Легендата за Кумари Кандам и свързването й с изгубения континент Лемурия
Повечето хора са осведомени с историята за Атлантида, само че има и друга, въпреки и по-слабо известна, която много я прилича – тази за изгубения континент Лемурия, постоянно свързван с легендата за Кумари Кандам.
Името „ Лемурия “ идва от 19 век. Английският геолог Филип Склатър бил заинтригуван от съществуването на вкаменелости от лемури в Мадагаскар и Индия, само че такива не били открити в Африка и Близкия Изток. В публикацията си от 1864 година, наречена „ Бозайниците на Мадагаскар “, Склатер допуска, че Мадагаскар и Индия в миналото са били част от доста по-голям континент, който той назовава Лемурия. Теорията му е призната от научната общественост, тъй като тя частично изяснява мигрирането на лемурите от Мадагаскар в Индия (или обраното) в антични времена. С възникването на актуалните разбирания за тектонските плочи и придвижванията им, теорията на Склатер била отхвърлена, само че концепцията за загубен континент остава, а някои към момента имат вяра, че Лемурия фактически е бил континент съществувал в предишното.
Предполагаемото разположение на Кумари Кандам
Една такава група хора са тамилските националисти. Терминът „ Кумари Кандам “ се появява за първи път през 15 век в “ Канда Пуранам “ – тамилската версия на „ Сканда Пуранам “. Според историите, в миналото имало земя, която била погълната от морето. Когато разказите за Лемурия достигнали до Индия, страната минала през интервал, в който фолклорът станал част от историята и се приемал като факт. В резултат на това, хората почнали да имат вяра, че Лемурия е Кумари Кандам – митичен загубен континент на античната тамилска цивилизация, който се намирал в Индийския океан.
Някои настояват, че царете, управлявали Кумари Кандам, били управници на целия индийски континент и че тамилската цивилизация е най-древната в света. Когато Кумари Кандам потопен, хората, които го обитавали, се разпръснали и основали разнообразни цивилизации. От тук потегля и вярването, че изгубеният континент е люлката на човешката цивилизация.
Но какъв брой истина има в историята за Кумари Кандам? Според откривателите в Националния институт по океанография в Индия, равнището на морското ниво е било по-ниско с към 100 метра преди към 14 500 години и с 60 метра преди към 10 000 години. Следователно е изцяло допустимо да е имало връзка сред Шри Ланка и континентална Идния. Тъй като световното стопляне се нараснало преди към 12 000 години, възходящите равнища на морските води довели до периодически наводнения. Възможно е тези наводнения да са потопили цели селища, ситуирани по крайбрежните зони на Индия и Шри Ланка.
Едно доказателство, употребявано в поддръжка на съществуването на Кумари Кандам, е Адамовият мост, който е формиран от пясък, дребни камъчета и корали, и който свързва континенталната част на Индия с Шри Ланка. Това се поддържа и от друга антична легенда – санскритският епос „ Рамаяна “ споделя историята за Сита, брачната половинка на Рама, която била пленена на остров Ланка. Рама построява мост, по който да премине с армията си и да доближи до Ланка.
Адамовият мост
Както при множеството легенди, наподобява, че има известна доза истина в легендите за Кумари Кандам, само че какъв брой – към момента следва да бъде разгадано.
