Борисов се приготвя с Делян Пеевски да завземат властта
Повече от месец ГЕРБ и ПП-ДБ взаимно се дебнат и надлъгват поради ротацията на държавното управление. Залогът е огромен – на десните им се желае всичко да се ограничи до замяна на кресла сред Николай Денков и Мария Габриел; герберите обаче премерват с око близо половината министерски постове, от които желаят да изритат актуалните титуляри. Пък и да не забравяме парливия въпрос за обединението – ще подпишат ли двете политически сили публично съглашение или ще продължат да си играят с глупости като " сглобка ".
Надхитряването пролича и в метода, по който ПП-ДБ и ГЕРБ сервираха предложенията си за новия им контракт. Десните разгласиха меморандум – една " подробна паметна записка ", както по-късно я дефинира Денков, в която изредиха няколко предпочитани промени, както и някои базисни правила, по които да си взаимодействат с партията на Бойко Борисов. Герберите отвърнаха с план на съглашение за взаимно ръководство, което натъртва повече върху трайния им съюз с градската десница за идващите 3 години.
Няколко са значителните разлики сред двете оферти:
Ротацията – ПП-ДБ избират да продължи на всеки 9 месеца, а ГЕРБ упорства да се прави на всеки 15 месеца (след като Габриел изкара нейните 9 месеца); контролът върху външната политика – десните желаят ротация на отрасловите министри, до момента в който герберите изискват дипломацията да си остане единствено техен ресор; регулаторите – съгласно ПП-ДБ би трябвало да се избират посредством особена процедура в парламентарния устав, до момента в който ГЕРБ счита, че би трябвало да се съблюдават съответните специфични закони; плаващите болшинства – десните желаят тяхната възбрана, само че съгласно хората на Борисов би трябвало да се разчита на гласовете на евроатлантически партии (разбирай, ДПС); спецслужбите и битката с корупцията – ПП-ДБ изисква неотложно да се попълни новата антикорупционна комисия и показват обстоен проект за промени в службите за сигурност, до момента в който ГЕРБ замита тези въпроси настрани.
Всичко това е значимо, няма спор по въпроса, и би трябвало да се реши и запише в обществен документ.
За бъдещето на сглобката обаче основни са два момента – първо, кои хора ще останат в държавното управление и кои ще бъдат изгонени; второ, ще бъде ли изтласкано Движение за права и свободи от сглобката или ще направи публично присъединяване си в нея. От това какво ще се съгласят десните и герберите по тези въпроси ще зависи политическият баланс в ръководството отсега нататък.
На националното си заседание, на което показаха плана за съглашение, Борисов и обкръжението му ясно демонстрираха накъде клонят и по двете тематики. Най-напред, герберският водач избухна гневно против куп министри, като на мушката му попадна даже съпредседателят на ПП-ДБ и финансов министър Асен Василев. Последният от дълго време е бодил в очите на герберите. От самото начало на общото им държавно управление те говореха – по кое време под сурдинка, по кое време намерено, че Василев е мощният човек в кабинета, който действително го командва. Но другояче отношението им към него следваше отношението им към ПП-ДБ – когато нещата бяха добре, даже го защитаваха (Бойко Борисов и шефът на Движение за права и свободи Делян Пеевски застанаха на негова страна по абсурда " Чаталджа " ); когато вървяха зле, тогава го ругаеха, че е продал България на съветския колос " Лукойл ".
Сега обаче ситуацията се е трансформирало в ущърб на Василев.
Борисов на процедура сподели, че с финансовия министър сполучлив кабинет не може да има. „ Ако приемеш да си министър председател с този финансов министър, за няколко месеца ще те провалят “, обърна се обществено той към Мария Габриел. Така, най-малко съгласно герберския лидер, дните на Василев като министър са преброени. А прогонването му от изпълнителната власт ще докара до изхвърлянето и на маса фрагменти на Политическа партия, в това число от приходните организации – Национална агенция за приходите и митниците, за които Борисов разгневен обясняваше, че са завладяни от партията на Василев.
Всъщност, той непосредствено упрекна Политическа партия, че е узурпирала цялата власт, с което сподели недвусмислено, че желае да изтласка партията от каквито позиции разполага. А може би даже да я разцепи – против Василев Борисов беснееше, само че с колегата му Кирил Петков беше пределно мек и съвсем вежлив. И още един забавен подробност – Борисов зовеше Демократична България да извърнат внимание на цялата власт, с която Политическа партия разполага. Тук вбива още един чеп в десницата – този път сред Политическа партия и Демократична България, които така и така не се обичат изключително. Планът наподобява явен – да отслаби дясното обединяване и да го направи по-лесен за ръководство съдружник.
В този проект обаче по-съществената роля играе Движение за права и свободи.
По един неособено явен метод придвижването стана част от ръководещото болшинство в средата на 2023 година Благодарение на неговите гласове станаха вероятни измененията в Конституцията. И освен това – името на Делян Пеевски толкоз постоянно се появяваше като вносител на закони и решения, наред с водачите на ПП-ДБ и ГЕРБ, че той направо си изглеждаше като участник в ръководството. И се държеше като подобен – надзираваше Денков по този начин, като че ли министър председателят беше задължен персонално да му се регистрира.
Това държание не беше инцидентно. Пеевски искаше да бъде припознат като част от това ръководство, без значение дали разполага с министри или не. Същото искаше и Борисов, който на процедура сътвори обща секта с Пеевски. Десните се усетиха и по тази причина упорстват да се запише в бъдещия им контракт с ГЕРБ, че се не разрешават плаващите болшинства. Целта е да се постави завършек на сегашната роля на придвижването като непризнатия трети сътрудник в ръководството.
Точно по същата причина герберите упорстват Движение за права и свободи да остане част от болшинството. Така салдото в ръководството неизбежно ще се наклони в интерес на фракцията на Борисов и Пеевски, и в ущърб на ПП-ДБ. Нещо повече, в герберския план на съглашение партньорството с Движение за права и свободи се показва като нещо неизбежно. В него се изреждат органите, които не могат да се изберат без гласовете на придвижването, като тук влизат новите Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет (който ще избере идващия основен прокурор), както и правосъдният инспекторат. Така Борисов на процедура споделя на десните – желаете ли правосъдна промяна, би трябвало да приемете Движение за права и свободи, другояче нищо няма да се получи.
Тук ПП-ДБ се изправят пред капан , който не наподобява, че могат да избегнат. Те сложиха правосъдната промяна в центъра на цялото ръководство. А основна част от тази промяна е подмяната на управлението на правосъдната власт. Това обаче не може да се случи без гласовете на Движение за права и свободи. А фракцията на Борисов и Пеевски изисква значимостта на Движение за права и свободи за ръководството публично да се припознае. Случи ли се това, тогава салдото във властта ще се наруши, а ПП-ДБ ще се озоват в подчинена роля по отношение на хитрите си сътрудници.
Надхитряването пролича и в метода, по който ПП-ДБ и ГЕРБ сервираха предложенията си за новия им контракт. Десните разгласиха меморандум – една " подробна паметна записка ", както по-късно я дефинира Денков, в която изредиха няколко предпочитани промени, както и някои базисни правила, по които да си взаимодействат с партията на Бойко Борисов. Герберите отвърнаха с план на съглашение за взаимно ръководство, което натъртва повече върху трайния им съюз с градската десница за идващите 3 години.
Няколко са значителните разлики сред двете оферти:
Ротацията – ПП-ДБ избират да продължи на всеки 9 месеца, а ГЕРБ упорства да се прави на всеки 15 месеца (след като Габриел изкара нейните 9 месеца); контролът върху външната политика – десните желаят ротация на отрасловите министри, до момента в който герберите изискват дипломацията да си остане единствено техен ресор; регулаторите – съгласно ПП-ДБ би трябвало да се избират посредством особена процедура в парламентарния устав, до момента в който ГЕРБ счита, че би трябвало да се съблюдават съответните специфични закони; плаващите болшинства – десните желаят тяхната възбрана, само че съгласно хората на Борисов би трябвало да се разчита на гласовете на евроатлантически партии (разбирай, ДПС); спецслужбите и битката с корупцията – ПП-ДБ изисква неотложно да се попълни новата антикорупционна комисия и показват обстоен проект за промени в службите за сигурност, до момента в който ГЕРБ замита тези въпроси настрани.
Всичко това е значимо, няма спор по въпроса, и би трябвало да се реши и запише в обществен документ.
За бъдещето на сглобката обаче основни са два момента – първо, кои хора ще останат в държавното управление и кои ще бъдат изгонени; второ, ще бъде ли изтласкано Движение за права и свободи от сглобката или ще направи публично присъединяване си в нея. От това какво ще се съгласят десните и герберите по тези въпроси ще зависи политическият баланс в ръководството отсега нататък.
На националното си заседание, на което показаха плана за съглашение, Борисов и обкръжението му ясно демонстрираха накъде клонят и по двете тематики. Най-напред, герберският водач избухна гневно против куп министри, като на мушката му попадна даже съпредседателят на ПП-ДБ и финансов министър Асен Василев. Последният от дълго време е бодил в очите на герберите. От самото начало на общото им държавно управление те говореха – по кое време под сурдинка, по кое време намерено, че Василев е мощният човек в кабинета, който действително го командва. Но другояче отношението им към него следваше отношението им към ПП-ДБ – когато нещата бяха добре, даже го защитаваха (Бойко Борисов и шефът на Движение за права и свободи Делян Пеевски застанаха на негова страна по абсурда " Чаталджа " ); когато вървяха зле, тогава го ругаеха, че е продал България на съветския колос " Лукойл ".
Сега обаче ситуацията се е трансформирало в ущърб на Василев.
Борисов на процедура сподели, че с финансовия министър сполучлив кабинет не може да има. „ Ако приемеш да си министър председател с този финансов министър, за няколко месеца ще те провалят “, обърна се обществено той към Мария Габриел. Така, най-малко съгласно герберския лидер, дните на Василев като министър са преброени. А прогонването му от изпълнителната власт ще докара до изхвърлянето и на маса фрагменти на Политическа партия, в това число от приходните организации – Национална агенция за приходите и митниците, за които Борисов разгневен обясняваше, че са завладяни от партията на Василев.
Всъщност, той непосредствено упрекна Политическа партия, че е узурпирала цялата власт, с което сподели недвусмислено, че желае да изтласка партията от каквито позиции разполага. А може би даже да я разцепи – против Василев Борисов беснееше, само че с колегата му Кирил Петков беше пределно мек и съвсем вежлив. И още един забавен подробност – Борисов зовеше Демократична България да извърнат внимание на цялата власт, с която Политическа партия разполага. Тук вбива още един чеп в десницата – този път сред Политическа партия и Демократична България, които така и така не се обичат изключително. Планът наподобява явен – да отслаби дясното обединяване и да го направи по-лесен за ръководство съдружник.
В този проект обаче по-съществената роля играе Движение за права и свободи.
По един неособено явен метод придвижването стана част от ръководещото болшинство в средата на 2023 година Благодарение на неговите гласове станаха вероятни измененията в Конституцията. И освен това – името на Делян Пеевски толкоз постоянно се появяваше като вносител на закони и решения, наред с водачите на ПП-ДБ и ГЕРБ, че той направо си изглеждаше като участник в ръководството. И се държеше като подобен – надзираваше Денков по този начин, като че ли министър председателят беше задължен персонално да му се регистрира.
Това държание не беше инцидентно. Пеевски искаше да бъде припознат като част от това ръководство, без значение дали разполага с министри или не. Същото искаше и Борисов, който на процедура сътвори обща секта с Пеевски. Десните се усетиха и по тази причина упорстват да се запише в бъдещия им контракт с ГЕРБ, че се не разрешават плаващите болшинства. Целта е да се постави завършек на сегашната роля на придвижването като непризнатия трети сътрудник в ръководството.
Точно по същата причина герберите упорстват Движение за права и свободи да остане част от болшинството. Така салдото в ръководството неизбежно ще се наклони в интерес на фракцията на Борисов и Пеевски, и в ущърб на ПП-ДБ. Нещо повече, в герберския план на съглашение партньорството с Движение за права и свободи се показва като нещо неизбежно. В него се изреждат органите, които не могат да се изберат без гласовете на придвижването, като тук влизат новите Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет (който ще избере идващия основен прокурор), както и правосъдният инспекторат. Така Борисов на процедура споделя на десните – желаете ли правосъдна промяна, би трябвало да приемете Движение за права и свободи, другояче нищо няма да се получи.
Тук ПП-ДБ се изправят пред капан , който не наподобява, че могат да избегнат. Те сложиха правосъдната промяна в центъра на цялото ръководство. А основна част от тази промяна е подмяната на управлението на правосъдната власт. Това обаче не може да се случи без гласовете на Движение за права и свободи. А фракцията на Борисов и Пеевски изисква значимостта на Движение за права и свободи за ръководството публично да се припознае. Случи ли се това, тогава салдото във властта ще се наруши, а ПП-ДБ ще се озоват в подчинена роля по отношение на хитрите си сътрудници.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ