Силната жена се ражда от… пречупената жена
“Повече няма да разреша да бъда употребена! ”
Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато се държеше зле с нея, а тя мълчеше и не ти опонираше.
Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато ти си мислеше, че се е примирила с живота си, а тя просто събираше силите си… и себе си.
Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато даваше части от сърцето си на хора, които ги отнасяха със себе си, без да оставят нищо в подмяна.
Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато прояваше примирение и молеше за амнистия, въпреки тя да беше наранената.
Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато раздра душата й. Защото ти беше светът й…
И тъй като тя не можеше да одобри, че си кадърен да я нараниш – самата тя в никакъв случай не би те наранила. Не можеше да допусне, че сърцето ти няма да се отвори за нея – тъй като тя ти беше подарила своето. Не можеше да допусне, че думите ти са били просто думи – за нея илюзиите, които й рисуваше, бяха по-реални от света, в който живеееше.
Тя вярваше, че можеш да станеш по-добър човек, в случай че те обича задоволително. Ако те поддържа задоволително. Ако те чака задоволително. Тя вярваше в теб. Но ти не вярваше в нея…
Тя в никакъв случай не се поколеба да бъде до теб, когато беше слаб. Или когато се преструваше на слаб, с цел да я манипулираш. Тя беше до теб, въпреки че ти в никакъв случай не беше до нея. И в никакъв случай не видя, че тя е тази, която имаше потребност от схващане и поддръжка. Не видя, тъй като не гледаше задоволително. И тъй като тя в никакъв случай не изиска нищо от теб. Просто тъй като се надяваше, че самичък ще й предложиш да облегне на рамото ти…
Всяка нощ тя се сриваше. Сама. Измъчваше се с въпроси за какво не ти е задоволителна, какво да промени, по какъв начин да те задържи. А на сутринта още веднъж беше мощна. Пред теб. Заради теб. Защото ти й беше споделил, че не обичаш слабите дами. Макар че тъкмо пред такива дами постоянно се правеше на избавител. Но нея в никакъв случай не се опита да спасиш.
Но тя беше там. Винаги беше там. Нямаше значение кога на нощта ще звъннеш и каква причина щеше да изтъкнеш. Тя беше там. Но в случай че тя ти звъннеше измежду нощ, просто тъй като искаше да чуе гласа ти, ти в никакъв случай не вдигаше. Тя беше там за теб. Но ти в никакъв случай не беше там за нея.
И малко по малко тя осъзна… Осъзна, че ти не си това, което си в визиите й. Осъзна, че не си кадърен на същинска почтеност. Нито на същинска връзка. Осъзна, че егото ти постоянно ще води дейностите ти. Осъзна, че опустошаваш душата й.
“Повече няма да разреша да бъда употребена! ”
Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато осъзна, че въпреки и сякаш да с теб, винаги е била сама. И че в този момент в действителност би трябвало да се оправи сама… Това е обещанието, което даде пред себе си, когато разбра, че може да продължи сама. И го направи. Сама.
Всичко, което й аргументи, я направи по-силна. Направи я дамата, която е през днешния ден. Жената, която си даде обещание:
“Повече няма да разреша да бъда употребена! ”
Това е обещанието, което можеш да видиш в очите й. Да усетиш в държането й. Да почувстваш в гласа й…
“Повече няма да разреша да бъда употребена! ”
Това е обещанието, което е време да дадеш на себе си…
Автор: Неизвестен
