Над 400 доброволци се включиха в проект, изследващ как ДНК влияе на здравето ни
Повече от 400 доброволци от София и Пловдив се включиха в пилотната фаза на огромния план „ Геномът на България ", който се осъществя от медицинските университети в двата града и Европейската научна инфраструктура за биобанкиране.
Информацията от плана ще се употребява в научни проучвания, свързани с генетични болести, като редки заболявания, рак, чести обществено значими болести като диабет, сърдечно-съдови заболявания, невродегенеративни болести и даже инфекциозни заболявания. С присъединяване си в него нашата страна ще се подреди измежду страните, ползващи последните постижения на международната просвета.
От събраните безусловно непринудено кръвни проби ще бъде изолирана ДНК, която да бъде прочетена напълно (пълно геномно секвениране), с цел да се открият всички вариации в генома на участниците. Това ще помогне за оформяне на груповия български геном, като в първия стадий се възнамерява да се изследват общо 1000 пълнолетни български жители.
Доброволците в плана „ Геномът на България " действително оказват помощ за развиването на медицината у нас и в Европа. Чрез него ще се изследва по какъв начин ДНК-то ни въздейства на нашето здраве, какъв е рискът от развиване на другите генетични болести, кои разновидности в нашия геном дефинират по какъв начин българите усвояват разнообразни медикаменти, към какви болести сме по-предразположени и към кои имаме вродена резистентност, кои лечения биха били ефикасни при всеки участник и кои - не толкоз.
„ Това е късмет всеки от нас да способства за здравето на нашите деца, за бъдещето ни като нация, тъй като дарявайки нашите генетични данни, оказваме помощ за развиването на медицината. Събраната информация ще даде опция да се прави по-добра профилактика и диагностика, да се разработят по-ефективни и персонализирани лечения за доста тежки и чести болести ", споделя ръководителят на плана, проф. Радка Кънева.
Българският екип на самодейността включва учени от Медицински университет-София и Медицински университет-Пловдив. Биологичен материал от доброволците се събира в лабораториите на двата университета, а Центърът по молекулна медицина към МУ-София ще извърши геномното секвениране (пълно разчитане на генома), обработка и предпазване на данните. Конфиденциалността е обезпечена, като данните ще бъдат закодирани и съхранявани при най-високо равнище на сигурност.
Очаква се по-късно през 2024г., след утвърждение от Европейска комисия, България да се включи пълноценно и в огромния план „ Геномът на Европа ", за който ще е нужно да се съберат генетичните данни на 6500 пълнолетни български жители от всички географски региони на България.
Информацията от плана ще се употребява в научни проучвания, свързани с генетични болести, като редки заболявания, рак, чести обществено значими болести като диабет, сърдечно-съдови заболявания, невродегенеративни болести и даже инфекциозни заболявания. С присъединяване си в него нашата страна ще се подреди измежду страните, ползващи последните постижения на международната просвета.
От събраните безусловно непринудено кръвни проби ще бъде изолирана ДНК, която да бъде прочетена напълно (пълно геномно секвениране), с цел да се открият всички вариации в генома на участниците. Това ще помогне за оформяне на груповия български геном, като в първия стадий се възнамерява да се изследват общо 1000 пълнолетни български жители.
Доброволците в плана „ Геномът на България " действително оказват помощ за развиването на медицината у нас и в Европа. Чрез него ще се изследва по какъв начин ДНК-то ни въздейства на нашето здраве, какъв е рискът от развиване на другите генетични болести, кои разновидности в нашия геном дефинират по какъв начин българите усвояват разнообразни медикаменти, към какви болести сме по-предразположени и към кои имаме вродена резистентност, кои лечения биха били ефикасни при всеки участник и кои - не толкоз.
„ Това е късмет всеки от нас да способства за здравето на нашите деца, за бъдещето ни като нация, тъй като дарявайки нашите генетични данни, оказваме помощ за развиването на медицината. Събраната информация ще даде опция да се прави по-добра профилактика и диагностика, да се разработят по-ефективни и персонализирани лечения за доста тежки и чести болести ", споделя ръководителят на плана, проф. Радка Кънева.
Българският екип на самодейността включва учени от Медицински университет-София и Медицински университет-Пловдив. Биологичен материал от доброволците се събира в лабораториите на двата университета, а Центърът по молекулна медицина към МУ-София ще извърши геномното секвениране (пълно разчитане на генома), обработка и предпазване на данните. Конфиденциалността е обезпечена, като данните ще бъдат закодирани и съхранявани при най-високо равнище на сигурност.
Очаква се по-късно през 2024г., след утвърждение от Европейска комисия, България да се включи пълноценно и в огромния план „ Геномът на Европа ", за който ще е нужно да се съберат генетичните данни на 6500 пълнолетни български жители от всички географски региони на България.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ