Повече от 1200 операции за 10 години. Това е равмосметката

Повече от 1200 интервенции за 10 години. Това е равмосметката от работата на роботът " Да Винчи " у нас. Близо 1/2 от интервенциите са осъществени на дами, диагностицирани с карцином на маточната шийка. Десетилетие след първата интервенция за Източна Европа, осъществена в Плевен, екипът ни се срещна с една от дамите, които първи са се подложили на интервенцията. За чудото " ръцете на Да Винчи " и какво е да живееш втори живот, описват Тереза Ставрева и операторът Мария Балканска в идващото видео.

Симбиоза сред човек и машина-това най-общо казано съставлява роботът Да Винчи. Механични ръце, които дават живот-така наподобява пък в очите на пациентите. Десет години след първата интервенция за Източна Европа, срещаме Десислава.
Десислава Златковска: Диагнозата-доста тежка за всеки един-рак на маточната шийка. Преди 10 години просто взех решение да отида на профилактичен обзор, от който излезе тази диагноза. Оттам се стартира лутането ми в избора какво да направя нещата.
В началото лекарят, който ми сложи диагнозата сподели, че ще бъде интервенция с прорез. Много ме беше боязън. Много се уплаших.
Решение на казуса, Десислава открива в лицето на професор Горчев, който й разкрива магията на актуалната хирургия наречена " Да Винчи ". Младата жена е и измежду първите пациенти у нас, поверили живота си на машината.
Десислава Златковска: " Повярвах му. Реших да се оперирам. Все отново от изваждането на един зъб до тотална хистеректомия има голяма разлика. Човек, обаче постоянно би трябвало да има доверие в лекаря, който прави това нещо. Доверих му се, да, и не сгреших. Всичко протече доста безпрепятствено. Възстанових се доста бързо по-късно, безусловно на втория ден аз не усещах болежка от интервенцията. Чувствах се в действителност пълностоен човек.
Когато Десислава се подлага на интервенцията е едвам на 28 години. Още преди да успее да сътвори лично семейство, диагнозата съумява да остави дълготраен отпечатък върху живота ѝ.
Десислава Златковска: " Наистина един от най-тежките моменти е по-скоро мисълта да свикнеш с тази диагноза, да я приемеш и мисълта, че ти няма да можеш да станеш родител. Много е тежко това човек на 28 години, който не е имал опцията да има свои лични деца да получи тази диагноза, още повече тоталната хистеректомия да те откъсне от фантазията ти да станеш родител. "
Диагнозата, обаче не съумява да попречи на Десислава да мечтае. Не пречупва и нея, напротив-прави я по-силна. Шансът за живот, който получава я кара да повярва, че чудеса съществуват и би трябвало само време, с цел да ги открием.
Десислава Златковска: " Човек, би трябвало в действителност да има вяра не по-скоро в себе си, а в чудесата и да има вяра, че за него има нещо отредено и за него, нещо красиво, нещо хубаво, с цел да може да продължи. Всъщност това беше нещото, което ме мотивираше да се взема в ръце и да продължа и да виждам света по по-различен метод.
Българска национална телевизия: Открихте ли към този момент своето знамение?
Десет години по-късно открих хора, които ме поддържат във всяко едно мое начинание, само че към момента това огромно знамение не съумях да го намеря.
Затова взема решение сама да си го сътвори.
Десислава Златковска: " Искам да стана професионален приемен родител. Искам да се грижа за деца, които са изоставени, за деца, на които не могат да им дадат обич. Аз считам, че имам задоволително и мога да го направя. "
Да бъде фамилията за дете, лишено от такова, е най-силното предпочитание на Десислава през днешния ден, а шансът за нов живот, който получава преди 10 години е оня порив, от който тя се нуждае, с цел да го трансформира в действителност.
Десислава Златковска: " Без значение през какво е минал, значимото е да се бори. Важното е да реализира в живота си всяка своя фантазия. "