Още за подсладителите
Повечето хора, които се интересуват от здравословно хранене към този момент имат едно на разум за страничните (д)ефекти на аспартама – най-широко употребяваният сурогат на захарта. На дневен ред обаче остава въпросът какви са другите възможности му, в случай че по някакви аргументи не можем или не желаеме да използваме елементарни захари, в това число и най-здравословните като мед, кленов сироп и меласа.
Най-общо подсладителите, които можем да срещнем в питателните артикули или под формата на добавка се разделят на два типа – естествени и синтетични. Вече упоменатия Аспартам спада към синтетичните, дружно с Ацелуфам К, Захарина и Цикламата. Какво е общото сред тях с изключение на химичния генезис? Всички те са стотици пъти по-сладки от захарта и не се усвояват от организма, което значи, че калорийната им стойност е равна или близка до нула. Звучи отлично, само че точно в това е скритата заплаха от тях. Съществуват съществени подозрения, че тези субстанции се натрупват в органите ни и могат да провокират рак.
Например Цикламатът (Е952) в стомашно-чревният тракт се разгражда до циклахексаламин – вещество с потвърден канцерогенен резултат за опитните животни, а евентуално и за нас хората. Заради това още през 1970 година този подсладител е неразрешен в Съединени американски щати, а по-късно и в доста страни на Европейски Съюз. У нас обаче се използва всеобщо в хранителни артикули, безалкохолни питиета и подслаждащи таблетки. Най-опасен е за бъбречно заболели, бременни и кърмачки.
Подобни данни има и за Захарина (Е954), които се извлича от канцерогенното вещество толуен. За него Американската организация по сигурност на храните взема решение единствено да изписва предизвестие на опаковката му, сходно на никотиновите произведения, че „ Сериозно вреди на вашето здраве ”. Съмненията са, че провокира рак на пикочния мехур, защото се изхвърля с урината.
Ацелуфам К - вторият по известност неестествен подсладител в безалкохолните питиета след Аспартама, също е подозиран в канцерогенност, само че до момента без съществени доказателства. Едно обаче е несъмнено – в организма този подсладител се разпада до метилов етер, които пречи на работата на сърцето и аспарогенова киселина, която превъзбужда нервната система.
А в този момент да поговорим за усета. Изкуствените подсладители наподобяват усета на захарта...но не напълно. Захаринът и Ацелуфам К имат метално-нагарчащ усет, а цикмалата – прелестно сладостен в първия миг, който след секунди се заменя с противен остатъчен мирис. Затова в множеството хранителни артикули подсладителите се комбинират, с цел да се компенсират взаимно вкусовите им дефекти.
Продължава:
Още за подсладителите - II
Най-общо подсладителите, които можем да срещнем в питателните артикули или под формата на добавка се разделят на два типа – естествени и синтетични. Вече упоменатия Аспартам спада към синтетичните, дружно с Ацелуфам К, Захарина и Цикламата. Какво е общото сред тях с изключение на химичния генезис? Всички те са стотици пъти по-сладки от захарта и не се усвояват от организма, което значи, че калорийната им стойност е равна или близка до нула. Звучи отлично, само че точно в това е скритата заплаха от тях. Съществуват съществени подозрения, че тези субстанции се натрупват в органите ни и могат да провокират рак.
Например Цикламатът (Е952) в стомашно-чревният тракт се разгражда до циклахексаламин – вещество с потвърден канцерогенен резултат за опитните животни, а евентуално и за нас хората. Заради това още през 1970 година този подсладител е неразрешен в Съединени американски щати, а по-късно и в доста страни на Европейски Съюз. У нас обаче се използва всеобщо в хранителни артикули, безалкохолни питиета и подслаждащи таблетки. Най-опасен е за бъбречно заболели, бременни и кърмачки.
Подобни данни има и за Захарина (Е954), които се извлича от канцерогенното вещество толуен. За него Американската организация по сигурност на храните взема решение единствено да изписва предизвестие на опаковката му, сходно на никотиновите произведения, че „ Сериозно вреди на вашето здраве ”. Съмненията са, че провокира рак на пикочния мехур, защото се изхвърля с урината.
Ацелуфам К - вторият по известност неестествен подсладител в безалкохолните питиета след Аспартама, също е подозиран в канцерогенност, само че до момента без съществени доказателства. Едно обаче е несъмнено – в организма този подсладител се разпада до метилов етер, които пречи на работата на сърцето и аспарогенова киселина, която превъзбужда нервната система.
А в този момент да поговорим за усета. Изкуствените подсладители наподобяват усета на захарта...но не напълно. Захаринът и Ацелуфам К имат метално-нагарчащ усет, а цикмалата – прелестно сладостен в първия миг, който след секунди се заменя с противен остатъчен мирис. Затова в множеството хранителни артикули подсладителите се комбинират, с цел да се компенсират взаимно вкусовите им дефекти.
Продължава:
Още за подсладителите - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ