Повече от 1/3 от трудещите се в ЕС работят изключително

Повече от 1/3 от трудещите се в Европейски Съюз работят извънредно от вкъщи си, сочат изследвания
(снимка: CC0 Public Domain)

Понякога може да наподобява, че сме качили целия си живот в интернет: банкови сметки, изявления в обществените медии, профили за запознанства, работни писма – всичко това е там в този замъглен облак от цифрова информация. Проблемите с този нов цифров метод на живот са добре известни. Смята се, че обществените медии основават „ балони “, в които хората се въвличат в неправилна визия за публичното мнение. Големите софтуерни компании пък вършат пари от нашите персонални данни.

В сходна обстановка един от шестте стратегически целта на Европейската комисия за интервала 2019-2024 година е да се сътвори „ Европа, годна за цифровата ера “. Целта е технологията да работи за хората; цифровата стопанска система би трябвало да бъде справедлива; тя би трябвало да поддържа отворено, демократично и стабилно общество, отбелязва.

Пандемията Covid-19 сложи „ ракетни ускорители “ на прехода към цифрово общество. Едно изследване, извършено през юли 2020 година, откри, че повече от 1/3 от работещите в Европейски Съюз работят извънредно от вкъщи си. Това значи, че те разчитат съвсем извънредно на цифрови принадлежности за социализация, работа и достъп до всички държавни услуги, от които се нуждаят. Сега от ден на ден откриватели се питат: дали да разчитаме напълно на цифровите принадлежности е най-мъдрия път?

Този въпрос си задава доктор Матю Денис от Техническия университет в Делфт, Холандия. Д-р Денис е етик, който се интересува от използването на философията на благополучието на индивида в цифровата епоха. Философите от дълго време се чудят какво съставлява „ добър живот “ и от Аристотел до Конфуций те дават свои лични, разнообразни отговори. Една от главните хрумвания е, че щастието единствено по себе си е значимо, само че не е достатъчно; има хора, които са субективно щастливи, само че към момента не живеят ужасно.

„ Кои са другите значими аспекти на – зависи от това кого питате “, сподели доктор Денис. „ Може да става въпрос за осъществяване на функции в обществото или достижения и принос към обществото. По-модерни етици като мен са много заинтригувани от концепцията, че преследването на пристрастеностите е значима част от благополучието. “

Дигитално богатство

Д-р Денис е част от работна група в Делфт, която преглежда етиката на нововъведенията в ерата Covid-19. Чрез групата той извърши работа, която изследва по какъв начин да управляваме нашето цифрово богатство.

Идеята, че времето, което прекарваме онлайн, е неприятно за нас, е спорна. Д-р Денис показва, че най-новите проучвания демонстрират, че времето, прекарано онлайн, може да бъде неприятно за психологичното ни здраве, не безусловно. Наистина би трябвало да вземем поради това, което вършим онлайн – дал водим диалог с другари или просто напразно превъртаме? Това са напълно разнообразни неща. Един отчет за 2019 година от Института за проучване на в Копенхаген, Дания, открива, че най-честите консуматори на обществени медии „ са по-малко удовлетворени от живота си и вършат по-негативни обществени съпоставения “.
още по тематиката
Д-р Денис преглежда три рамки за възстановяване на нашето цифрово богатство при пандемични условия. Първата е рамка, учредена на правила, като тази, образувана от основаната в Съединени американски щати организация с нестопанска цел „ Център за хуманни технологии “. Те оферират на хората да си наложат някои съответни стъпки, като да вземем за пример да лимитират времето, което прекарват пред цифровите си устройства, и да се погрижат да вършат извършения, предопределени да концентрират вниманието.

Втората включва тактики, свързани с характера – които гласят, че е добре да култивираме черти на характера, които ще бъдат потребни в онлайн сферата, като да вземем за пример способността да направляваме къде насочваме вниманието си.

Третият метод касае не толкоз обособените хора, колкото дизайнерите. Това допуска да се промени категорично методът, по който онлайн пространствата биват проектирани, тъй че да не ни подтикват да вършим избори, които са неприятни за нашето богатство.

Нито една от тези рамки сама по себе си не може да обезпечи съвършен път към цифрово богатство, заключава доктор Денис. Той обаче споделя, че е по-вероятно да успеем да преодолеем провокациите, сложени от света след ковид, посредством съчетание на най-хубавите детайли от всяка от тях.

Дигиталната пропаст

Докато вървим ускорено към цифрово общество, последствията от последната година отиват оттатък метода, по който прекарваме времето си онлайн. Събирането на данни на хората също има последствия. Това касае и, и независимостта, и благосъстоянието и други значими аспекти на живота, в това число достъпа до обществени грижи.

От 2015 година Стефания Милан, доцент по нови медии и цифрова просвета в Университета на Амстердам, Холандия, работи по плана DATACTIVE, който изследва по какъв начин гражданското общество се ангажира и дава отговор на събирането на данни за солиден мащаб. Един от ранните ѝ планове включва основаването на уголемение за браузър, наречено в този момент Tracking Exposed, което има за цел да подчертае силата на персонализираните логаритми, като разрешава съпоставяне сред това, което другите консуматори виждат на избрани уеб страници, като Фейсбук.

Тези принадлежности разрешават на откривателите да схванат по какъв начин логаритмите управляват това, което виждат потребителите. Проектът в този момент се уголемява, с цел да обхване Amazon, YouTube и Pornhub.

Съвсем неотдавна проф. Милан е мислила за това, което тя назовава „ разделяне на данните “. Както тя уточни в скорошно есе, това разделяне се е засилило по време на пандемията. Има два метода, по които това се случва.

Първо, взаимоотношението на хората със света и с страната се опосредства от данните. Ако да вземем за пример информацията за обещано лице не е включена в държавните бази данни, тогава това лице не може да взаимодейства вярно с страната, да вземем за пример достъпът до помощ от отделите за обществени грижи се трансформира в проблем. Това първо се ползва на равнище субект. Хора като мигранти без документи или небогати хора, които нямат достъп до свързани устройства, попадат „ от неверната страна “.

„ Данните са изискване за видимост, съвсем изискване за битие “, сподели проф. Милан. Това разделяне стартира да работи и на интернационално равнище и казусът става все по-задълбочен вследствие на Covid-19. Начините, по които нациите реагират на пандемията значително зависят от качеството на техните данни, споделя проф. Милан. Това касае способността им да правят проби и да компилират резултатите, както и способността им да наблюдават хората, дали положителен тест.

Проф. Милан има има рецепта по какъв начин бихме могли да изправим казуса, най-малко когато става въпрос за национално равнище. Тя споделя, че първо би трябвало да стартираме да влагаме доста, с цел да подсигуряваме, че по-бедните хора имат достъп до устройства, с цел да не бъдат изключени от взаимоотношението с страната.

Второ и по-важно е, че би трябвало да стартираме да влагаме в построяването на просветеност у хората във връзка с данните, счита тя. Това би трябвало да се прави в учебните заведения от най-ранна възраст, споделя тя. Но ние не можем да изоставим възрастните, тъй че ще би трябвало да има класове и даже телевизионни акции, които да им оказват помощ да станат по-грамотни по тематиката за данните.

„ Научаваш се по какъв начин да плуваш, тъй като в случай че паднеш в морето, би трябвало да плуваш, с цел да можеш да оцелееш “, сподели проф. Милан. „ По същия метод ние би трябвало да включим в учебните стратегии цифровата просветеност и грамотността за данните “.