Валерия Велева: Този човек вече е опасен за държавата!
Потресаващ резултат има чудовищния апел на премиера Кирил Петков всеки да подари по една заплата за муниции за Украйна. Обществото се взриви, обществените мрежи бушуват от яд и възмущение. Върху премиерската глава се стоварва океан от ругатни - злъчни, обидни, подигравателни: " Киро е безумен. Или болен... Тъжно, позор, срам... КП завоюва омразата на съвсем цялостен един народ, единствено с едно изречение, граничещо с безумие и безочливост!... Докога ще ни ръководят психологично заболели!... Абсолютна мисловна остра непълнота... Трябва да си най-малко вманиачен да дариш пари за убийства!... Чудовищна нелепост!... Върховен цинизъм! По-грозно изказване на фактор в страната не съм срещал!... "
В постоталитарната ни история сме имали разнообразни министър председатели - имали сме комунисти, КГБ-исти, демократи, монархисти, социалисти, ГЕРБ-еристи, имали сме царе и придворни, само че в никакъв случай не сме имали на този пост безспорен политически примат, тотално несъответстващ за отговорностите, който постът изисква от него. Кирил Петков е единственият министър председател в годините на демокрацията, който се срина политически безусловно за 100 дни пред очите на обществото.
Не знам какви вихри са бушували в главата му, когато е родил идиотията " дарителство за оръжия ". Това обаче се сблъсква челно с няколко аспекта.
ПЪРВИЯТ е морално-хуманен. Да беше измислил акция за подкрепяне децата на Украйна, за ранените в Украйна, за майките и бременните, за българите в Донецк, за бедстващите без самун и вода, би било разбираемо. Щеше да провокира състрадание. И почитатели. Но да призовеш да се подаряват пари за оръжия, които сеят гибел - това единствено болен мозък може да го роди. Ами, в случай че на следващия ден от " Възраждане " предложат да събираме пари за Русия, какво ще настъпи в страната?
А може би Петков, в нормалното си раздвояване на личността, е решил да бъде новият Апостол на свободата. Защото единствено Васил Левски и апостолите на Априлското въстание са събирали пари за оръжия. От тогава до през днешния ден никой не е бил въодушевен от сходна концепция.
ВТОРО, в страна, в която 2/3 от популацията е срещу изпращането на оръжия за Украйна, да предизвикваш дарителска акция точно за оръжия - значи си политически неплатежоспособен. Или си кьорав, или си дебелоглав, или си малоумен - в случай че допуснеш, че с PR трик може да обърнеш този %. " Изпращането на военна помощ за Украйна изисква политическо, само че и публично единение. В общественото пространство има доста крайни отзиви по тази тематика. Мисля, че е време да обърнем тази социална сила в действителни дейности! ", написа Петков при започване на своя апел.
Единство по тематиката за войната обаче не може да има и каквито и акции или разходки до Украйна да се вършат, те не биха могли да сближат двете гледни точки. В България тече яростен спор, в самото държавно управление няма единение. Затова Петков се пробва да трансферира на обществото отговорността, която би трябвало да носи той като еманация на властта. Което пък е демонстрация на уязвимост, граничеща с безгръбначие.
ТРЕТО - обществен аспект. В страна, затънала в беднотия, с безконтролна инфлация, където възрастните се бият за бутилка олио, да призовеш хората да дарят една заплата, значи липса на обществена сензитивност. И това един министър-председател не може да си го разреши. Освен в случай че не яде всеки ден козунаци за по 50 лв. и торти за по 250 лв.!
ЧЕТВЪРТО - политически аспект. На Кирил Петков му липсва водачество. Той не е престиж нито в Народното събрание, нито в държавното управление, нито в обществото. Част от междуличностните си проблеми той се втурва да взема решение не с причини, а с неподозирана за всеобщата аудитория експанзия - налита на пердах на съдружни сътрудници, които се пробват да му се опълчват.
В същото време е извънредно суетлив, с неконтролируемо предпочитание за обществена изява. Петков мисли на британски, мъчно си превежда на български (затова и речта му е недодялана), бързо се пали и за зла орис на народа е захласнат от мъчителното възприятие " Държавата, това съм АЗ! " Едновременно с това е детски и слабоумен, което го прави смешен.
Все още не познава до дъно механизмите, по които действа страната, само че е усетил сладостта на властта, посредством атрибутите, които тя му дава. И го е боязън да се раздели с тази власт и целия измамлив свят, който тя обезпечава. Затова се гъне и не смее да вземе нито едно същинско държавническо решение. Нескопосано се опита да се оправдае, че като жител желае да се пратят оръжия, само че като министър председател не може да реши това. Някои правят оценка реакцията му като безволие. За мен по-скоро е славолюбие - израз на страха да не се раздели със сладкия бонбон. Но тъй като е първосигнален и изразителен (все неприятни качества за един политик) Петков не скри, че предлага този " сръчен " ход, с цел да заобиколи отхвърли на съдружния сътрудник Българска социалистическа партия да се причисли към решението за оказване на военна помощ за Украйна. С това обаче направи още по-абсурден апела за оръжейната си дарителска акция.
А пък Българска социалистическа партия му даде същински политически урок - управлението на столетницата отхвърли да праща с него собствен представител в Украйна. Защото знае, че това е жалко и безсмислено. Без ясна цел конкретика. И че, който го стори, ще носи отговорност пред електората си.
Сега, в случай че е мъж, Петков би трябвало да изиска избор на доверие в Народното събрание. Но той няма да го направи. Заради властта.
И към този момент става рисков за страната. Защото, държейки кормилото на властта през днешния ден ни " зарадва " с оръжейна акция, само че на следващия ден с клоунската си полуда ще реши, че може да вдигне ветото над Македония и с ококорените си очи ще ни изясни, че това е за богатството на двата приятелски народа. Нищо, че в Битоля му крещяха " фашист ". Той е заречен това пусто несъгласие! Дори цената да е взривената страна. И в случай че ние не го спрем в точния момент, той ще го направи! В това отношение Петков е пореден - след чудовищната нелепост ще пристигна ред на чудовищната низост!
И следва единственият въпрос - за какво мълчи Радев? Той ни го натресе. Той твърдеше, че " в случай че България има повече министри като Кирил Петков, щеше да наподобява по-друг метод " (27.10.2021 г.).
Е, харесва ли му методът, по който наподобява през днешния ден България?
В постоталитарната ни история сме имали разнообразни министър председатели - имали сме комунисти, КГБ-исти, демократи, монархисти, социалисти, ГЕРБ-еристи, имали сме царе и придворни, само че в никакъв случай не сме имали на този пост безспорен политически примат, тотално несъответстващ за отговорностите, който постът изисква от него. Кирил Петков е единственият министър председател в годините на демокрацията, който се срина политически безусловно за 100 дни пред очите на обществото.
Не знам какви вихри са бушували в главата му, когато е родил идиотията " дарителство за оръжия ". Това обаче се сблъсква челно с няколко аспекта.
ПЪРВИЯТ е морално-хуманен. Да беше измислил акция за подкрепяне децата на Украйна, за ранените в Украйна, за майките и бременните, за българите в Донецк, за бедстващите без самун и вода, би било разбираемо. Щеше да провокира състрадание. И почитатели. Но да призовеш да се подаряват пари за оръжия, които сеят гибел - това единствено болен мозък може да го роди. Ами, в случай че на следващия ден от " Възраждане " предложат да събираме пари за Русия, какво ще настъпи в страната?
А може би Петков, в нормалното си раздвояване на личността, е решил да бъде новият Апостол на свободата. Защото единствено Васил Левски и апостолите на Априлското въстание са събирали пари за оръжия. От тогава до през днешния ден никой не е бил въодушевен от сходна концепция.
ВТОРО, в страна, в която 2/3 от популацията е срещу изпращането на оръжия за Украйна, да предизвикваш дарителска акция точно за оръжия - значи си политически неплатежоспособен. Или си кьорав, или си дебелоглав, или си малоумен - в случай че допуснеш, че с PR трик може да обърнеш този %. " Изпращането на военна помощ за Украйна изисква политическо, само че и публично единение. В общественото пространство има доста крайни отзиви по тази тематика. Мисля, че е време да обърнем тази социална сила в действителни дейности! ", написа Петков при започване на своя апел.
Единство по тематиката за войната обаче не може да има и каквито и акции или разходки до Украйна да се вършат, те не биха могли да сближат двете гледни точки. В България тече яростен спор, в самото държавно управление няма единение. Затова Петков се пробва да трансферира на обществото отговорността, която би трябвало да носи той като еманация на властта. Което пък е демонстрация на уязвимост, граничеща с безгръбначие.
ТРЕТО - обществен аспект. В страна, затънала в беднотия, с безконтролна инфлация, където възрастните се бият за бутилка олио, да призовеш хората да дарят една заплата, значи липса на обществена сензитивност. И това един министър-председател не може да си го разреши. Освен в случай че не яде всеки ден козунаци за по 50 лв. и торти за по 250 лв.!
ЧЕТВЪРТО - политически аспект. На Кирил Петков му липсва водачество. Той не е престиж нито в Народното събрание, нито в държавното управление, нито в обществото. Част от междуличностните си проблеми той се втурва да взема решение не с причини, а с неподозирана за всеобщата аудитория експанзия - налита на пердах на съдружни сътрудници, които се пробват да му се опълчват.
В същото време е извънредно суетлив, с неконтролируемо предпочитание за обществена изява. Петков мисли на британски, мъчно си превежда на български (затова и речта му е недодялана), бързо се пали и за зла орис на народа е захласнат от мъчителното възприятие " Държавата, това съм АЗ! " Едновременно с това е детски и слабоумен, което го прави смешен.
Все още не познава до дъно механизмите, по които действа страната, само че е усетил сладостта на властта, посредством атрибутите, които тя му дава. И го е боязън да се раздели с тази власт и целия измамлив свят, който тя обезпечава. Затова се гъне и не смее да вземе нито едно същинско държавническо решение. Нескопосано се опита да се оправдае, че като жител желае да се пратят оръжия, само че като министър председател не може да реши това. Някои правят оценка реакцията му като безволие. За мен по-скоро е славолюбие - израз на страха да не се раздели със сладкия бонбон. Но тъй като е първосигнален и изразителен (все неприятни качества за един политик) Петков не скри, че предлага този " сръчен " ход, с цел да заобиколи отхвърли на съдружния сътрудник Българска социалистическа партия да се причисли към решението за оказване на военна помощ за Украйна. С това обаче направи още по-абсурден апела за оръжейната си дарителска акция.
А пък Българска социалистическа партия му даде същински политически урок - управлението на столетницата отхвърли да праща с него собствен представител в Украйна. Защото знае, че това е жалко и безсмислено. Без ясна цел конкретика. И че, който го стори, ще носи отговорност пред електората си.
Сега, в случай че е мъж, Петков би трябвало да изиска избор на доверие в Народното събрание. Но той няма да го направи. Заради властта.
И към този момент става рисков за страната. Защото, държейки кормилото на властта през днешния ден ни " зарадва " с оръжейна акция, само че на следващия ден с клоунската си полуда ще реши, че може да вдигне ветото над Македония и с ококорените си очи ще ни изясни, че това е за богатството на двата приятелски народа. Нищо, че в Битоля му крещяха " фашист ". Той е заречен това пусто несъгласие! Дори цената да е взривената страна. И в случай че ние не го спрем в точния момент, той ще го направи! В това отношение Петков е пореден - след чудовищната нелепост ще пристигна ред на чудовищната низост!
И следва единственият въпрос - за какво мълчи Радев? Той ни го натресе. Той твърдеше, че " в случай че България има повече министри като Кирил Петков, щеше да наподобява по-друг метод " (27.10.2021 г.).
Е, харесва ли му методът, по който наподобява през днешния ден България?
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ