Нов закон ще защитава длъжниците от „тормоза“ на колекторите
Повече правила на пазара за проблематични заеми планува нов закон за лицата, обслужващи заеми, и купувачите на заеми, който е квалифициран от Министерство на финансите. В същността си той цели да усили правата на длъжниците, като върху тях да не бъде оказван „ тормоз “ за издължаването им, както и да разшири пазара на покупка на проблематични заеми.
Предложените в законопроекта ограничения са ориентирани и към понижаване каузи на проблематичните заеми в банките и улеснение на продажбата им.
Въпреки че в България необслужваните заеми са в пъти по-малко по отношение на финансовата рецесия от 2009 година и наклонността за намаляването им продължава, съгласно статистиката на Българска национална банка (БНБ) делът им е над междинното в Европа.
Новият закон цели да вкара европейски условия, които да предотвратят струпване на необслужвани заеми, защото те са причина за риск от „ болест “ сред страните. При догадка планът да не се одобри, България рискува да бъде обект на европейски наказания.
В претекстовете си финансовото министерство акцентира, че натрупването на необслужвани заеми в банките основава съществени провокации пред стабилността на банковия и финансов бранш в България и крие опасности от закъснение на икономическия напредък.
Защита за длъжниците
Със закона се покачва отбраната на ползите на кредитополучателите. В претекстовете към плана се обръща особено внимание на казуса с използването на разнообразни практики за събиране на вземанията, което поражда опасности от накърняване на правата и ползите на длъжниците.
„ Те (бел. р. – шефовете на проблематичните вземания) не следва да упражняват тормоз, нито да дават на кредитополучателите подвеждаща информация “, се акцентира в претекстовете.
Подчертава се и, че колекторите не трябва да злепоставят длъжниците на работното място или в дома, пред сътрудници и съседи и би трябвало да зачитат и пазят неприкосновеността на персоналния им живот.
Купувачите на заеми и компаниите, обслужващи заеми, ще реализират връзката си с длъжниците само посредством телефонни позвънявания или отправяне на претенции в писмена и електронна форма, адресирани персонално до длъжника, планува новият закон. Посещения в дома на длъжника ще бъдат неразрешени.
При нарушение на тези правила от колекторите, Българска народна банка ще може да лишава лиценза им.
Промени на пазара на просрочени вземания
Със закона се вкарва лицензионен режим за осъществяването на активността по обслужване на вземания по проблематични банкови заеми. Според създадените от Министерство на финансите претекстове сега в България съществува Асоциация за ръководство на вземанията, която към днешна дата обгръща 15 компании, които държат над 80% от бранша по ръководство на вземания в страната.
С новия закон се разграничават така наречен „ купувачи на заеми “ и компании, „ обслужващи заеми “. Купувачите могат да бъдат както физически, по този начин и юридически лица. Обслужващите компании обаче би трябвало да получат лиценз за тази тяхна активност от Българска народна банка. Купувачът би трябвало да подписа контракт с лицензирана компания за обслужване на заеми или да изиска лиценз от Българска народна банка.
Коренна смяна в потребителските привички – българите харчат все по-разумно
Освен това Българската национална банка (БНБ) към този момент ще прави и общ финансов контрол върху тях.
Така, съгласно изчисленията на ведомството, сдруженията с тази активност ще бъдат натоварени с към 35 000 лева нови разноски за първата година под формата на лицензионни и надзорни такси.
Значително ще се разшири и достъпът до пазара за закупуване на неприятни заеми в България, като се дава опция за нахлуване на интернационалните компании за ръководство на активи и капиталови фондове. Също по този начин се дава и опция на българските сдружения в бранша да купуват сходни пакети в чужбина.
Идеята е по този метод продажбата на необслужвани заеми от страна на банките да бъде по-лесна и те да не се натрупват в балансите на банките, защото пазарът ще бъде кондензиран с повече играчи и конкуренцията ще се увеличи.
За банките
Законопроектът планува и някои промени при банките. Една от тях е въвеждането на обвързване кредитните институции два пъти годишно да уведомяват Българска народна банка за размера на трансферираните кредитни портфейли, както и за броя, размера и типа на включените в тях заеми.
Предвижда се също по този начин преди всяка смяна на изискванията по контракта за заем банката да дава лист за тях, график за въвеждането им и нужните детайлности. С препоръчаните законодателни промени се основават отговорности за кредиторите да разполагат с подобаващи политики и процедури, тъй че да поставят старания да ползват, когато е оправдано, ограничения за преструктуриране в рационални граници, преди да открият процедура по осъществяване на обезпечението.
Това включва цялостно или отчасти рефинансиране на контракт за заем, или смяна на съществуващите в него условия, в това число, наред с другото, удължение на периода му, смяна на типа на контракта за заем, отлагане на заплащането на цялата погасителна вноска или на част от нея за избран интервал, смяна на лихвения %, предложение за гратисен интервал, частични заплащания, конвертиране на валутата, отчасти опрощаване и консолидиране на дълга.
Освен това банките ще бъдат задължени да дават достъп на евентуалните купувачи на заемите им до подробна информация за въпросните отговорности, с цел да могат те да създадат лична оценка на договорката.
Предложените в законопроекта ограничения са ориентирани и към понижаване каузи на проблематичните заеми в банките и улеснение на продажбата им.
Въпреки че в България необслужваните заеми са в пъти по-малко по отношение на финансовата рецесия от 2009 година и наклонността за намаляването им продължава, съгласно статистиката на Българска национална банка (БНБ) делът им е над междинното в Европа.
Новият закон цели да вкара европейски условия, които да предотвратят струпване на необслужвани заеми, защото те са причина за риск от „ болест “ сред страните. При догадка планът да не се одобри, България рискува да бъде обект на европейски наказания.
В претекстовете си финансовото министерство акцентира, че натрупването на необслужвани заеми в банките основава съществени провокации пред стабилността на банковия и финансов бранш в България и крие опасности от закъснение на икономическия напредък.
Защита за длъжниците
Със закона се покачва отбраната на ползите на кредитополучателите. В претекстовете към плана се обръща особено внимание на казуса с използването на разнообразни практики за събиране на вземанията, което поражда опасности от накърняване на правата и ползите на длъжниците.
„ Те (бел. р. – шефовете на проблематичните вземания) не следва да упражняват тормоз, нито да дават на кредитополучателите подвеждаща информация “, се акцентира в претекстовете.
Подчертава се и, че колекторите не трябва да злепоставят длъжниците на работното място или в дома, пред сътрудници и съседи и би трябвало да зачитат и пазят неприкосновеността на персоналния им живот.
Купувачите на заеми и компаниите, обслужващи заеми, ще реализират връзката си с длъжниците само посредством телефонни позвънявания или отправяне на претенции в писмена и електронна форма, адресирани персонално до длъжника, планува новият закон. Посещения в дома на длъжника ще бъдат неразрешени.
При нарушение на тези правила от колекторите, Българска народна банка ще може да лишава лиценза им.
Промени на пазара на просрочени вземания
Със закона се вкарва лицензионен режим за осъществяването на активността по обслужване на вземания по проблематични банкови заеми. Според създадените от Министерство на финансите претекстове сега в България съществува Асоциация за ръководство на вземанията, която към днешна дата обгръща 15 компании, които държат над 80% от бранша по ръководство на вземания в страната.
С новия закон се разграничават така наречен „ купувачи на заеми “ и компании, „ обслужващи заеми “. Купувачите могат да бъдат както физически, по този начин и юридически лица. Обслужващите компании обаче би трябвало да получат лиценз за тази тяхна активност от Българска народна банка. Купувачът би трябвало да подписа контракт с лицензирана компания за обслужване на заеми или да изиска лиценз от Българска народна банка.
Коренна смяна в потребителските привички – българите харчат все по-разумно
Освен това Българската национална банка (БНБ) към този момент ще прави и общ финансов контрол върху тях.
Така, съгласно изчисленията на ведомството, сдруженията с тази активност ще бъдат натоварени с към 35 000 лева нови разноски за първата година под формата на лицензионни и надзорни такси.
Значително ще се разшири и достъпът до пазара за закупуване на неприятни заеми в България, като се дава опция за нахлуване на интернационалните компании за ръководство на активи и капиталови фондове. Също по този начин се дава и опция на българските сдружения в бранша да купуват сходни пакети в чужбина.
Идеята е по този метод продажбата на необслужвани заеми от страна на банките да бъде по-лесна и те да не се натрупват в балансите на банките, защото пазарът ще бъде кондензиран с повече играчи и конкуренцията ще се увеличи.
За банките
Законопроектът планува и някои промени при банките. Една от тях е въвеждането на обвързване кредитните институции два пъти годишно да уведомяват Българска народна банка за размера на трансферираните кредитни портфейли, както и за броя, размера и типа на включените в тях заеми.
Предвижда се също по този начин преди всяка смяна на изискванията по контракта за заем банката да дава лист за тях, график за въвеждането им и нужните детайлности. С препоръчаните законодателни промени се основават отговорности за кредиторите да разполагат с подобаващи политики и процедури, тъй че да поставят старания да ползват, когато е оправдано, ограничения за преструктуриране в рационални граници, преди да открият процедура по осъществяване на обезпечението.
Това включва цялостно или отчасти рефинансиране на контракт за заем, или смяна на съществуващите в него условия, в това число, наред с другото, удължение на периода му, смяна на типа на контракта за заем, отлагане на заплащането на цялата погасителна вноска или на част от нея за избран интервал, смяна на лихвения %, предложение за гратисен интервал, частични заплащания, конвертиране на валутата, отчасти опрощаване и консолидиране на дълга.
Освен това банките ще бъдат задължени да дават достъп на евентуалните купувачи на заемите им до подробна информация за въпросните отговорности, с цел да могат те да създадат лична оценка на договорката.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ