Повече от месец Димитър Костов от Смолян има в гърдите

Повече от месец Димитър Костов от Смолян има в гърдите си не машина, а същинско сърце. Той е първият българин, получи изкуствено сърце със средства от страната, само че беше сполучливо трансплантиран в Съединени американски щати.

Кампанията по набиране на средства продължава

Димитър Костов живя с животоподдържащ уред вместо сърце в продължение на 6 години. Разказахме ви и че нееднократно изкуственото му сърце е спирало ненадейно. Причината - изтеклият период на валидност на машината.

Снимка: bTV

„ Трепериш, викаш „ Айде тръгни, айде “, тъй като не тръгне ли става доста неприятно. Живял съм толкоз време с това нещо и все съм бил оптимист. Ще тръгне, ще тръгне “, споделя през лятото Димитър Костов.

Въпреки тежкия миг околните са взели благородното решение да дарят органите му

На 22 август в гърдите му затуптява същинско сърце.

„ Когато осъзнах, това беше моментът, в който ми преглеждаха сърцето на ултразвука и когато видях това аленото по какъв начин се движи вътре и си споделям „ а, това сърце май си е същинско “, спомня си мъжът.

По-малко от месец след трансплантацията Димитър се изправя на крайници.

„ Боли ме всичко и не мога да мръдна, обаче аз съм дебелоглав човек. На 17 септември вземам решение, няма, потеглям. Станах и направих 900 крачки. След време ми влезна мухата, на 8 октомври вършат някакъв маратон в България, трансплантираните щели да пробягат 4219 метра и аз си крещя: Аз ще мина 4220 крачки. Реших, вървях, вървях и виждам аз си минавам 5000 крачки като едното нищо “, изясни мъжът.

6 години той живееше с изкуствено сърце, което беше с „ изминал период на валидност “

Сега Димитър търси нови провокации.

„ Юни с Георги Пеев да качим Мусала. Не се отхвърлям и упражнявам за това.
Но един ден, когато излязох на разходка, първата по-голяма разходка, усетих топлота в  крайниците си - крайници и ръце. Топлина, която не съм усещал от 7 години. И тогава осъзнах - нещата се случват “, изясни Димитър.

В бъдеще се надява да оказва помощ и на други хора и те да получат късмет за нов живот.

„ Трансплантацията беше втори късмет, несъмнено втори късмет. Аз съм задължен, тъй като за този късмет помогнаха доста българи, в България и в Америка, както и самата страна. Длъжен съм да изживея пълноценно тези години и се надявам с нещо да допринеса “, споделя още Димитър.

Докато към момента е в Съединени американски щати, Димитър записва спомените си. И се надява някой ден да ги издаде и в книга –„ До Сан Диего и обратно “.