Годината на изборите в демокрациите по света разкрива дълбоко недоволство сред избирателите
В публичен център в източната част на Лондон към 20 мъже са се събрали на постоянната си обедна среща, написа „ Associated Press “. Те отпиват кафе и чай и се занимават с една все по-популярна активност в международните демокрации, а точно – да се оплакват от своето държавно управление . Споделят, че се усещат отчуждени от водачите на страната – богатият министър-председател и членовете на Народното събрание.
„ Имаме възприятието, че сме хора от втора класа. Нашите депутати не съставляват нас, хората. Политическите водачи не схващат през какво прекосяваме. Вслушват ли се в хората? Не мисля, че го вършат “, споделя 65-годишният Бари Страдлинг.
В кафене в Джакарта 46-годишният Ни Ваян Суриатини приказва с неодобрение за резултатите от последните избори, в които синът на някогашния президент на Индонезия е заел вицепрезидентския пост на страната, а опозиционните партии наподобява не са създали съвсем нищо, с цел да го спрат.
„ Трудно е да им се има вяра, защото те желаят да реализират единствено своите цели. Когато реализират задачите си, те ще не помнят за всичко останало “, споделя мъжът.
В същото време, до момента в който продава стока в своето малко занаятчийско магазинче в Грийли, Колорадо , 58-годишната Сали Ото с смут обмисля какъв би бил изходът от идните президентски избори в Съединени американски щати в конкуренцията сред Джо Байдън и някогашния президент Доналд Тръмп .
„ Имам възприятието, че се връщаме там, където бяхме, със същите два неприятни избора “, твърди Сали.
Очевидно, тази година, когато половината от популацията на света гласоподава на изборите, гласоподавателите всеобщо са разколебани и разочаровани . В редица страни, измежду които Южна Корея, Полша и Аржентина, в поредност от извършени избори, постоянно се смъкват от власт досегашните ръководещи. В Латинска Америка водачите и техните партии са изгубили постоянна поддръжка през миналия уикенд, съгласно разбор на Стивън Левитски, професор по държавно ръководство в Харвард. Според анализатори динамичността евентуално ще се повтори , защото тази седмица в Европейския съюз също са планувани парламентарни избори, на които се чака консервативните популистки партии да отбележат триумфи на целия континент. Парламентарните избори в Европейски Съюз нормално са опция за гласоподавателите в обособените страни да изразят своето отчаяние, защото определените от тях претенденти ще имат власт в Брюксел, а не в националните си столици. В Обединеното кралство министър-председателят Риши Сунак свика избори за по-късно това лято, на които се чака неговата партия да се бори.
Причините за недоволството са многочислени – от способността на обществените медии да способстват за разделянето и проблемите до сложното възобновяване на стопанските системи от пандемията, наред с отхвърлянето на икономическите и културните промени, провокирани от глобализацията и всеобщата имиграция. Въпреки че тук-там като Европа популистката десница означи забележителен триумф и се чака да реализира още, в международен мащаб резултатите сочат, че недоволството не е идеологически поредно. В неотдавнашно изследване на „ Pew “ , извършено в общо 24 демократични страни , приблизително 74% от интервюираните са дали отговор, че не считат , че политиците се интересуват от мнението на хората като тях, а 42 % настояват, че нито една политическа партия не съставлява тяхната позиция . В умозаключение, специалистите настояват, че се следи едно удивително изключение от наклонността на световен яд към определените водачи, а точно местата, където водачите са политици с твърди и популистки възгледи.
Малинов: Проектът за създаване на нови нуклеарни мощности е най-значимият за българската стопанска система
