112 г. от потъването на Титаник: Какви са спомените на оцелелите?
Повече от век след потъването на " Титаник " по време на първото му корабоплаване, това удостоверение от първо лице на оживелия Франк Прентис остава мощен и разтърсващ роман за големия смут, който са изпитвали хората на борда.
Франк Прентис е на 23 години, когато оцелява при потъването на " Титаник ". Когато 67 години по-късно е интервюиран от Би Би Си, излиза наяве, че той към момента е преследван от тази ужасна нощ. Повече от 1500 души умират, когато на 14 април 1912 година " Титаник " се удря в айсберг в Атлантическия океан и потъва.
Прентис е работил като асистент на келнера, занимавайки се с парите и доставките на борда на кораба по време на първото му корабоплаване. Разказвайки за събитията от онази нощ в документалната поредност на Би Би Си от 1979 година " Великите лайнери ", той си спомня за момента, в който за първи път е помислил, че нещо може да не е наред.
" Не е имало никакъв удар като подобен ", споделя той. " Беше просто като да натиснеш спирачките на колата и това беше всичко - тя спря. Илюминаторът ни беше отворен и аз погледнах на открито, а небето беше ясно, звездите светеха, морето беше мъртво умерено и си помислих, че не мога да го схвана. "
Когато Прентис напуснал каютата си и излязъл на палубата, с цел да ревизира обстановката, видял лед, само че нямало следи от айсберг или някакви повреди над ватерлинията. Под повърхността обаче провалите на хипотетично непотопяемия транспортен съд били пагубни.
Наложило се дамите и децата да се качат в избавителните лодки, но Прентис сподели, че имало две аргументи, заради които доста от тях не желаели да се качат: рухването във водата било на 70 фута (21,3 м) и те в никакъв случай не са вярвали, че корабът в действителност ще потъне. " Не забравяйте, че имахме 16 избавителни лодки, всяка от които побираше по 50 души, и в случай че те бяха цялостни, можехме да спасим 800 души, а ние спасихме единствено 500 ", сподели той.
На Прентис и още няколко мъже е подредено да донесат всички бисквити, които могат да носят, от склада. Докато се върнат на палубата, корабът към този момент се накланял мощно и той не можел да си проправи път, с цел да стигне до избавителните лодки. Докато бърза да облече избавителната си жилетка, корабът бързо потъва и суматохата се ускорява, защото пасажерите от трета класа се тълпят на палубата.
И тогава " Титаник " се разпаднал на две.
" Изведнъж той се издигна бързо и се чу по какъв начин всичко се разрушава в него ", споделя той.
Прентис се държи за една дъска, до момента в който половината от потърпевшия транспортен съд се издига високо от водата. Той няма различен избор, с изключение на да се пусне и да се потопи. " Бях със избавителен пояс и се ударих във водата със страховит тропот ", сподели той. Намирайки се в ледения океан измежду " трупове на всички места ", той следи по какъв начин корабът изчезва под водата. Казва, че не е желал да умира, само че " не е виждал огромен късмет да живее ".
" Постепенно започнах да измръзвам и по Божия благосклонност се натъкнах на избавителна лодка и те ме изтеглиха ", споделя той.
Когато се огледал, разкрил, че седи до Вирджиния Естел Кларк, познато лице от палубата, където бил оказал помощ на млада двойка младоженци със избавителните им жилетки. Убедил госпожа Кларк да остави новия си брачен партньор Уолтър и да се качи в избавителната лодка, като я успокои, че той сигурно ще я последва по-късно. Г-жа Кларк попитала господин Прентис дали е видял брачна половинка ѝ. По-късно стана ясно, че той е един от починалите.
Прентис споделя, че е бил съвсем " заледен " и счита, че Кларк евентуално е избавила живота му, като го е обвила с покривало. " Аз спасих нейното - мисля, че може би го направих, мисля, че го направих, а тя избави моето ", сподели той.
Корабът RMS Carpathia се намирал на съвсем 60 благи (96,5 км) от кораба, когато безжичният му оператор приел сигнала за злополучие на " Титаник ". Той незабавно трансформира посоката си и докарва към 700 оживели на безвредно място в Ню Йорк.
Прентис умира през 1982 година на 93-годишна възраст. До края на живота си той пази сувенир, който е ослепителен спомен за нещастието, хвърлила сянка върху живота му като млад мъж. Часовникът, който носел онази нощ, останал застинал във времето и спрял на 02:20 ч. " Беше заледен като мен - мисля, че устоя към 20 минути във водата ", сподели той.
Запитан дали се тормози да приказва за " Титаник " в този момент, той отговори: " Сигурно ще го сънувам тази нощ, ще сънувам още един призрачен сън.
" Ще си помислите, че съм прекомерно остарял за това, само че ще се учудите. Лежиш си в леглото вечер и всичко се върти още веднъж. "
Превод и редакция ФрогНюз
Франк Прентис е на 23 години, когато оцелява при потъването на " Титаник ". Когато 67 години по-късно е интервюиран от Би Би Си, излиза наяве, че той към момента е преследван от тази ужасна нощ. Повече от 1500 души умират, когато на 14 април 1912 година " Титаник " се удря в айсберг в Атлантическия океан и потъва.
Прентис е работил като асистент на келнера, занимавайки се с парите и доставките на борда на кораба по време на първото му корабоплаване. Разказвайки за събитията от онази нощ в документалната поредност на Би Би Си от 1979 година " Великите лайнери ", той си спомня за момента, в който за първи път е помислил, че нещо може да не е наред.
" Не е имало никакъв удар като подобен ", споделя той. " Беше просто като да натиснеш спирачките на колата и това беше всичко - тя спря. Илюминаторът ни беше отворен и аз погледнах на открито, а небето беше ясно, звездите светеха, морето беше мъртво умерено и си помислих, че не мога да го схвана. "
Когато Прентис напуснал каютата си и излязъл на палубата, с цел да ревизира обстановката, видял лед, само че нямало следи от айсберг или някакви повреди над ватерлинията. Под повърхността обаче провалите на хипотетично непотопяемия транспортен съд били пагубни.
Наложило се дамите и децата да се качат в избавителните лодки, но Прентис сподели, че имало две аргументи, заради които доста от тях не желаели да се качат: рухването във водата било на 70 фута (21,3 м) и те в никакъв случай не са вярвали, че корабът в действителност ще потъне. " Не забравяйте, че имахме 16 избавителни лодки, всяка от които побираше по 50 души, и в случай че те бяха цялостни, можехме да спасим 800 души, а ние спасихме единствено 500 ", сподели той.
На Прентис и още няколко мъже е подредено да донесат всички бисквити, които могат да носят, от склада. Докато се върнат на палубата, корабът към този момент се накланял мощно и той не можел да си проправи път, с цел да стигне до избавителните лодки. Докато бърза да облече избавителната си жилетка, корабът бързо потъва и суматохата се ускорява, защото пасажерите от трета класа се тълпят на палубата.
И тогава " Титаник " се разпаднал на две.
" Изведнъж той се издигна бързо и се чу по какъв начин всичко се разрушава в него ", споделя той.
Прентис се държи за една дъска, до момента в който половината от потърпевшия транспортен съд се издига високо от водата. Той няма различен избор, с изключение на да се пусне и да се потопи. " Бях със избавителен пояс и се ударих във водата със страховит тропот ", сподели той. Намирайки се в ледения океан измежду " трупове на всички места ", той следи по какъв начин корабът изчезва под водата. Казва, че не е желал да умира, само че " не е виждал огромен късмет да живее ".
" Постепенно започнах да измръзвам и по Божия благосклонност се натъкнах на избавителна лодка и те ме изтеглиха ", споделя той.
Когато се огледал, разкрил, че седи до Вирджиния Естел Кларк, познато лице от палубата, където бил оказал помощ на млада двойка младоженци със избавителните им жилетки. Убедил госпожа Кларк да остави новия си брачен партньор Уолтър и да се качи в избавителната лодка, като я успокои, че той сигурно ще я последва по-късно. Г-жа Кларк попитала господин Прентис дали е видял брачна половинка ѝ. По-късно стана ясно, че той е един от починалите.
Прентис споделя, че е бил съвсем " заледен " и счита, че Кларк евентуално е избавила живота му, като го е обвила с покривало. " Аз спасих нейното - мисля, че може би го направих, мисля, че го направих, а тя избави моето ", сподели той.
Корабът RMS Carpathia се намирал на съвсем 60 благи (96,5 км) от кораба, когато безжичният му оператор приел сигнала за злополучие на " Титаник ". Той незабавно трансформира посоката си и докарва към 700 оживели на безвредно място в Ню Йорк.
Прентис умира през 1982 година на 93-годишна възраст. До края на живота си той пази сувенир, който е ослепителен спомен за нещастието, хвърлила сянка върху живота му като млад мъж. Часовникът, който носел онази нощ, останал застинал във времето и спрял на 02:20 ч. " Беше заледен като мен - мисля, че устоя към 20 минути във водата ", сподели той.
Запитан дали се тормози да приказва за " Титаник " в този момент, той отговори: " Сигурно ще го сънувам тази нощ, ще сънувам още един призрачен сън.
" Ще си помислите, че съм прекомерно остарял за това, само че ще се учудите. Лежиш си в леглото вечер и всичко се върти още веднъж. "
Превод и редакция ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ