Дигиталната сигурност трябва да е като заключването на дома
Потребители, производители на техника и снабдители на системи за сигурност имат общ интерес – да е обезпечена сигурността, споделя Яни Толитос
„ В актуалната цифрова среда за хората е непостижимо сами да се оправят със комплицираните виртуални офанзиви. Затова през днешния ден впрягаме колосалните запаси на изкуствения разсъдък в битката с киберзаплахите “, споделя Яни Толитос, Microsoft (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Когато електронните устройства в домовете и офисите ни станат „ умни “, грижата ни за цифровата сигурност следва да е като ключалката на дома ни: наша е отговорността да заключим къщата си, с цел да не бъде нападната от крадци, а производителите на ключалки и алармени системи имат задължението да създадат своите артикули надеждни и в това време комфортни за потребление.
По подобен метод потребителите на смарт системи би трябвало да могат да употребяват механизмите за сигурност на своите умни устройства, с цел да имат доверие в тях. Потребители, производители на техника и снабдители на системи за сигурност имат общ интерес – да е обезпечена сигурността в новото потомство „ смарт “ уреди, споделя Яни Толитос, районен шеф механически продажби в Microsoft за Централна и Източна Европа, експерт с над 20 години опит в основаването на ИТ системи с фокус върху облачните технологии и изкуствения разсъдък.
Сигурността невъзможна без изкуствен интелект
„ В актуалната цифрова среда за хората е непостижимо сами да се оправят със комплицираните, добре планувани и многовекторни виртуални офанзиви. Затова през днешния ден впрягаме колосалните запаси на изкуствения разсъдък в битката с киберзаплахите “, споделя Толитос.
Виртуалните офанзиви са все по-добре планувани и многоаспектни. Обект се държавни управления, частни компании, обособени човеци. Атаките са добре таргетирани и проведени. И в случай че в предишното осведомителната сигурност означаваше всяка организация да пази и ръководи своята лична цифрова инфрастурктура, през днешния ден това е невероятно.
Служителите носят свои лични цифрови устройства на работа, с които достъпват корпоративните запаси, фирмени сътрудници имат достъп до едни или други корпоративни ИТ системи, от ден на ден организации употребяват една или няколко облачни услуги. Тази трудност трансформира сигурността в многослойно предизвикателство.
„ Непосилно е за хората да наблюдават всички подозрителни цифрови интензивности в тези многообразни и многочислени ИТ среди. Именно тук идва ролята на изкуствения разсъдък – да оказва помощ. За един експерт по осведомителна сигурност това значи, че когато са налице разнообразни офанзиви от разнообразни страни върху разнообразни елементи то ИТ инфраструктурата, платформата за машинно самообразование се научава да разпознава съмнителните интензивности и да сигнализира за заканите. Тя претърсва големи размери от данни – нещо, непостижимо за индивида, “ споделя специалистът на Microsoft.
Така изкуственият разсъдък се оказва „ прислужник “ на експертите по осведомителна сигурност. За тях самите остава да съсредоточат вниманието си в по-важното – да проектират, възнамеряват и развиват отбраната. Те би трябвало да имат ресурса да мислят стратегически за ИТ сигурността.
Най-слабото звено: човешката неточност
Малко евентуално е изкуственият разсъдък да отстрани изцяло човешката неточност, такава постоянно ще им, счита Толитос. „ Винаги ще има хора, които взаимодействат с цифровите устройства. Хората са най-слабото звено в сигурността. Но и тук изкуственият разсъдък може да помогне “.
Например, в случай че е налице фишинг офанзива – имейл, който наподобява напълно законно в очите а индивида, то ИИ може да разпознае съмнителните характерности и да предизвести, че най-вероятно към това писмо би трябвало да се подходи внимателно. Той обаче не може да попречи на индивида да кликне върху оферти линк.
„ Хората са най-слабото звено в сигурността, само че и тук изкуственият разсъдък може да помогне “, споделя Яни Толитос (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Въпросът добива просторност, когато обърнем взор към милионите смарт утройства, които са на път да завладеят домовете ни. Умни камери, умни климатици, мъдро осветление… Всичко това е нова опция за хакерски атаки.
Смарт-уреди и IoT
До този миг „ смарт “ устройствата са, в общи линии, печално известни със слабата си отбрана. Техническите благоприятни условия за предварителна защита не са добре развити, а в допълнение към това самите консуматори не са склонни да се безпокоят за отбраната. Та кой би се замислил, когато си купува, да речем, интелигентен бойлер с Wi-Fi съгласуваност, за слагането на пароли и кодове и потреблението на протоколи за криптиране?!
С развиването на IoT милиони устройства ще се окажат свързани в интернет. „ Те имат датчици, събират данни – които ще се натрупват някъде, с цел да бъдат оценени. Ние би трябвало да имаме спокойствието, че тези устройства са проектирани несъмнено “, споделя Толитос.
Така е, тъй като хората няма да се замислят за сигурността си и за вероятността да бъдат хакнати през умния климатик вкъщи, да вземем за пример. Потребителите се интересуват единствено от удобството. Те виждат леснотата и комфорта, не виждат опасност. И не желаят да я виждат.
Тук идва потребността от намесата на производителите на уреди за дома и офиса и доставчиците на системи за сигурност. Те могат и би трябвало да работят дружно за повишение на надеждността на умните уреди. Възможните способи са многочислени. „ Например, може да се вграждат ботове, които да „ приказват “ с потребителя и му дават информация и препоръки и рекомендации по какъв начин да увеличи сигурността на устройствата си, “ предлага Толитос.
Чия е отговорността?!
Описаният сюжет въобще не значи, че отговорността за сигурността на личния ни дом, офис и персонални цифрови устройства е на производителите на съответните умни устройства. „ Трябва самичък да доставиш врата, брава и да заключиш дома си, “ споделя Толитос. Отговорността на производителя се простира до там ключалката да е сигурна, надеждна и, несъмнено, комфортна за потребление.
„ В интерес на всички нас е да имаме сигурност в света на облака и IoT “, безапелационен е специалистът.
„ В актуалната цифрова среда за хората е непостижимо сами да се оправят със комплицираните виртуални офанзиви. Затова през днешния ден впрягаме колосалните запаси на изкуствения разсъдък в битката с киберзаплахите “, споделя Яни Толитос, Microsoft (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Когато електронните устройства в домовете и офисите ни станат „ умни “, грижата ни за цифровата сигурност следва да е като ключалката на дома ни: наша е отговорността да заключим къщата си, с цел да не бъде нападната от крадци, а производителите на ключалки и алармени системи имат задължението да създадат своите артикули надеждни и в това време комфортни за потребление.
По подобен метод потребителите на смарт системи би трябвало да могат да употребяват механизмите за сигурност на своите умни устройства, с цел да имат доверие в тях. Потребители, производители на техника и снабдители на системи за сигурност имат общ интерес – да е обезпечена сигурността в новото потомство „ смарт “ уреди, споделя Яни Толитос, районен шеф механически продажби в Microsoft за Централна и Източна Европа, експерт с над 20 години опит в основаването на ИТ системи с фокус върху облачните технологии и изкуствения разсъдък.
Сигурността невъзможна без изкуствен интелект
„ В актуалната цифрова среда за хората е непостижимо сами да се оправят със комплицираните, добре планувани и многовекторни виртуални офанзиви. Затова през днешния ден впрягаме колосалните запаси на изкуствения разсъдък в битката с киберзаплахите “, споделя Толитос.
Виртуалните офанзиви са все по-добре планувани и многоаспектни. Обект се държавни управления, частни компании, обособени човеци. Атаките са добре таргетирани и проведени. И в случай че в предишното осведомителната сигурност означаваше всяка организация да пази и ръководи своята лична цифрова инфрастурктура, през днешния ден това е невероятно.
Служителите носят свои лични цифрови устройства на работа, с които достъпват корпоративните запаси, фирмени сътрудници имат достъп до едни или други корпоративни ИТ системи, от ден на ден организации употребяват една или няколко облачни услуги. Тази трудност трансформира сигурността в многослойно предизвикателство.
„ Непосилно е за хората да наблюдават всички подозрителни цифрови интензивности в тези многообразни и многочислени ИТ среди. Именно тук идва ролята на изкуствения разсъдък – да оказва помощ. За един експерт по осведомителна сигурност това значи, че когато са налице разнообразни офанзиви от разнообразни страни върху разнообразни елементи то ИТ инфраструктурата, платформата за машинно самообразование се научава да разпознава съмнителните интензивности и да сигнализира за заканите. Тя претърсва големи размери от данни – нещо, непостижимо за индивида, “ споделя специалистът на Microsoft.
Така изкуственият разсъдък се оказва „ прислужник “ на експертите по осведомителна сигурност. За тях самите остава да съсредоточат вниманието си в по-важното – да проектират, възнамеряват и развиват отбраната. Те би трябвало да имат ресурса да мислят стратегически за ИТ сигурността.
Най-слабото звено: човешката неточност
Малко евентуално е изкуственият разсъдък да отстрани изцяло човешката неточност, такава постоянно ще им, счита Толитос. „ Винаги ще има хора, които взаимодействат с цифровите устройства. Хората са най-слабото звено в сигурността. Но и тук изкуственият разсъдък може да помогне “.
Например, в случай че е налице фишинг офанзива – имейл, който наподобява напълно законно в очите а индивида, то ИИ може да разпознае съмнителните характерности и да предизвести, че най-вероятно към това писмо би трябвало да се подходи внимателно. Той обаче не може да попречи на индивида да кликне върху оферти линк.
„ Хората са най-слабото звено в сигурността, само че и тук изкуственият разсъдък може да помогне “, споделя Яни Толитос (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Въпросът добива просторност, когато обърнем взор към милионите смарт утройства, които са на път да завладеят домовете ни. Умни камери, умни климатици, мъдро осветление… Всичко това е нова опция за хакерски атаки.
Смарт-уреди и IoT
До този миг „ смарт “ устройствата са, в общи линии, печално известни със слабата си отбрана. Техническите благоприятни условия за предварителна защита не са добре развити, а в допълнение към това самите консуматори не са склонни да се безпокоят за отбраната. Та кой би се замислил, когато си купува, да речем, интелигентен бойлер с Wi-Fi съгласуваност, за слагането на пароли и кодове и потреблението на протоколи за криптиране?!
С развиването на IoT милиони устройства ще се окажат свързани в интернет. „ Те имат датчици, събират данни – които ще се натрупват някъде, с цел да бъдат оценени. Ние би трябвало да имаме спокойствието, че тези устройства са проектирани несъмнено “, споделя Толитос.
Така е, тъй като хората няма да се замислят за сигурността си и за вероятността да бъдат хакнати през умния климатик вкъщи, да вземем за пример. Потребителите се интересуват единствено от удобството. Те виждат леснотата и комфорта, не виждат опасност. И не желаят да я виждат.
Тук идва потребността от намесата на производителите на уреди за дома и офиса и доставчиците на системи за сигурност. Те могат и би трябвало да работят дружно за повишение на надеждността на умните уреди. Възможните способи са многочислени. „ Например, може да се вграждат ботове, които да „ приказват “ с потребителя и му дават информация и препоръки и рекомендации по какъв начин да увеличи сигурността на устройствата си, “ предлага Толитос.
Чия е отговорността?!
Описаният сюжет въобще не значи, че отговорността за сигурността на личния ни дом, офис и персонални цифрови устройства е на производителите на съответните умни устройства. „ Трябва самичък да доставиш врата, брава и да заключиш дома си, “ споделя Толитос. Отговорността на производителя се простира до там ключалката да е сигурна, надеждна и, несъмнено, комфортна за потребление.
„ В интерес на всички нас е да имаме сигурност в света на облака и IoT “, безапелационен е специалистът.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ