Науру – съсипаният остров
Поучителната орис на дребната страна Науру.
През 70-80-те години на предишния век това била една от най-богатите страни в света. Богатствата на Науру се виждали от птичи взор – на острова имало колосални ресурси от фосфорити.
Всяка година приблизително добивали по два милиона тона. Това разрешавало на популацията (около 10 000 човека) да получава всеки месец по 11 000 $.
Жителите на Науру спрели да вървят на работа, а децата им – на учебно заведение. Всяко семейство имало в дома си задгранична прислуга и няколко скъпи автомобила (на острова има няколко пътища с обща дължина към 40 км).
Науруанци можели да си разрешат да летят на аероплан до Австралия, с цел да отидат на ортодонт и един път годишно да си сменят автомобила, а остарелия просто да го изхвърлят. Цялата работа по поддържате в ред на инфраструктурата изпълнявали импортираните китайци.
А след това запасите свършили. Населението било отучено да работи. Малко преносимият метод на живот на локалните поданици се трансформирало в същинско злополучие за тях: те почнали стремглаво да пълнеят, доста от тях страдали освен от непотребни килограми, само че и от захарен диабет.
На острова била унищожена на практика цялата растителност – 80 % от територията на острова била превърната в пустота. В началото островът се опитвал да печели с пране на пари – били регистрирани няколкостотин банки, в които през 1998 единствено от Русия постъпили депозити от 70 милиарда щатски $. Но след това под натиска на Работната група за финансово деяние (срещу изпирането на пари) и тази „ сергия “ била закрита.
След което Науру се опитвал да печели, като продава гласа си в Организация на обединените нации. Днес островът живее за сметка на интернационална помощ.
