Повече от месец след присъединяването на България към еврозоната първите

Повече от месец след присъединението на България към еврозоната първите данни демонстрират, че всеобщите опасения от внезапно повишаване не се удостоверяват . Анализ на „ Freedom24 “ сочи, че исторически въвеждането на еврото рядко води до трайно ускорение на инфлацията, въпреки потребителските усещания постоянно да са разнообразни. Подобни терзания съществуваха и в други страни от Европейски Съюз преди приемането на общата валута. Проучвания на Европейската комисия демонстрират, че страхът от растеж на цените е водещият мотив против еврото – знак, че хората правят оценка стопанската система най-много през ежедневните си разноски.

По данни на Националния статистически институт годишната инфлация през януари 2026 година се забавя до 3,5% по отношение на 5% през декември 2025 година В обособени сегменти на услугите има по-силен ценови растеж, само че общата картина не демонстрира необятен инфлационен напън след валутния преход. Първата експресна оценка на Национален статистически институт се оказва съвсем изцяло точна – разликата с окончателните данни е едвам 0,1 процентни пункта.

Опитът на други страни, включили се неотдавна към еврозоната, удостоверява тази наклонност. В Хърватия през 2023 година Европейската централна банка прави оценка резултата от самото въвеждане на еврото върху инфлацията на едвам 0,2–0,4 процентни пункта , като главната част от повишаването е обвързвана с енергийната рецесия. В Литва (2015 г.) и Латвия (2014 г.) резултатът е под 0,3 процентни пункта. Увеличенията са съсредоточени основно в заведенията, услугите и превоза, до момента в който общият показател на потребителските цени не демонстрира систематичен скок. В Естония (2011 г.) и Словакия (2009 г.) инфлацията или се стабилизира, или бързо се връща към общоевропейската наклонност. Основният резултат е финансова интеграция, а не трайно повишаване. Възможен е кратковременен резултат от закръгляване на цените, само че самото въвеждане на еврото не генерира продължителна инфлация.

Потребителските усещания обаче постоянно се разминават с действителните данни . Хората помнят най-много повишаването на постоянно купувани артикули и услуги – кафе, заведения за хранене, превоз. По-значими стопански резултати като по-ниски лихви по заеми , по-евтини интернационалните заплащания и нормализирани цени на вноса нормално остават отвън публичното внимание.

Истинското влияние на еврото се демонстрира най-вече във финансовата система. След присъединението валутният риск при държавните облигации изчезва . Те стават деноминирани в евро принадлежности, чиито доходности последователно се изравняват с тези на останалите страни от еврозоната. Исторически спредовете на държавния дълг по отношение на немските федерални облигации се свиват с десетки, а от време на време и с над 100 базисни пункта в границите на една-две години. Това води до покачване на цените на към този момент издадените облигации и до по-ниски разноски за обслужване на държавния дълг.

Капиталовите пазари също печелят . Преминаването към еврото не подсигурява бърз растеж на борсовите показатели, само че понижава общата цена на капитала. Отпадането на валутния риск и по-ниските транзакционни разноски улесняват достъпа на задгранични вложители. Това намалява изискваната възвръщаемост и усъвършенства фундаменталните оценки на фирмите.

Банковият бранш получава достъп до ликвидността на Европейската централна банка и до по-евтино финансиране. В други страни това постоянно води до спад на ипотечните лихви, растеж на кредитирането и ускорение на пазара на недвижими парцели. С други думи, еврото значи освен валутна, само че и цялостна парична интеграция, която въздейства на финансовите условия надалеч оттатък цените в магазините.

Инвестиционните резултати към този момент се обрисуват. Намаляването на валутния и кредитния риск свива доходността по облигациите. Банките, експортьорите и фирмите, зависещи от вътрешното търсене, печелят от по-ниската цена на финансиране . На пазара на парцели исторически по-ниските ипотечни лихви са мощен мотор на търсенето. Докато публичният фокус остава върху цените на дребно, основните промени се развиват на финансовите пазари. Те основават условия за по-евтин капитал, по-висока капиталова интензивност и последователно преоценяване на активите.

Според разбора на „ Freedom24 “ историята демонстрира, че еврото рядко е източник на трайна инфлация . За сметка на това поредно намалява цената на капитала и ускорява финансовата интеграция. Най-силният му резултат се демонстрира при облигациите, акциите и недвижимите парцели – доста повече, в сравнение с в ежедневните потребителски цени.

Присъединете се към нашия 

Издирваният зам.-главен секретар на Министерство на вътрешните работи: В болница съм!