Волгин: Краят на фалшивия световен ред
Повече от три десетилетия официозните представители – освен в България, а и в целия останал свят – ни описват следната приказка. След края на Студената война е настъпил най-справедливият международен ред. Либералният. При него силата няма значение. Значение само имат разпоредбите, договорите и положителните усеща. И най-важното – разпоредбите важат за всички и всички са длъжни да се преценяват с тях - както нуклеарните колоси с голямо население, по този начин и мъничките държавици, чиято повърхност е колкото софийски квартал и които са виждали нуклеарни бойни глави единствено на картинка. Съгласен съм, че тази дълго разказвана ни приказка е доста красива. Само дето има един минус. Лицемерна е от началото до края. Както е двуличен и целият демократичен интернационален ред, зародил след края на Студената война.
Всички страни били равни? Всички били длъжни да съблюдават разпоредбите? Чутовни нелепости са това, казано политически неточно. И през днешния ден, както и преди 70, а и преди 700 години, правото е на страната на мощния. По-точно казано, на най-силния. В света става това, което каже хегемонът. А след края на Студената война най-силната страна са Съединените щати. Те са, или най-малко до неотдавна бяха, единствените, от които зависеше какво ще става по света. И, надлежно, по света ставаше това, за което настояваше Америка. Тази процедура я назоваха демократичен интернационален ред, въпреки че нищо достоверно демократично няма в нея. Въпросното прилагателно е поставено единствено за илюзия. Искате съответни образци? Ето ги.
През 1999 година във Вашингтон взеха решение, че би трябвало да бомбардират Сърбия и да отстранят от власт президента Милошевич. Защото нарушавал правата на албанците. Хубаво, но правата на милиони хора биват нарушавани по целия свят. Пък тамошните ръководители не ги сменят и не им бомбят столиците. Даже в противен случай, мнозина властнически ръководители са първи другари на американските политици. Ето още един образец – през 2003 година Америка реши да разбомби Ирак и да смъкна Саддам Хюсеин, щото бил обвързван с атентатите против кулите близнаци в Ню Йорк и имал оръжия за всеобщо поразяване. И двете учредения за бомбенето се оказаха тотални неистини, само че американците унищожиха Ирак и го трансфораха в царство на хаоса и ислямския тероризъм. Отново в името на тържеството на демократичния ред бяха разрушени Либия и Сирия. Само дето никакъв демократизъм не избуя по тези места, а стана доста по-лошо, в сравнение с беше.
Вече и най-наивните хора са се убедили, че зад приказките за всеобща правдивост и демократичен международен ред, прозират правилата на остарялото като света политическо държание – най-силният прави каквото си желае, или, по-точно казано, прави това, което му е преференциално. И въобще не му пука за правила, закони и интернационалните институции. И тъй като след 1989 година светът стана еднополярен, най-силната страна – Съединени американски щати – правеше необезпокоявана това, което смяташе за редно. През последните години обаче това стартира да се трансформира. Различни страни започнаха да провокират хегемона – изначало по-тихо и свенливо, а в последно време все по-агресивно. Китай и Русия са най-ярките образци в това отношение. Както Пекин, по този начин и Москва намерено декларират, че еднополюсният свят е към този момент в предишното, че в случай че през 90-те години на предишния век казаното от Вашингтон се приемаше като Закон Божи, през днешния ден нещата стоят по напълно друг метод.
Либералният международен ред, в който, на процедура, нямаше нищо демократично, а се характеризираше с тотално американско владичество във всичко, се разпада пред очите ни. И фактът, че стипендиантите на " Америка за България " и останалите грантови анализатори у нас не желаят да видят това, не трансформира нищо. Статуквото се пропуква, без значение от техните стремежи. И това е напълно натурален развой. Светът е прекомерно огромен и прекомерно комплициран, с цел да бъде ръководен от едно само място. Да, това може да става за къс интервал от време. Трийсет години няколко индивида във Вашингтон натискаха копчетата, и всички останали по целия свят скачаха и изпълняваха. Това към този момент не е допустимо. И е хубаво, че не е допустимо, тъй като значи, че сме по-свободни.
Коментар на Петър Волгин в " Политически НЕкоректно " /БНР
Всички страни били равни? Всички били длъжни да съблюдават разпоредбите? Чутовни нелепости са това, казано политически неточно. И през днешния ден, както и преди 70, а и преди 700 години, правото е на страната на мощния. По-точно казано, на най-силния. В света става това, което каже хегемонът. А след края на Студената война най-силната страна са Съединените щати. Те са, или най-малко до неотдавна бяха, единствените, от които зависеше какво ще става по света. И, надлежно, по света ставаше това, за което настояваше Америка. Тази процедура я назоваха демократичен интернационален ред, въпреки че нищо достоверно демократично няма в нея. Въпросното прилагателно е поставено единствено за илюзия. Искате съответни образци? Ето ги.
През 1999 година във Вашингтон взеха решение, че би трябвало да бомбардират Сърбия и да отстранят от власт президента Милошевич. Защото нарушавал правата на албанците. Хубаво, но правата на милиони хора биват нарушавани по целия свят. Пък тамошните ръководители не ги сменят и не им бомбят столиците. Даже в противен случай, мнозина властнически ръководители са първи другари на американските политици. Ето още един образец – през 2003 година Америка реши да разбомби Ирак и да смъкна Саддам Хюсеин, щото бил обвързван с атентатите против кулите близнаци в Ню Йорк и имал оръжия за всеобщо поразяване. И двете учредения за бомбенето се оказаха тотални неистини, само че американците унищожиха Ирак и го трансфораха в царство на хаоса и ислямския тероризъм. Отново в името на тържеството на демократичния ред бяха разрушени Либия и Сирия. Само дето никакъв демократизъм не избуя по тези места, а стана доста по-лошо, в сравнение с беше.
Вече и най-наивните хора са се убедили, че зад приказките за всеобща правдивост и демократичен международен ред, прозират правилата на остарялото като света политическо държание – най-силният прави каквото си желае, или, по-точно казано, прави това, което му е преференциално. И въобще не му пука за правила, закони и интернационалните институции. И тъй като след 1989 година светът стана еднополярен, най-силната страна – Съединени американски щати – правеше необезпокоявана това, което смяташе за редно. През последните години обаче това стартира да се трансформира. Различни страни започнаха да провокират хегемона – изначало по-тихо и свенливо, а в последно време все по-агресивно. Китай и Русия са най-ярките образци в това отношение. Както Пекин, по този начин и Москва намерено декларират, че еднополюсният свят е към този момент в предишното, че в случай че през 90-те години на предишния век казаното от Вашингтон се приемаше като Закон Божи, през днешния ден нещата стоят по напълно друг метод.
Либералният международен ред, в който, на процедура, нямаше нищо демократично, а се характеризираше с тотално американско владичество във всичко, се разпада пред очите ни. И фактът, че стипендиантите на " Америка за България " и останалите грантови анализатори у нас не желаят да видят това, не трансформира нищо. Статуквото се пропуква, без значение от техните стремежи. И това е напълно натурален развой. Светът е прекомерно огромен и прекомерно комплициран, с цел да бъде ръководен от едно само място. Да, това може да става за къс интервал от време. Трийсет години няколко индивида във Вашингтон натискаха копчетата, и всички останали по целия свят скачаха и изпълняваха. Това към този момент не е допустимо. И е хубаво, че не е допустимо, тъй като значи, че сме по-свободни.
Коментар на Петър Волгин в " Политически НЕкоректно " /БНР
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ