци. Те могат да бъдат ненадейно страховити хищници. Пример за това е Лешоядовата токачка.
Сухите научни описания показват лешоядовата токачка като приблизително огромна птица от фамилията на Токачките, на латински Acryllium Vulturinum и са единствен представител на своя жанр. Могат да бъдат видяни в североизточните елементи на Африка. Ареалът им обгръща Сомалия, Кения, Етиопия, до северната част на Танзания.
Лешоядовата токачка е с 70 сантиметра дълго тяло и също по този начин дълъг врат. Прилича образно на лешояда и по тази причина се назовава по този начин. Това е стадна птица, ятата, в които се събират, наброяват към 25 екземпляра.
Наблюденията демонстрират, че лешоядовите токачки са доста нападателно настроени. Въпреки че се хранят и със семена, те заедно ловуват другите птици или по-дребните измежду бозайниците. Змиеподобните вратове и алените очи провокират неприятни асоциации.
Ако някой наруши землището им, те го атакуват. Това се случва даже на хората. Птиците имат доста остри човки и шпори и при нахлуване могат да наранят съществено и индивида.
Най-вероятно заради тази причина човешките им съседи са деликатни с тях и са ги присъединили във фолклорните си истории. Смята се, че злите духове намират кей в тези токачки и по тази причина те са по този начин нападателни.
Всъщност тъкмо този тип евентуално е еволюирал по този метод поради характерните условия на живот, тъй като разреда на Кокошкоподобните, които са опитомени от дълго време, и сродните дивечови птици от рода на фазаните, пауните, пуйките и пъдпъдъците, са изгубили или въобще не са придобивали такива привички.
