Повече от 45 години след последното кацане на лунната повърхност,

Повече от 45 години след последното кацане на лунната повърхнина, направено от екипажа на Аполо 17 през декември 1972 година, никой човек не е стъпвал там. А има доста аргументи хората да се върнат на гигантския, прашен сателит на Земята и да останат там.

Изследователи и бизнесмени считат, че основаването на база на Луната може да се трансформира в съществена съставка от разнообразни галактически задачи, да докара до основаването на невиждани галактически телескопи, да улесни живота на бъдещите колонизатори на Марс и да реши дългогодишните научни секрети за Земята и основаването на Луната. Една лунна база може даже да се трансформира в процъфтяваща стопанска система отвън Земята, която да е построена към лунния галактически туризъм.

„ Една непрекъсната станция за проучвания на Луната би била идната разумна стъпка, която е единствено на три дни път. Там можем да реализираме и тестваме редица неща и технологии, преди да можем да тръгнем към дълбокия космос “, сподели неотдавна някогашният астронавт Крис Хадфийлд пред Business Insider.

Според доста астронавти и други специалисти, най-големите спънки пред задачите с екипажи до Луната през последните четири десетилетия са банални. Наистина е скъпо да се провежда и изпрати задача до Луната, само че чак толкоз ли?

Разбира се, високата цена е същинско затруднение за всяка стратегия за галактически полети, изключително за задачи, които включват хора.

Закон, подписан през март 2017 година от президента Доналд Тръмп, дава на НАСА годишен бюджет от към 19,5 милиарда $, който може да се усили до 19,9 милиарда $ през 2019 година.

Тази сума наподобява огромна, до момента в който не се раздели сред всички отдели и амбициозни планове на организацията: галактическият телескоп James Webb, големият ракетен план, наименуван Space Launch System и далечните задачи към Слънцето, Юпитер, Марс, Астероидния пояс, Кайперовия пояс и ръба на Слънчевата система. (За съпоставяне, американската войска получава бюджет от към 600 милиарда $ годишно. Един план в границите на този бюджет – модернизацията и в този момент разширението на американския нуклеарен боеприпас – може даже да коства до 1,7 трилиона $ за 30 години.)

И още нещо: бюджетът на НАСА понижава спрямо предишното

„ През 1965 година НАСА е имала бюджет еднакъв на 4% от Федералния бюджет. През последните 40 години бюджетът на НАСА остана под 1% от Федералния, а през последните 15 години тази част пада до едвам 0,4% от федералния бюджет “, споделя астронавтът от Аполо 7 Уолтър Кънингам пред Конгреса на Съединени американски щати.

Президентът Тръмп приканва за връщане на Луната, а по-късно и за изпращане на пилотиран транспортен съд в орбита на Марс. Но дали НАСА ще разполага с нужните средства за това, даже в случай че програмата на Международната галактическа станция бъде спряна?

Според отчет на НАСА от към този момент далечната 2005 година, връщането на Луната ще коства към 104 милиарда $ (тази сума през днешния ден към този момент е станала 133 милиарда $, поради инфлацията за към 13 години). Цялата програмата Apollo е коствала към 120 милиарда днешни долари.

„ Проучване направено с екипаж е най-скъпото галактическо начинание и затова най-трудното, за което може да се получи политическа поддръжка “, споделя Кънингам пред Конгреса, представен от Scientific American.
„ Бюджетът на НАСА е прекомерно невисок за проектите, които имаме “, добавя астронавтът.

Непосредствената цел на администрацията на Тръмп е астронавтите да „ стигнат до Луната “ някъде през 2023 година Това би бил краят на възможен втори мандат на Тръмп, в случай че бъде избран отново.

Според Хадфийлд, това е просто политическо говорене без действително покритие. Процесът на планиране, инженеринг и тестване на галактически транспортен съд, който би могъл да закара хората до различен свят е доста по-дълъг от двата мандата на един президент. В същото време доста постоянно встъпващите в служба нови президенти и депутати, унищожават предходните лидерски цели за проучване на галактическото пространство.

„ Бих желал идващият президент да поддържа бюджет, който ни разрешава да осъществим задачата, която ни се разпорежда, каквато и да е тя “, разяснява астронавт Скот Кели, който прекара една година в космоса.
През 2004 година да вземем за пример, администрацията на Буш подрежда на НАСА да размени галактическата совалка, която трябваше да се пенсионира, и да се върне на Луната. Агенцията излезе с програмата Constellation за изпращане на астронавти на Луната, употребявайки ракета, наречена „ Арес “, и галактически транспортен съд, наименуван „ Орион “.

Бяха изхарчени 9 милиарда $ в продължение на пет години за планиране, създаване и тестване на хардуер за тази стратегия за галактически полети. И въпреки всичко откакто президентът Барак Обама встъпи в служба – и Службата за отчетност на държавното управление разгласява отчет за невъзможността на НАСА да пресметна цената на Constellation – Обама настоя за прекъсване на програмата и вместо нея да се създаде нова стратегия – Space Launch System (SLS).

Тръмп не е прекратил SLS, само че коренно промени задачата на Обама за кацане на метеорит до Луната и задачи до Марс.

Такива чести промени в скъпите цели на НАСА доведоха до загуба от към 20 милиарда $ и години пропиляно време.

„ Аз съм отчаян, че са толкоз мудни и толкоз постоянно вършат промени в проектите “, споделя астронавтът от Аполо 8 Джим Ловъл пред Business Insider през 2017 година

От своя страна астронавтът Бъз Олдрин сподели пред Конгреса през 2015 година, че има вяра, че „ волята да се върнат хора на Луната би трябвало да бъде политическа и да пристигна от Капитолия “.

„ Американското водачество въодушевява света, като непрекъснато прави това, което никоя друга нация не е способна да направи, демонстрирахме това за малко време преди 45 години, не е за поверие, че не сме го създали от този момент “, написа Олдрин в своето изказване.

От друга страна, същинската движеща мощ зад един ангажимент на държавното управление да се върне на Луната е волята на американския народ, който избира политиците и оказва помощ за оформяне на политическите им цели. За страдание обаче, публичният интерес към изследването на Луната не е висок.

Дори през най-силните дни на програмата „ Аполо “ – откакто Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпиха на лунната повърхнина – единствено 53% от американците смятаха, че програмата си коства цената. През множеството време, американското утвърждение за програмата Аполо се движи доста под 50%.

Днес 55% от американците считат, че НАСА би трябвало да направи връщането на Луната собствен приоритет, макар че едвам една четвърт от тях считат, че това би трябвало да бъде главен приоритет, сочи изследване на Pew Research Center, оповестено през юни. Но 44% от интервюираните считат, че въобще не трябва да се изпращат астронавти назад на Луната.

Подкрепата за проучване с екипажи на Марс е по-силна, като 63% имат вяра, че това би трябвало да бъде приоритет на НАСА, а 91% от хората считат, че сканирането на космоса за възможни рискови метеорити, също е значимо.
Политическите претекстове и бюджетът на НАСА не са единствените аргументи, заради които хората не са се върнали на Луната.

Луната е много рисково място за хората и това не би трябвало да бъде омаловажавано или подценявано

Повърхността на нашия сателит е покрита с кратери и камъни, които заплашват безвредното кацане. За да реализира първото кацане през 1969 година, НАСА основава и изстрелва десетки спътници към Луната, с цел да може да пресметне и разузнае другите вероятни места за кацане на Аполо.

Но по-голямото терзание идва от това, което основават многочислените метеори: реголит, именуван още Лунен прахуляк.

Мадху Тангавелу, авиационен инженер в Университета в Южна Калифорния, написа през 2014 година, че Луната е покрита с „ тънък като талк горен пласт лунен прахуляк, бездънен няколко сантиметра в някои райони, който е електростатично зареден посредством взаимоотношение със слънчевия вятър и е доста абразивен и прилепнал, прогаряйки галактически костюми, роувъри и разнообразни системи доста бързо. “

Пеги Уитсън, астронавт, прекарала в космоса общо 665 дни, неотдавна съобщи пред Business Insider, че задачите „ Аполо “ са имали доста проблеми с лунния прахуляк.

„ Ако би трябвало да прекараме дълги периоди и да изградим непрекъснати местообитания на Луната, би трябвало да разберем по какъв начин да се оправим с този проблем “, споделя Уитсън.

Съществува и проблем със слънчевата светлина. В продължение на към 14 дни в даден миг лунната повърхнина е изложена на слънчевите лъчи и се трансформира в пъкъл, тъй като Луната няма защитна атмосфера. Следващите 14 дни са в цялостна мрачевина, което прави лунната повърхнина едно от най-студените места във Вселената.

Малкият нуклеарен реактор, създаден от НАСА, наименуван „ Килопауър “, би могъл да доставя астронавтите с електричество през седмиците на дълги лунни нощи и би бил потребен и за други светове, в това число за Марс.

„ Няма по-екологично сурово място за живеене от Луната “, написа Тангавелу. „ И въпреки всичко, защото е толкоз покрай Земята, няма по-добро място да се научиш по какъв начин да живееш, надалеч от планетата Земя “.

НАСА е проектирала галактически и слънцеустойчиви костюми и роувъри, въпреки че не е несъмнено дали това съоръжение е напълно готово за работа, защото част от него е правено по към този момент закритата стратегия Constellation.

„ Присъствието на поколението милиардери, които са в основата на галактическите стратегии, е ужасно “, споделя астронавт Джефри Хофман пред публицисти по време на кръгла маса по-рано тази година. „ Иновацията, която се случва през последните 10 години в галактическите полети, в никакъв случай нямаше да се случи, в случай че беше единствено НАСА, тъй като нямаше задоволително мотивация да се понижат разноските или да се промени методът, по който се вършат нещата. “

Хофман се базира на работата на Илън Мъск и неговата ракетна компания SpaceX, както и на Джеф Безос, който ръководи авиокосмическото сдружение Blue Origin.

„ Няма подозрение – в случай че отидем по-далеч, изключително в случай че отидем по-далеч от Луната – ще имаме потребност от нов превоз “, добави Хофман.

Многото искащи астронавти да се върнат на Луната се вписват в дълготрайното виждане на Безос. Той желае да стартира построяването на първата лунна база, употребявайки ракетната система New Glenn на Blue Origin. През април той споделя: „ Ние ще преместим цялата тежка промишленост от Земята и Земята ще бъде единствено зона за живеене и за лека индустрия “.

Мъск също по този начин възнамерява по какъв начин SpaceX ще проправи пътя за налични и постоянни визити на Луната. SpaceX може даже да посети Луната преди НАСА или Blue Origin. Новата ракета „ Falcon Heavy “ на компанията е в положение да изстреля една дребна галактическа капсула „ Крийк Дракон “ към Луната и да я върне назад на Земята. Според Мъск, двама души към този момент са платили огромен депозит, с цел да осъществят пътуването.

„ Моята фантазия е, някой ден Луната да стане част от икономическата зона на Земята – тъкмо като геостационарна орбита или ниска орбита към Земята, сподели Хофман, и това е нещо, за което би трябвало да работим “.

Астронавтите не се съмняват, че хората ще се върнат на Луната и ще колонизират и Марс. Това е просто въпрос на време.