България отчита ръст на пострадалите по време на работа, от КНСБ поднесоха венци на мемориала в памет на загиналите работници
Повече трудови злопoлуки в България през първото тримесечие на годината регистрира Националният застрахователен институт.
Инцидентите са се нараснали с 6,5% в съпоставяне със същия интервал на м.г. През цялата 2022г. в страната ни са станали 2141 трудови злополуки на работното място, а 441 - при отиване или връщане от работа. Смъртните злополуки са били 84, предава БНР.
От изнесените данни оказва се, че нарастването се дължи най-много на по-големия трудов травматизъм при мъжете, като злополуките при тях през 2023 година са 374, при 340 при започване на предходната година. По отношение на тежестта на трудовите катастрофи няма смяна спрямо предходната година. Непроменено остава и времето, належащо за възобновяване на служащите и чиновниците след случай - към 35 календарни дни.
През 2023 година икономическите действия с максимален трудов травматизъм са „ търговия на едро “ /без търговията с коли и мотоциклети/ и „ обучение “ - с по 43 случая, следвани от „ държавно ръководство “ (42) и „ сухопътен превоз “(32).
В международен мащаб към три милиона индивида всяка година умират поради злополуки по време на работа, а десетки милиони страдат от пострадвания и влошено здраве. За това сигнализира Международната конфедерация на профсъюзите, по чиято самодейност се отбелязва Световният ден за сигурност и здраве при работа.
На 28 април тази година синдикатите по целия свят насочват вниманието към риска, който крие работата с токсични химикали, както и дългите часове на стрес и изтощеност на работното място.
Членовете на един от най-големите синдикати у нас КНСБ ще почетат през днешния ден /28.04/ жертвите на ракови болести, породени при работа в среда, съдържаща азбест. Припомнят, че азбестът е недодялан, нишковиден материал, който се употребява за изолираност на тръби, покриви и други материали за строителството. Когато тези материали се разрушават или унищожават, доста дребни нишки на азбест се освобождават във въздуха и могат да бъдат елементарно вдишани от работещите или хората наоколо.
По-голямата част от изложените на азбест правят действия по разрушение, реорганизация, саниране или поддръжка на здания. България е забранила вноса, производството и използването на всички азбестови нишки и азбестосъдържащи артикули от 1 януари 2005 година, напомнят от още синдиката.
Освен безспорната вредата, която крие продължителното излагане на токсични материали по време работа, едни от най-масовите нездравословни фактори за здравето на трудещите се в страната ни остават свръхнатоварването, стресът на работното място и изключително нездравословната среда – споделя специалистът по трудово право доктор Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.
„ През последните години колкото и да се пробват предприятията в България да усъвършенстват изискванията на труд, те всеобщо остават незадоволително съответни към наредбите и законовите условия за даване на безвредни условия.Все още има доста структури и институции, където хората работят с неприятно осветяване, звук, разнообразни замърсявания, в недобри ергономични условия, не положително съоръжение за работа, което с струпване се отразява на здравето. И като прибавим и полагането на ексклузивен труд, заради разнообразни аргументи и най-много неналичието на фрагменти, хората стават все по-заети и по-заети. Работата в неприятни условия неизбежно се отразява на физическото и психическото им здраве, а също по този начин и на връзките в фамилията ", посочи Капитанов.
.jpg )
Снимки: Булфото
Инцидентите са се нараснали с 6,5% в съпоставяне със същия интервал на м.г. През цялата 2022г. в страната ни са станали 2141 трудови злополуки на работното място, а 441 - при отиване или връщане от работа. Смъртните злополуки са били 84, предава БНР.
От изнесените данни оказва се, че нарастването се дължи най-много на по-големия трудов травматизъм при мъжете, като злополуките при тях през 2023 година са 374, при 340 при започване на предходната година. По отношение на тежестта на трудовите катастрофи няма смяна спрямо предходната година. Непроменено остава и времето, належащо за възобновяване на служащите и чиновниците след случай - към 35 календарни дни.
През 2023 година икономическите действия с максимален трудов травматизъм са „ търговия на едро “ /без търговията с коли и мотоциклети/ и „ обучение “ - с по 43 случая, следвани от „ държавно ръководство “ (42) и „ сухопътен превоз “(32).
В международен мащаб към три милиона индивида всяка година умират поради злополуки по време на работа, а десетки милиони страдат от пострадвания и влошено здраве. За това сигнализира Международната конфедерация на профсъюзите, по чиято самодейност се отбелязва Световният ден за сигурност и здраве при работа.
На 28 април тази година синдикатите по целия свят насочват вниманието към риска, който крие работата с токсични химикали, както и дългите часове на стрес и изтощеност на работното място.
Членовете на един от най-големите синдикати у нас КНСБ ще почетат през днешния ден /28.04/ жертвите на ракови болести, породени при работа в среда, съдържаща азбест. Припомнят, че азбестът е недодялан, нишковиден материал, който се употребява за изолираност на тръби, покриви и други материали за строителството. Когато тези материали се разрушават или унищожават, доста дребни нишки на азбест се освобождават във въздуха и могат да бъдат елементарно вдишани от работещите или хората наоколо.
По-голямата част от изложените на азбест правят действия по разрушение, реорганизация, саниране или поддръжка на здания. България е забранила вноса, производството и използването на всички азбестови нишки и азбестосъдържащи артикули от 1 януари 2005 година, напомнят от още синдиката.
Освен безспорната вредата, която крие продължителното излагане на токсични материали по време работа, едни от най-масовите нездравословни фактори за здравето на трудещите се в страната ни остават свръхнатоварването, стресът на работното място и изключително нездравословната среда – споделя специалистът по трудово право доктор Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.
„ През последните години колкото и да се пробват предприятията в България да усъвършенстват изискванията на труд, те всеобщо остават незадоволително съответни към наредбите и законовите условия за даване на безвредни условия.Все още има доста структури и институции, където хората работят с неприятно осветяване, звук, разнообразни замърсявания, в недобри ергономични условия, не положително съоръжение за работа, което с струпване се отразява на здравето. И като прибавим и полагането на ексклузивен труд, заради разнообразни аргументи и най-много неналичието на фрагменти, хората стават все по-заети и по-заети. Работата в неприятни условия неизбежно се отразява на физическото и психическото им здраве, а също по този начин и на връзките в фамилията ", посочи Капитанов.
Снимки: Булфото
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ