Субашич - гласът на изкланите в Сребреница: Вучич и Орбан са копие на Милошевич, стига омраза
Поучи ли се Европа от сръбския геноцид в Сребреница през 1995 година? Лечима ли е раната от загубата на хиляди синове, татковци и дядовци? Защо “синовете ” на сръбския деспот Слободан Милошевич остават ненаказани?
Специалните пратеници на БГНЕС Димитър Русков и Антон Станков разговаряха в Поточари с Мунира Субашич, ръководител на сдружението „ Майките на Сребреница “, която рядко споделя пред камера за клането в Сребреница. Тя е изгубила 22 души от фамилията си. Субашич е гласът на безчет почтени жертви и техните оживели родственици.
Мунира е изнасяла тирада пред Организация на обединените нации, намира се с редица политици - от американския президент Бил Клинтън до сегашния делегат на интернационалната общественост в Босна - Кристиан Шмид. Малцина обаче са хората, които тя позволява в дома си. Нейни са силата и смелостта да споделя потресаващата история за убийствата на личните си брачен партньор и наследник, да разказва ориста на хилядите избити от сръбските сили през 1995 година в Сребреница - геноцид, невъобразим от Втората международна война.
Мунира e родена през далечната 1948 година в Рогатица, само че макар напредналата си възраст не губи ентусиазма си. Тя се мести в Сребреница през 1961 година, когато се омъжва за Хилмо Субашич. Живеят в блок дружно със сърби, хървати и евреи. По това време хората честват взаимно религиозните празници, схващат се. Мунира работи като магазинерка.
На тазгодишния 11 юли Мунира ни почерпи кафе - черно като земята, в която са заровени костите на 7000 души. В Поточари са заровени останките на убитите... там се запознаваш с лицето на гибелта.
Жената ни описа по какъв начин са били изклани над 10 700 души - животът на никого не е бил пощаден. Самата тя губи 22-ма членове на фамилията си: татко си, брачна половинка си, сина си, две сестри и трима братя, свекъра си, двамата му сина и техните фамилии.
По време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.) Европа е очевидец на бруталните упоритости на сръбските главорези. Ситуацията е отчайваща. Дори “сините каски ” на Организация на обединените нации се подиграват на стотиците хиляди бежанци.
През април 1993 година, когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „ безвредна зона “.
Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от военачалник Радко Младич, завладява Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в базата на холандските сили в Поточари в покрайнините на града.
Миротворците се отдръпват безславно, дружно с хиляди бежанци, най-вече дами и деца.
Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се съобщи, военачалник Ратко Младич дава обещание, че тези, които смъкват оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени. Преди клането да стартира, военнопрестъпникът идва с камери и раздава на децата бонбони и самун.
Съдбата на 17-годишния наследник на Мунира - Нермин - е незнайна за нея в продължение на доста години, до момента в който останките му не са открити: единствено две дребни кости, и двете в всеобщи гробове на 25 км един от различен. 18 години очакване, с цел да откриеш останките на най-малкия си наследник, а по-късно да погребеш единствено две от костите му.
По-големият ѝ наследник, който по това време е на 22 години, е в армията и съумява да се добере до следената от бошняците територия. Минават месеци, до момента в който майка и наследник се събират. Тогава Мунира още веднъж усеща, че животът ѝ има смисъл и се зарича да опише на света за случилото се.
Майките на Сребреница са очевидци на ужасяващи подиуми. Плачещо бебе, обезглавено от сръбски бойци, които получават потупване по гърба със жестокото: " Браво! ".
След войната в своята тъга няколко дами образуват организацията “Майките на Сребреница ”. Първоначално тя се назовава Движение на майките от анклавите Сребреница и Жепа (две от “защитените ” зони на ООН). Групата от борбени и мощни дами е решена да каже истината на Европа и целия свят.
Субашич предизвести, че нещастието може да се повтори и Европа още веднъж да бъде изложена на риск, тъй като " синовете " на сръбския деспот Слободан Милошевич процъфтяват в политиката.
" За всичко това са виновни светът и Европа. Никъде в света няма по-голяма несправедливост от това, което беше направено против бошняците. Срещу тях беше осъществен геноцид. Всеки човек със здрав разсъдък знае това ", акцентира Мунира и добави:
“Александър Вучич е като наследник на Милошевич, толкоз са идентични. А виждате ли Виктор Орбан какъв националист е? Той е Милошевич номер 2. А що се отнася до Милорад Додик, елементарно щеше да бъде, в случай че имаше единствено един, само че има хиляди като него. Разказват вицове за нашите мъртъвци. Твърдят, че не е имало кръвопролитие, а починалите в действителност са избягали някъде в чужбина и по тази причина ги няма. ”
76-годишната жена счита, че светът не е научил нищо от кланетата през историята. Всеки носи парченце отговорност за геноцида против бошняците.
Опечалените дами в продължение на години писали писма, протестирали и даже " нападали " локални и интернационалните институции, с цел да схванат ориста на децата си:
”Искахме да знаем къде са децата ни, след това разбрахме, че са мъртви. Когато не бяхме сигурни, искахме доказателства, тъй като тела нямаше, най-малко да ни дадат костите. Всяка майка би трябвало да откри останките на сина си и да ги погребе почтено - босненска, сръбкиня, хърватка, ромка. "
„ Две неща са най-важни за нас – да намерим костите на синовете си и да знаем името на всеки нарушител, който би трябвало да бъде изправен пред правораздаването “, означи Субашич.
Мунира напомни, че политическата и военна върхушка на Република Сръбска от 90-те години е получила пет доживотни присъди, в това число Радован Караджич и Радко Младич.
Никой обаче не може да върне починалите. От тях са останали единствено костите в планината от гробове на Мемориалния център в Поточари.
“5 500 деца остават сираци след рухването на Сребреница на 11 юли 1995 година Тези деца видяха убийства и изнасилвания, а някои се раждат от убитите им бременни майки ", показа Мунира.
Въпреки всичко майките от Сребреница възпитават децата си да не ненавиждат сърбите и да не търсят възмездие.
Днес тези деца са инженери, доктори и интелектуалци. Свободни хора след десетилетия тирания в хватката на Белград.
Мунира е разочарована, че сръбският президент Вучич организира акция против резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации за геноцида, вместо да я поддържа и да затвори старите рани. Въпреки това е обнадеждена, че младежите ще схванат истината и няма да разрешат кърватата история да се повтори.
" Има положителни и неприятни хора. Искам младите бошняци да бъдат другари и със сърби и с хървати. Моят наследник беше добър възпитаник, знаеше британски и немски. Убиха го на 17 години. От него откриха две кости, не остана друго. Геноцидът не би трябвало да бъде забравян, не може да бъде заличен от историята ", акцентира Мунира Субашич.
Специалните пратеници на БГНЕС Димитър Русков и Антон Станков разговаряха в Поточари с Мунира Субашич, ръководител на сдружението „ Майките на Сребреница “, която рядко споделя пред камера за клането в Сребреница. Тя е изгубила 22 души от фамилията си. Субашич е гласът на безчет почтени жертви и техните оживели родственици.
Мунира е изнасяла тирада пред Организация на обединените нации, намира се с редица политици - от американския президент Бил Клинтън до сегашния делегат на интернационалната общественост в Босна - Кристиан Шмид. Малцина обаче са хората, които тя позволява в дома си. Нейни са силата и смелостта да споделя потресаващата история за убийствата на личните си брачен партньор и наследник, да разказва ориста на хилядите избити от сръбските сили през 1995 година в Сребреница - геноцид, невъобразим от Втората международна война.
Мунира e родена през далечната 1948 година в Рогатица, само че макар напредналата си възраст не губи ентусиазма си. Тя се мести в Сребреница през 1961 година, когато се омъжва за Хилмо Субашич. Живеят в блок дружно със сърби, хървати и евреи. По това време хората честват взаимно религиозните празници, схващат се. Мунира работи като магазинерка.
На тазгодишния 11 юли Мунира ни почерпи кафе - черно като земята, в която са заровени костите на 7000 души. В Поточари са заровени останките на убитите... там се запознаваш с лицето на гибелта.
Жената ни описа по какъв начин са били изклани над 10 700 души - животът на никого не е бил пощаден. Самата тя губи 22-ма членове на фамилията си: татко си, брачна половинка си, сина си, две сестри и трима братя, свекъра си, двамата му сина и техните фамилии.
По време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.) Европа е очевидец на бруталните упоритости на сръбските главорези. Ситуацията е отчайваща. Дори “сините каски ” на Организация на обединените нации се подиграват на стотиците хиляди бежанци.
През април 1993 година, когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „ безвредна зона “.
Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от военачалник Радко Младич, завладява Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в базата на холандските сили в Поточари в покрайнините на града.
Миротворците се отдръпват безславно, дружно с хиляди бежанци, най-вече дами и деца.
Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се съобщи, военачалник Ратко Младич дава обещание, че тези, които смъкват оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени. Преди клането да стартира, военнопрестъпникът идва с камери и раздава на децата бонбони и самун.
Съдбата на 17-годишния наследник на Мунира - Нермин - е незнайна за нея в продължение на доста години, до момента в който останките му не са открити: единствено две дребни кости, и двете в всеобщи гробове на 25 км един от различен. 18 години очакване, с цел да откриеш останките на най-малкия си наследник, а по-късно да погребеш единствено две от костите му.
По-големият ѝ наследник, който по това време е на 22 години, е в армията и съумява да се добере до следената от бошняците територия. Минават месеци, до момента в който майка и наследник се събират. Тогава Мунира още веднъж усеща, че животът ѝ има смисъл и се зарича да опише на света за случилото се.
Майките на Сребреница са очевидци на ужасяващи подиуми. Плачещо бебе, обезглавено от сръбски бойци, които получават потупване по гърба със жестокото: " Браво! ".
След войната в своята тъга няколко дами образуват организацията “Майките на Сребреница ”. Първоначално тя се назовава Движение на майките от анклавите Сребреница и Жепа (две от “защитените ” зони на ООН). Групата от борбени и мощни дами е решена да каже истината на Европа и целия свят.
Субашич предизвести, че нещастието може да се повтори и Европа още веднъж да бъде изложена на риск, тъй като " синовете " на сръбския деспот Слободан Милошевич процъфтяват в политиката.
" За всичко това са виновни светът и Европа. Никъде в света няма по-голяма несправедливост от това, което беше направено против бошняците. Срещу тях беше осъществен геноцид. Всеки човек със здрав разсъдък знае това ", акцентира Мунира и добави:
“Александър Вучич е като наследник на Милошевич, толкоз са идентични. А виждате ли Виктор Орбан какъв националист е? Той е Милошевич номер 2. А що се отнася до Милорад Додик, елементарно щеше да бъде, в случай че имаше единствено един, само че има хиляди като него. Разказват вицове за нашите мъртъвци. Твърдят, че не е имало кръвопролитие, а починалите в действителност са избягали някъде в чужбина и по тази причина ги няма. ”
76-годишната жена счита, че светът не е научил нищо от кланетата през историята. Всеки носи парченце отговорност за геноцида против бошняците.
Опечалените дами в продължение на години писали писма, протестирали и даже " нападали " локални и интернационалните институции, с цел да схванат ориста на децата си:
”Искахме да знаем къде са децата ни, след това разбрахме, че са мъртви. Когато не бяхме сигурни, искахме доказателства, тъй като тела нямаше, най-малко да ни дадат костите. Всяка майка би трябвало да откри останките на сина си и да ги погребе почтено - босненска, сръбкиня, хърватка, ромка. "
„ Две неща са най-важни за нас – да намерим костите на синовете си и да знаем името на всеки нарушител, който би трябвало да бъде изправен пред правораздаването “, означи Субашич.
Мунира напомни, че политическата и военна върхушка на Република Сръбска от 90-те години е получила пет доживотни присъди, в това число Радован Караджич и Радко Младич.
Никой обаче не може да върне починалите. От тях са останали единствено костите в планината от гробове на Мемориалния център в Поточари.
“5 500 деца остават сираци след рухването на Сребреница на 11 юли 1995 година Тези деца видяха убийства и изнасилвания, а някои се раждат от убитите им бременни майки ", показа Мунира.
Въпреки всичко майките от Сребреница възпитават децата си да не ненавиждат сърбите и да не търсят възмездие.
Днес тези деца са инженери, доктори и интелектуалци. Свободни хора след десетилетия тирания в хватката на Белград.
Мунира е разочарована, че сръбският президент Вучич организира акция против резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации за геноцида, вместо да я поддържа и да затвори старите рани. Въпреки това е обнадеждена, че младежите ще схванат истината и няма да разрешат кърватата история да се повтори.
" Има положителни и неприятни хора. Искам младите бошняци да бъдат другари и със сърби и с хървати. Моят наследник беше добър възпитаник, знаеше британски и немски. Убиха го на 17 години. От него откриха две кости, не остана друго. Геноцидът не би трябвало да бъде забравян, не може да бъде заличен от историята ", акцентира Мунира Субашич.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ