Повече от година има до президентските избори в България -

Повече от година има до президентските избори в България - избори, след които страната ни към този момент ще има нов държавен глава след двата конституционни мандата на Румен Радев. Рано ли е да се приказва за вота? Не е рано, десните към този момент започнаха.

Миналия месец по самодейност на ДСБ се организира полемика с присъединяване на политиците от Политическа партия и Демократична България, както и на необятен експертен кръг. Сложи се началото на диалог с два съществени въпроса: кой да е профилът на бъдещия претендент и да има ли предварителни избори за излъчването на общ кандидат, който да завоюва изборите. 

Въпросът за общия претендент като печеливша формула обаче доста бързо взе да старее. Причината е ясна: развиващият се скандал към Политическа партия, което не ги прави доста атрактивен сътрудник, без значение от оставката на Кирил Петков като опит да се минимизират вредите. Към този миг претендент на обединението ПП-ДБ не е в печеливша позиция.  

Но, по този начин или другояче, въпросът за профила на претендента с максимален късмет да завоюва към този момент стои тежко и релефно. Очертават се трагични избори, защото България най-вероятно ще би трябвало да избира сред проевропейски и антиевропейски претендент. Изводът не е преувеличен, Костадин Костадинов загрява край терена.

Във към момента груби очертания въпросът е кой ще се изправи против него? Илияна Йотова, Бойко Борисов, Росен Желязков, Васил Терзиев? Друг?

Българският президент няма мощни пълномощия, само че директният избор му дава силата и въздействието да обръща трендовете. 

Това бе припомнено и на полемиката, проведена от ПП-ДБ. В откритата за медиите част участваха лектори, които през 1996-1997 година способстваха за успеха, претърпяха я, имаше какво да споделят, през 90-те техните лица носеха клеймото „ триумф “. Бившият министър председател Иван Костов, проф. Екатерина Михайлова (юрист, тогава ръководител на парламентарната група на ръководещото болшинство от ОДС) и някогашният вицепремиер проф. Веселин Методиев трябваше като че ли да нахъсат аудиторията за римейк на президентките избори от 1996 година Догодина, когато още веднъж ще се изравим пред президентски избор ще са минали цели 30 години от успеха на Петър Стоянов.

 
Тези 30 години обаче донесоха доста промени. 

Какво се случи през 1996 година?

На предварителните избори, проведени от три политически сили  - Съюз на демократичните сили, коалиция „ Народен съюз “ и Движение за права и свободи, Петър Стоянов – незнаен за всеобщата публика тогава, надделя настоящия президент и създател на Съюз на демократичните сили доктор Желю Желев. След това завоюва президентския избор, а след тази победа политическата обстановка в България стартира трагично да се прекатурва, с цел да се стигне до оставката на държавното управление „ Виденов “, събитията през януари 1997 година и предварителните парламентарни избори, извоювани от ОДС. Последва резистентен курс към евроатлантическата интеграция на България и цялостен управнически мандат на кабинета с министър председател Иван Костов.

Тоест, Стоянов обърна тренда, като хвана... тренда. 
А трендът тогава бе друг от процесите, които текат през днешния ден. 

През 1996 година България изоставаше от общия за Източна Европа развой на прекосяване от тоталитаризъм към народна власт и от държавно обмисляне към пазарна стопанска система, само че духът на времето бе в интерес на Съюз на демократичните сили. В международен мащаб посоката бе неоспорима, както и превъзходството на Съединени американски щати и Западна Европа.

През 1997 година светът бе еднополюсен.
Днес не е. Днес еднополюсният модел е в развой на разграждане.

През 1996 година подтик на десните/реформаторските/евроатлантическите сили в едно по-скоро консервативно общество като българското пристигна извън. Сега извън идва мощна националистическа и антизападна вълна, която към този момент беляза президентските избори в Румъния, в Полша. 

Днешните евроатлантици считат, че идващият президент на България би трябвало да е противовес на Румен Радев. 
Възможно ли е това, откакто различен вятър дефинира посоката?

Петър Стоянов, прочее, ненадейно загуби надпреварата за втори собствен мандат, откакто бе подсилен и от новото политическо събитие Национална движение „Симеон Втори". Причината може би не е единствено очевидната – че извади директория против един от съперниците си – Богомил Бонев, в заключителния тв спор.

С царя пристигна времето на политиката сред Изтока и Запада. Георги Първанов – водачът, който обърна Българска социалистическа партия към НАТО, завоюва президентския избор. Последваха два сполучливи цялостни мандата, през които България стана член на НАТО и на Европейски Съюз, само че без да се конфронтира с Москва. 

След това пристигна часът на Росен Плевнелиев, който завоюва, тъй като бе повдигнат от ГЕРБ. А това бе времето, когато посоченият от Борисов печелеше безпроблемно. След анексията на Крим Плевнелиев стана по-ястреб и от ястребите, като държеше евроатлантическата линия с плам, позната от годините преди 1989 година, от партийната и комсомолската изразителност, с която в миналото направляваха масите. А тази изразителност не е свръхпопулярна. Логично, през 2016 година, когато се анализираше въпросът за профила на идващия президент, напред изскочи тезата, е би трябвало да е противовес на Плевнелиев. 

Няколко месеца по-късно антиподът се появи, а на генерала, ас във военния пилотаж, ГЕРБ опълчиха Цецка. Цецка Цачева. Знаковото за партията лице бързо набра известност в обществените мрежи като „ майката на нацията “. Убийствената подигравка ясно сочеше накъде се накланят везните. 

Радев тогава завоюва, а в този момент, в края на времето му по Конституция, евроатлантиците търсят негов противовес. Това е неверна тактика. Плевнелиев не е пропуснат и всеобща поддръжка за претендент с неговия профил надали ще има. 

Търси се тогава копие на Радев като печеливш вид? Това също наподобява подозрително. Радев е с висок рейтинг, само че във  вътрешната политика не съумя да провокира смяна. Другояче казано, не изгони мутрите. Във външната политика се ангажира прекомерно доста с евроскептицизма, като внезапно излезе против приемането на еврото от началото на 2026 година. 
Така към този момент се оформи настройката президентските избори да бъдат решени според от резултатите от промяната на лв. с евро. 

С внезапното си влизане против еврото Румен Радев сътвори усещане, че се готви да основе собствен политически план. Но има и различен, надалеч по-реален резултат: Радев стана невидимият участник в идните президентски избори. Дори да не направи партия, сегашният държавен глава към този момент моделира наклонността за вота идната година.  

Прекалено доста негативи от приемането на еврото ще наклонят везните към евроскептичен или напряко антиевропейски претендент. Той може да не е копие на Радев, а да е още по-радикален. 
Ако обаче се разпрострат позитивите, проевропейският профил на претендента ще вдигне цената му. 

Проевропейски реакционер може да бъде печеливша формула. 
Това ще предотврати геополитически разтърсвания, като в това време ще внесе корекции в крайния неолиберализъм. Нещо, което подхващат, да вземем за пример, немските сътрудници на ГЕРБ от ръководещата ХДС/ХСС. 

За да се осъществя формулата обаче, без значение дали им се желае или не, ПП-ДБ ще би трябвало да договарят с ГЕРБ. Оттук този път може да излезе номинация с капацитет. Или да се водят съществени диалози за втория тур. Другото – следващата ортодоксална позиция на по този начин наречената градска десница, може да докара на „ Дондуков “ 2 президент с радикални, с националистически и антиевропейски позиции.

Защото в случай че националистическият претендент хване тренда, може да обърне...тренда. 
Справка – Петър Стоянов преди 30 години.